Психологическото въздействие на карантината и как да бъде намалено: бърз преглед на данните

Автори: Samantha K Brooks, Rebecca K Webster, Louise E Smith, Lisa Woodland, Simon Wessely, Neil Greenberg, Gideon James Rubin

Оригинална статия на английски език: https://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(20)30460-8/fulltext?fbclid=IwAR2JZhdBXHVaOS2b2hFgYACyXE2sLZtpjV8bd9mygKT-cpqNOVs83mvfVrw

Превод: Нона Русева

Вследствие на коронавирус епидемията от декември, 2019, в много държави, хора, които потенциално са влезли в контакт с инфекцията, биват призовани да се самоизолират у дома или в специални карантинни зони. Решенията за това как да се приложи карантина, трябва да бъдат базирани на наличните научни доказателства. Ние направихме преглед на психологическото въздействие на карантината, използвайки три електронни бази данни. От общо 3166 намерени доклади, 24 са включени в настоящия преглед. Повечето от прегледаните проучвания, отчитат негативни психологически въздействия, включително симптоми на посттравматичен стрес, обърканост и гняв. Описаните стресори включват: по-голяма продължителност на карантината, страх от заразяване, неудовлетвореност, скука, неадекватни припаси, недостатъчна информация, финансови загуби и стигма. Някой учени споменават и дългосрочни въздействия. В ситуации, когато карантината се счете за необходима, длъжностните лица следва да поставят под карантина засегнатите лица за не повече от необходимото време, да предоставят ясна обосновка за карантината и информация за протоколите, и да осигурят достатъчно доставки на припаси. Призовава се алтруистичен подход, като напомнянето, какви са ползите от карантината за обществото, се счита за благоприятно.

Въведение

Карантината е отделяне и ограничаване на движението на хора, които потенциално са били изложени на инфекциозно заболяване, за да се установи дали се разболяват, с цел намаляване на риска от разпространение на инфекцията.1 Това определение се различава от изолацията, което е отделянето на хора, с вече диагностицирано инфекциозно заболяване, от хора, които не са болни. Двата термина обаче често се използват взаимозаменяемо, особено при комуникация с обществото.2 Думата „карантина“ бива използвана за пръв път във Венеция, Италия през 1127г. във връзка с проказата и е широко използвана по време на Черната смърт, въпреки че карантината започва да се прилага правилно едва 300 години по-късно в отговор на чумата във Великобритания.3 Съвсем скоро, карантина започна да се прилага във връзка с епидемията от коронавирус от 2019 г. (COVID-19). Вследствие на епидемията, цели градове в Китай биват поставени под масова карантина, а хиляди чужденци, завръщайки се в държавите си от Китай, биват призовани да се самоизолират у дома или в държавни карантинни съоръжения. Съществуват прецеденти за такива мерки.4 Карантини на цели градове биват наложени и в Китай и Канада, по време на епидемията от тежък остър респираторен синдром (ТОРС) през 2003 г. Също така, цели селища в много западно-африкански страни биват поставени под карантина по време на епидемията от Ебола през 2014 г. 

Защо е нужен този преглед?

Карантината често е неприятно изживяване за тези, които я претърпяват. Раздялата с близките хора, загубата на свобода, неяснотата относно състоянието на болестта и скуката, понякога могат да имат драматични въздействия. Докладвани са случаи на самоубийство,5 породен е съществен гняв и са заведени съдебни дела6 при прилагането на карантини по време на предишни епидемии. Потенциалните ползи от задължителната масова карантина трябва да бъдат преценени внимателно спрямо евентуалните психологически последици.7 Успешното прилагане на карантината като мярка за опазване на общественото здраве изисква да намалим, доколкото е възможно, отрицателните ефекти, свързани с нея.
Предвид развиващата се ситуация с коронавируса, политиците се нуждаят спешно от синтез на научните доказателства, за да предоставят насоки на гражданите. При обстоятелства като сегашните, бързи прегледи на научните доказателства и данни са препоръчвани от Световната Здравна Организация (СЗО).8 Ние предприехме преглед на доказателствата във връзка с психологическото въздействие на карантината, за да проучим възможното ѝ влияние върху психичното здраве и психическото благосъстояние, и факторите, които допринасят към или смекчават проявяването на обвързаните последици. От общо 3166 научни статии, 24 са включени в този преглед (виж фигура). Характеристиките на тези проучвания покриха нашите критерии за включване, представени в таблицата. Тези проучвания са осъществени в десет държави, и включват хора с ТОРС (11 проучвания), Ебола (пет), грипната пандемия тип H1N1 oт 2009 и 2010 (три), MERS (две), и конски грип (едно). Едно от проучванията се отнася както за H1N1, така и за SARS.

Ключови послания

• Информацията е от ключово значение; хората, които са под карантина, трябва да разбират добре ситуацията

• Ефективната и бърза комуникация е от съществено значение

• Необходимо е да се осигурят консумативи (както общи, така и медицински)

• Карантинният период трябва да бъде кратък и продължителността му не трябва да се променя, освен при екстремни обстоятелства

• Повечето от вредните въздействия се дължат на налагането на ограничение на свободата; доброволната карантина е свързана с по-малко стрес и по-малко дългосрочни усложнения

• Органите по общественото здраве трябва да наблягат на алтруистичните доводи за самоизолация.

Стратегия за търсене и критерии за подбор на проучвания
Стратегията ни за търсене беше предназначена да набере информация за този преглед и за втори преглед, който да бъде публикуван на друго място, свързан с придържането към карантината. Търсенето беше извършено в базите данни MEDLINE, PsycINFO и Web of Science. Пълният списък с ключови думи, използвани в търсенето, могат да бъдат намерени в приложението. Накратко, използвахме комбинация от термини, свързани с карантина (напр. „карантина“ и „изолация на пациента“) и психологически последици (напр. „психика“ и „стигма“). За да бъдат включени в този преглед, проучванията трябваше да докладват първични изследвания, да бъдат публикувани в рецензирани академични списания, да бъдат написани на английски или италиански (тъй като това са езиците, които говорят настоящите автори), да включват участници, призовани да влязат в карантина извън болнична среда в продължение на най-малко 24 часа, и да включват данни за разпространението на психични заболявания или за психическо благосъстояние, или за фактори, свързани с психични заболявания или психическо благосъстояние (т.е. всички показатели за психическото благосъстояние по време на или след карантина).

Психологическото въздействие на карантината
Пет от проучванията сравняват психологическите последици на хората под карантина с тези, които не са под карантина.9,19,27,28,33 Проучване9 с болничен персонал, който потенциално е бил изложен на вируса, причиняващ ТОРС, показва че непосредствено след края на карантинния период (9 дни), изживяването на карантина е факторът, който най-често предизвиква симптоми на остро стресово разстройство. В същото проучване, персоналът поставен под карантина има значително по-голяма вероятност да съобщава за изтощение, откъсване от другите, тревожност при справяне с фебрилни пациенти, раздразнителност, безсъние, отслабена концентрация и нерешителност, влошаване на работата, и нежелание за работа или обмисляне на оставка. В друго проучване, карантината се явява предпоставка за симптоми на посттравматичен стрес при болнични служители дори 3 години по-късно. Около 34% (938 0т 2760) от собственици на коне, поставени под карантина заради епидемия от конски грип, съобщават висок психологически дистрес, по време на епидемията, в сравнение с около 12% в общото население на Австралия.28 Проучване27 сравняващо симптомите на посттравматичен стрес у родители и деца, поставени под карантина, с тези, които не са под карантина, показва че средните стойности на посттравматичен стрес са четири пъти по-високи при деца поставени под карантина, от тези, които не са. 28% (27 от 98) от родителите под карантина в същото проучване, описват достатъчно симптоми, които биха дали основание за диагностициране на психическо разстройство, свързано с травма, в сравнение с 6% (17 от 299) от родителите, които не са били под карантина. Друго проучване19 с болничен персонал, което разглежда симптомите на депресия 3 години след карантината, показва, че 9% (48 от 549) от цялата група съобщава за високо ниво на депресивни симптоми. Сред участниците с високо ниво на депресивни симптоми, близо 60% (29 от 48) са били под карантина, но само 15% (63 от 424) от участниците с ниско ниво на депресивни симптоми, са били под карантина. 

Всички останали количествени проучвания изследват само лица под карантина и като цяло отчитат високо разпространение на симптомите на психологически дистрес и разстройство. Изследванията съобщават за общи психологически симптоми,22 емоционални смущения,34 депресия,16 стрес,15 понижено настроение,18 раздразнителност,18 безсъние,18 симптоми на посттравматичен стрес25 (измерени по скалата Weiss and Marmar’s Impact of Event Scale–Revised), гняв20 и емоционално изтощение.21 Пониженото настроение (660 [73%] от 903) и раздразнителността (512 [57%] от 903) се открояват като високо разпространени.

Хората под карантина поради близък контакт с потенциално изложени на вируса причиняващ ТОРС25, докладват редица отрицателни реакции през карантинния период: над 20% (230 от 1057) съобщават за страх, 18% (187) съобщават за нервност, 18% (186) съобщават за тъга, и 10% (101) съобщават за вина. Малцина отчитат положителни чувства: 5% (48) съобщават за чувство на щастие и 4% (43) съобщават за чувство на облекчение. Качествените проучвания също показват редица други психологични реакции към карантината, включително обърканост, 11–13,23  страх, 12–15,23,24 гняв,12,13 скръб,29 безчувственост,23 и безсъние, предизвикано от безпокойство.14,15
Едно проучване сравнява студенти, които са били под карантина с такива, които не са били под карантина, веднага след карантинния период, и не открива значителна разлика между групите по отношение на симптоми на посттравматичен стрес или общи проблеми с психичното здраве.29 Обаче, всички участници в проучването са студенти (които са като цяло млади и може би имат по-малко отговорности от възрастните, които работят на пълно работно време) и съответно е възможно тези заключения да не бъдат обобщителни за широката общественост.
Само едно проучване17 сравнява психологическите последици по време на карантина с тези след определен период от време, и установява, че по време на карантина 7% (126 от 1656) проявяват симптоми на тревожност, а 17% (275) проявяват чувство на гняв, докато 4–6 месеца след карантината докладвалите тези симптоми са намалели до 3% (тревожност) и 6% (гняв).
Две проучвания съобщават за по-дългосрочни въздействия на карантината. Три години след епидемията от ТОРС, злоупотребата с алкохол или зависимостта от алкохол са положително свързани с карантината на здравните работници. 32 В многовариантен анализ, 32 след контролиране за влиянието на демографските фактори, поставянето под карантина и работата на високо-рисково място, са двата вида изложение, значително свързани с тези последици (за карантина: непреизчислено средно съотношение 0·45; 95% CI 1·02 – 2·65).
След карантината, много от участниците продължават да демонстрират поведения на отбягване. При здравните работници,20 поставянето под карантина, е значително и положително свързано с поведения на отбягване, например минимизиране на директния контакт с пациентите и неявяване на работа. Проучване с лица под карантина поради потенциален контакт с ТОРС, отбелязва, че 54% (524 от 1057) от участниците избягват хора, които кашлят или кихат, 26% (255) избягват затворени помещения с много хора и 21% (204) избягват всички обществени пространства през седмиците след карантинния период. В качествено проучване13 се описва, че няколко участници съобщават за дългосрочните промени в поведението след карантинния период, като например бдително миене на ръцете и избягване на тълпи, а за някои връщането към нормалното се забавя с много месеци.
Таблица: Характеристики на проучванията (в оригинал на английски език)

Прекарантинови предиктори за психологическо въздействие

Съществуват смесени доказателства за това дали характеристиките на участниците и демографията са определящи за психологическото въздействие на карантината. Проучване със собственици на коне,28 поставени под карантина поради разпространение на конски грип, определя няколко характеристики, свързани с негативни психологически последици: по-млада възраст (16-24 години), по-ниски нива на формално образование, женски пол и раждането на едно дете в контраст с липсата на деца (въпреки че при три или повече деца се проявява защита). В друго проучване16 обаче се прави предположение, че демографските фактори като семейно положение, възраст, образование, живот с други възрастни и раждане на деца не влияят на психологическите въздействия. 

Минали диагностицирани психични заболявания са свързани с чувство на тревожност и гняв 4-6 месеца след края на карантинния период.17 Здравните работници,25 които са били поставени под карантина, проявяват по-тежки симптоми на посттравматичен стрес от останалите членове на обществото, които са били под карантина, отчитайки по-високи нива по всички критерии. Работещите в здравеопазването също изпитват по-голяма стигматизация от широката общественост, проявяват повече поведение на отбягване след карантина, съобщават за по-големи финансови загуби и са трайно афектирани психологически: докладват значително повече гняв, раздразнение, страх, безсилие, вина, безпомощност, изолация, самота, нервност, тъга, притеснение и нещастие. Здравните работници са също значително по-склонни да вярват, че имат ТОРС и да се притесняват да не заразят други. В контраст, според друго проучване,16 статутът на здравен работник не е обвързан с психологически последствия.

Стресори по време на карантина

Продължителността на карантината
Три проучвания показват, че по-дълги периоди на карантина са свързани с влошено психично здраве и по-специално, симптоми на посттравматичен стрес,16-25 поведения на отбягване и гняв.20 Въпреки че продължителността на карантината не е винаги изяснена, едно проучване16 показва, че поставените под карантина за по-дълъг период от 10 дни проявяват значително повече симптоми на посттравматичен стрес от тези, поставени под карантина за по-малко от 10 дни.

Страх от заразяване

Участници в осем от проучванията отчитат страх за собственото си здраве и страх да не заразят други хора, 9,13,14,16,17,21,25,26  и е по-вероятно да се страхуват да не заразят близките си, от тези извън карантина.9 Поставените под карантина изразяват и особено притеснение, когато изпитат симптоми, потенциално свързани с инфекцията14 и се тревожат че симптомите могат да означават инфекция, последици свързани с психологическите въздействия, месеци по-късно.17 В контраст, друго проучване показва, че, въпреки че много малко участници са били изключително притеснени от заразяване или предаване на вируса на други, притеснените са най-вече бременни жени и такива с малки деца.

Неудовлетвореност и скука

Лишаването от свобода, излизането от рутината, и намален социален и физически контакт с други, често причиняват скука, неудовлетвореност, и чувство на изолация от външния свят, причинявайки стрес у участниците. 10,11,13–16,25,26,31 Това чувство на неудовлетвореност се засилва, поради невъзможността за изпълняване на обичайните ежедневни дейности, като например пазаруване на продукти от първа необходимост,16 или участие в социални контакти чрез телефон или интернет.17

Неадекватни припаси
Недостатъчни консумативи от първа необходимост (напр. храна, вода, облекло, настаняване) по време на карантина са източник на неудовлетвореност,10,31 и продължават да се свързват с тревожност и гняв 4-6 месеца след края на карантината. Невъзможността да получават редовна медицинска грижа или лекарства под предписание, също се явяват проблем за някои участници.10
Четири от проучванията, показват че консумативите, осигурени от органите по обществено здраве са недостатъчни. Участници докладват, че са получили маски и термометри късно, или никога;13 храна, вода и други консумативи са разпределяни единствено по график;24 а пристигането на храната е отнемало време.12 Въпреки че лицата под карантина по време на ТОРС епидемията в Торонто възхваляват органите по обществено здраве заради доставянето на комплекти медицински консумативи в началото на карантинния период, те не са получили хранителни продукти и други основни припаси, нужни за ежедневието.15

Недостатъчна информация

Много участници съобщават за недостатъчна информация от органите по обществено здраве, липса на ясни насоки за действие и обърканост относно целта на карантината.11–13,15,24,26  След ТОРС епидемията в Торонто, участниците предполагат, че объркването произтича от различията в стила, подхода и съдържанието на различните съобщения относно общественото здравеопазване, поради лоша координация между множеството юрисдикции и нивата на държавно управление обвързани в комуникацията.15 По-специално липсата на яснота за различните нива на риск, води до страх от най-лошото у участниците.14 Участниците съобщават също за възприемана липса на прозрачност от органите по общественото здраве и правителството относно сериозността на пандемията.11 Възприетата трудност при спазването на карантинните протоколи, вероятно свързана с липсата на ясни насоки или обосновка, е спомената като значителен предиктор за симптоми на посттравматичен стрес в едно проучване.25

Стресори след карантина

Финанси
Финансовите загуби могат да бъдат проблем по време на карантината, когато хората не могат да работят или трябва да прекъснат професионалните си дейности без предварителна подготовка; последиците от което могат да бъдат дълготрайни. В преглежданите проучвания, финансовите загуби в резултат от карантината създават сериозен социално-икономически дистрес24 и е установено, че са рисков фактор за проявяване на симптоми на психологически разстройства,22 гняв и тревожност, няколко месеца след карантината.17 Едно от проучванията показва,28 че от анкетираните под карантина по време на епидемията от конски грип, тези за които конната индустрия е основен източник на доходи, са два пъти по-склонни да изпитват високи нива на дистрес, от участниците, чиито доходи не са от индустрията. Това вероятно се дължи на икономическите влияния, но може да бъде свързано и с нарушаването на социалните контакти и загуба на развлекателни дейности. По-специално, това проучване е необикновена, тъй като професията и излагането на карантина са обвързани.
Проучване14 с хора под карантина поради потенциално излагане на Ебола, показва че въпреки че участниците са получили финансова помощ, някои от тях намират сумата за недостатъчна или получена твърде късно; много се чувстват измамени, тъй като помощта, която са получили не е била достатъчно, за да покрие постоянните професионални разходи. Мнозина трябва да разчитат на финансите на семействата си по време на карантината, които може да са трудни за приемане от страна на потърпевшите или да породи конфликти. В едно от проучванията13 с лица под карантина по време на ТОРС епидемията в Торонто, никой не е съобщавал големи финансови трудности, тъй като работодателите или правителството са ги компенсирали. Въпреки това, когато тези компенсации са се бавили, за хората с по-малки финансови възможности, ситуацията е била напрегната.
Потенциално обвързано с финансовите загуби, участниците, чиито домакинства са с годишен доход по-нисък от C$40000 (канадски долара), показват значително повече посттравматичен стрес и депресивни симптоми.16 Тези симптоми вероятно се дължат на това, че тези с по-ниски доходи е по-вероятно да бъдат засегнати от временната загуба на доходи, от тези с по-високи доходи.

Хората, които са под карантина и чиито домакинства имат по-ниски доходи, може да се нуждаят от допълнителни нива на подкрепа, както и тези, които губят доходи, докато са в карантина (т.е. самостоятелно заети лица, които не са в състояние да работят, или работници, които обикновено получават заплата, но в случая не могат да ползват платен отпуск). Когато е възможно, следва да се осигурят финансови компенсации и да се разработят програми за предоставяне на финансова подкрепа през целия карантинен период. Където е уместно, работодателите следва да обмислят проактивни подходи, които позволяват на служителите да работят от вкъщи, ако желаят, за да избегнат финансови загуби и да избегнат скуката, като същевременно се съобразяват с това, че при тези обстоятелства персоналът може и да не е максимално продуктивен и повече дистанционна социална подкрепа от колеги може да е от полза.2

Стигма
Стигмата от околните е една от основните теми в разглежданата литература, и често продължава известно време след карантината, и дори след ограничаването на епидемията. При сравнение на здравни работници поставени под карантина, и такива, които не са били под карантина, 9 за участниците под карантина има значително по-голяма вероятност да отчитат стигматизация и отхвърляне от хората в техните квартали, което предполага, че има стигма, специфично заобикаляща хора, които са били под карантина. Участници в няколко проучвания съобщават, че другите се отнасят с тях по различен начин: избягвайки ги, оттегляйки социални покани, третирайки ги със страх и подозрение, и правейки критични коментари.13–16,18,21,23–26,30,31
Няколко здравни работници, работили по време на епидемията от Ебола в Сенегал, съобщават, че карантината е накарала семействата им да смятат работата им за твърде рискована, създавайки напрежение в домакинството. 14 В същото проучване трима участници съобщават, че не могат да се върнат на работа след приключване на карантината, защото работодателите им изразяват страх от заразяване.
Тези, поставени под карантина по време на епидемията от Ебола в Либерия съобщават, че стигмата може да доведе до обезправяване на малцинствените групи в общността, тъй като се твърдяло, че семействата под карантина принадлежат към различни етнически групи, племена или религии и се възприемат като опасни, защото са различни.24 Вероятно по тази причина, карантината е довела участниците в това проучване да прикриват лесно лечими, несвързани с Ебола заболявания и да избягват търсенето на помощ.
Основното информиране за болестта и основанията за карантина, и обществената здравна информация, предоставяна на широката общественост, могат да бъдат от полза за намаляване на стигматизацията, докато по-подробната информация, насочена към училищата и работните места, също може да бъде полезна. Възможно е също така медийното отразяване да допринася за стигматизиращи нагласи в широката общественост; медиите оказват мощно влияние върху обществените нагласи, а драматичните заглавия и подстрекаването на страх, са допринасяли към стигматизиращите нагласи в миналото (например по време на епидемията от ТОРС).36 Този проблем подчертава необходимостта органите по общественото здраве да предоставят бързи и ясни послания, отправяни ефективно към цялото засегнато население, за да насърчат правилното разбиране на ситуацията.

Какво може да се направи за облекчаване на последиците от карантината?

По време на големи епидемии от инфекциозни заболявания, карантината може да бъде необходима превантивна мярка. Този преглед обаче показва, че карантината често има отрицателно психологическо въздействие. По време на карантинния период, отрицателно психологическо въздействие не е изненадващо, но доказателствата, че това въздействие все още може да бъде наблюдавано месеци или години по-късно – макар и от малък брой изследвания17,19 – са по-тревожни и показва необходимостта да се гарантира въвеждането на ефективни мерки за облекчаване на последиците като част от процеса по планиране на карантина.
В тази връзка, нашите резултати не предоставят убедителни доказателства, че специфични демографски фактори са рискови фактори за негативните психологически въздействия след карантина и затова изискват специално внимание. Минали психични заболявания обаче се разглеждат като рисков фактор само в едно от проучванията. Предишна литература показва че психиатричната история е свързана с психологически дистрес след преживяване на травма, свързана с бедствие37, 38 и вероятно лица със съпътстващо лошо психично здраве биха имали нужда от допълнителна подкрепа по време на карантина. Освен това изглежда, че психологическият дистрес е широко разпространен сред здравните работници, поставени под карантина. Въпреки това, доказателствата, че тази група е изложена на по-висок риск от дистрес в сравнение с работещите извън здравеопазването, които са поставени под карантина, са противоречиви. За здравните работници подкрепата от страна на мениджърите е от съществено значение за улесняване връщането им на работа39, а мениджърите трябва да са наясно с потенциалните рискове за персонала, които са поставени под карантина, за да могат да се подготвят за ранна намеса.

Минимизиране на продължителността на карантината
По-дългата карантина може да доведе до по-лоши психологически въздействия, може би не изненадващо, тъй като следва да се предположи, че колкото по-дълго биват изложени участниците на съобщените от тях стресори, толкова по-голямо въздействие имат те. Ограничаването на продължителността на карантината до това, което е научно разумно, предвид определената продължителност на инкубационния период, и отбягването на твърде предпазливо подхождане спрямо карантините, би свело въздействието върху хората до минимум. Други доказателства също подчертават значението на това органите да спазват препоръчаната от самите тях продължителност на карантините и да не я удължават. За хората, които вече са под карантина, удължаването, независимо колко е малко, има вероятност да изостри всяко чувство на неудовлетвореност или деморализация.40 Налагането на кордон за неопределено време на цели градове без ясен срок (такъв, какъвто е наблюдаван в Ухан, Китай) може да навреди повече от строго прилаганите карантинни процедури, ограничени до периода на инкубация.

Предоставяне на възможно най-много информация
Хората, които са под карантина, често се страхуват да не бъдат заразени или да не заразят други. Те също така често възприемат като гибелни всички физически симптоми, които са проявили по време на карантинния период. Този страх е често срещан при хора, изложени на сериозна инфекциозна болест,41 и може да се изостри от често неадекватната информация, която участниците съобщават, че получават от органите по общественото здраве, оставяйки ги неразбиращи естеството на рисковете, с които се сблъскват и защо изобщо са поставени под карантина. Уверяването, че хората под карантина имат добро разбиране за въпросната болест и причините за карантината, следва да бъдат приоритет.

Осигуряване на адекватни припаси
Органите също трябва да се уверят, че домакинствата, поставени под карантина, разполагат с достатъчно консумативи от първа необходимост, и е важно, тези консумативи да бъдат осигурени възможно най-бързо. В най-добрия случай координацията на доставките трябва да се осъществи предварително, като се създадат планове за опазване и пренасочване, за да се гарантира, че ресурсите не се изчерпват, което за съжаление се е случвало. 2

Намаляване на скуката и подобряване на комуникацията
Скуката и изолацията могат да причинят дистрес; лицата под карантина трябва да бъдат информирани за това, какво могат да направят, за да ограничат скуката, и да получат практически съвети за управление и справяне със стреса. Наличието на работещ мобилен телефон в днешно време е необходимост, а не лукс, и пристигащите след дълъг полет, които се налага да влязат в карантина, вероятно ще приветстват зарядно устройство или адаптер повече от всичко друго.17 Контакт със социалните мрежи, макар и от разстояние, не е просто ключов приоритет; невъзможността за участие в социалните мрежи може да причини не само моментна тревожност, а и дългосрочен дистрес.2,42
Едно проучване21 споменава, че наличието на помощна телефонна линия, обслужвана от психиатрични медицински сестри, направена специално за лицата под карантина, може да е ефективен начин да им осигури социална мрежа. Възможността да общуваш със семейството и приятелите е също от съществено значение. По-специално, социалните медии биха могли да играят важна роля в комуникацията от разстояние, като позволяват на хората, които са под карантина, да държат в течение своите близки за положението си и да ги уверяват, че са добре. Следователно предоставянето на мобилни телефони, зарядни устройства, и добри WiFi мрежи с достъп до интернет, на лицата под карантина, които им позволят да комуникират директно с любимите хора, може да намали чувството за изолация, стрес и паника.2 Въпреки че това е възможно да се изпълни при налагането на карантина в обособени зони, може да се окаже по-трудно при случаи на широко разпространена домашната карантина; държавите, налагащи цензура в социалните медии и приложенията за комуникация, също биха могли да представляват трудности при осигуряването на канали за комуникация между тези под карантина и техните близки.
Важно е също органите по общественото здраве да поддържат каналите за комуникация с хората под карантина, информирайки ги какво да правят, ако проявят някакви симптоми. Телефонна линия или онлайн услуга, специално създадена за лицата под карантина и обслужвана от здравни работници, които могат да предоставят инструкции за действие в случай на развитие на симптоми на заболяване, биха помогнали за уверяване на хората, че ще получат грижи, ако се разболеят. Подобна услуга ще покаже на лицата под карантина, че не са забравени и че здравните им нужди са точно толкова важни, колкото тези на широката общественост. Ползите от такъв ресурс не са проучени, но е вероятно успокоението, което предоставя впоследствие да намали чувствата като страх, тревога и гняв.
Съществуват доказателства, че групите за подкрепа за лица под домашна карантина по време на епидемии, могат да бъдат от полза. Едно проучване 23 показва, че да участваш в такава група и да поддържаш връзка с други в сходна ситуация, може вдъхва сигурност и сила, може да предостави на хората подкрепа, която вероятно не получават от другаде.

Работещите в здравеопазването заслужават специално внимание

Работещите в здравеопазването често са поставяни под карантина и този преглед показва, че те, подобно на широката общественост, са отрицателно засегнати от стигматизиращите нагласи на околните. Нито едно от проучванията, включени в този преглед, не разглежда възприятията на техните колеги, но това би бил интересен аспект за изследване. Възможно е също така здравните работници, които са поставени под карантина, да се притесняват че създават недостиг на персонал в работните си места и допълнителна работа за своите колеги21, и възприятията на техните колеги могат да бъдат особено важни. Отделянето от екипа, с който лицата са свикнали да работят в близък контакт, може да доведе до чувство на изолация за здравните работници под карантина. Затова е от съществено значение да усещат подкрепа от близките си колеги. Твърди се, че по време на епидемии, организационната подкрепа предпазва психичното здраве на здравните работници 39 и ръководителите трябва да предприемат мерки, за да гарантират, че работниците им подкрепят колегите си под карантина.

Алтруизмът е по-добър подход от принуждението

Може би поради трудностите при разработването на подходящо проучване, не беше открито такова, което да изследва дали задължителната и доброволната карантина имат различно въздействие върху благосъстоянието. В различен контекст обаче, усещането че другите ще имат полза от дадена ситуация, прави стресовите ситуации по-лесни за приемане, и това вероятно важи и за домашната карантина. Подчертаването на това, че карантината помага на другите да се предпазят, включително и особено уязвимите (като например много млади, стари или лица с сериозни придружаващи заболявания), и че здравните органи са им истински благодарни, може да намали негативното влияние върху психичното здраве и продължителността му при лицата под карантина. 19,33 Следва да се подчертае, че алтруизмът има граници, ако лицата са призовани да останат под карантина, без да получат адекватна информация, за това как да опазят хората, с които съжителстват. Недопустимо е да се иска от хората да се самокарантират в полза на общественото здраве, когато това би изложило близките им на риск.

Какво не знаем

Карантината е една от мерките за обществено здраве за предотвратяване на разпространението на инфекциозни заболявания и както е показано в този преглед, има значително психологическо въздействие върху засегнатите. Следователно, съществува въпросът дали други мерки, които предотвратяват необходимостта от налагане на карантина (като социално дистанциране, отмяна на масови събирания и затваряне на училища), могат да бъдат по-благоприятни. Необходими са още проучвания, за да се установи ефективността на такива мерки.
Силните страни и недостатъците на този преглед трябва да бъдат взети предвид. Поради ограниченията във времето за изработване на този преглед, предвид продължаващата епидемия от коронавирус, прегледаната литература не беше подложена на официална оценка на качеството. Освен това, прегледът се ограничи само до рецензирани публикации и не разгледахме потенциално релевантна сива литература. Препоръките, които направихме, се отнасят предимно за малки групи хора в специализирани карантинни зони и до известна степен в условия на самоизолация. Въпреки че предвиждаме, че много от рисковите фактори за негативни психологически влияния ще са същите и при по-големи ограничителни процеси (например ограничаването на цели градове), вероятно се наблюдават разлики в такива ситуации, което означава, че информацията разгледана в този преглед трябва да се прилага такива ситуации особено предпазливо. Също така е необходимо да се вземат предвид потенциалните културни различия. Въпреки че този преглед не може да предскаже какво точно ще се случи или да даде препоръки, приложими при всяка бъдеща ситуация, изискваща карантина, ние предоставяме обзор на ключовите проблеми и как те могат да бъдат отстранени в бъдеще.

Има известни недостатъци и в разгледаната литература, които следва да бъдат отбелязани: само едно проучване проследява участниците и след време, размерите на извадките са сравнително малки, само няколко проучвания директно сравняват лицата под карантина с тези, които не са под карантина, заключенията, базирани на изследване на определени популации (например студенти), може да не са общовалидни за широката общественост и нееднородността на мерките на резултатите от изследванията затруднява прякото сравняване на различните проучвания. Също така си струва да се отбележи, че малка част от изследванията оценяват симптомите на посттравматичния стрес, като използват мерки, предназначени за измерване на посттравматично стресово разстройство, въпреки че карантината не е квалифицирана като травма в диагнозата за посттравматично стресово разстройство в Диагностичният и статистически наръчник на психичните разстройства, пето издание (DSM5).43

Силните страни на този преглед включват ръчния преглед на списъци с източници за идентифициране на документи, които не са открити при първоначалното търсене, свързването с автори, изпратили пълните текстове на проучвания, които не са изцяло достъпни онлайн, и множеството изследователи, извършвали проверката за подобряване на точността на прегледа.

Заключение

Като цяло настоящият преглед показва, че психологическото въздействие на карантината е широкообхватно, съществено и може да бъде дълготрайно. Това не означава, че карантината не трябва да се прилага; психологическите последици от неизползването на карантина и позволяването на болестта да се разпространи могат да са по-лоши.44 Въпреки това, лишаването на хората от свободата им за благото на широката общественост е често спорно и трябва да се предприема внимателно. Ако карантината е необходима, тогава според нашите резултати, органите трябва да предприемат всички мерки, за да гарантират, че поставянето под карантина е възможно най-поносимо за хората. Това може да се постигне чрез: обясняване на хората какво се случва и защо, колко дълго ще продължи, осигуряване на значими дейности за лицата под карантина, осигуряване на ясна комуникация, осигуряване на основни консумативи (като храна, вода и медицински консумативи), и засилване чувството за алтруизъм, което хората по право трябва да изпитват. Здравните органи, назначени за прилагането на карантина, които по дефиниция са заети и обикновено с известна кариерна стабилност, също трябва да помнят, че не всички са в една и съща ситуация. Ако карантината остави негативно влияние, резултатите от този преглед показват, че могат да възникнат дългосрочни последици, които засягат не само лицата под карантина, но и здравната система, която прилага карантината, както и политиците и органите по общественото здраве, които са я наредили.

Заслуги, Становище за конфликт на интереси, Признания и Източници могат да бъдат намерени в оригиналната статия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *