Преглед на данните за COVID-19: Какво научихме за предаването на SARS-CoV-2

Източник: https://www.medscape.com/viewarticle/938593?src=soc_fb_201011_mscpedt_news_mdscp_sarscov2&faf=1&fbclid=IwAR2RdDkNjf2nE7FxCoO5acv-Mt7IvBLNl9_JaynNXSnheQRnX81MR9CPPGg
Превод: Боряна Маринкова

Muge Cevik, MD, MSc
06 октомври 2020

През последните 6 месеца научихме много за това как се разпространява SARS-CoV-2. Нека да прегледаме доказателствата за динамиката на предаване на SARS-CoV-2, високорисковите дейности и среди, въз основа на неотдавнашна статия, публикувана от мои колеги в Clinical Infectious Diseases. 

Рискът от предаване е сложен и многоизмерен. Той зависи от много фактори, включително типа контакт (т.е. продължителност, близост, активност), индивидуални специфики, фактори на околната среда (т.е. на открито, на закрито) и социално-икономически фактори (т.е. пренаселена жилищна среда, липса на безопасност на работното място).

Типът контакт. Сега знаем, че продължителният близък контакт е причина за мнозинството от масовите случаи на инфектиране и формиране на клъстери. Например близките семейни и приятелски контакти и събирания представляват по-висок риск за предаване от дейности като пазаруване или кратки срещи в общността.

Дори в рамките на едно и също домакинство, честият ежедневен контакт като хранене в непосредствена близост или съпрузи и партньори, споделящи една и съща спалня, е свързан с повишен риск за предаване.

За контактите извън домакинството е установено, че участието в групови дейности като хранене заедно или игра на настолни игри представлява висок риск за предаване, както и събиранията с голям брой хора като сватби и рождени дни. Други примери включват събирания в ресторанти и барове, църковни служби и близки бизнес срещи. Тези разкрития предполагат, че груповите дейности представляват по-висок риск за предаване. Рискът се увеличава с по-продължителна и честа експозиция, непосредствена близост, брой контакти и групови дейности – най-вече хранене.

Индивидуални фактори. Индивидуалните фактори за заразност варират значително. Много хора или не заразяват никого, или заразяват един човек. Голям брой вторични случаи са причинени от малък брой заразени хора. Въпреки че множество фактори играят роля, индивидуалните вариации в заразността имат ключово значение.

Когато разгледаме динамиката на вирусното натоварване и проучванията за проследяване на контакти, тези, които са заразени, са силно заразни за кратък времеви прозорец, вероятно 1-2 дни преди и 5 дни след появата на симптомите. Досега не е документирано предаване след първата седмица от появата на симптомите.

Докато пациентите без симптоми могат да предадат вируса на други, новите доказателства, подробно описани в две публикации – предпечат и публикувана статия – предполагат, че случаите на асимптоматичен индекс се предават на по-малко вторични случаи. Честотата на заразяване (броят на хората, които се разболяват от броя на хората, изложени на риск от експозиция) са силно свързани с тежестта на симптомите.

Предаването се влияе и от други фактори на гостоприемника, включително защитните му механизми и възрастта. Например, при една и съща експозиция, податливостта към инфекция се увеличава с възрастта. Тя е по-висока при хората над 60 години отколкото при по-младите или на средна възраст.

Фактори на околната среда. Въздействието на модела на контакт също зависи от средата на срещата. Проучванията за проследяване на контакти предполагат, че срещите на закрито са свързани с риск за предаване, който е 20 пъти по-висок, отколкото във външна среда.

Продължителният контакт на закрито в претъпкана и лошо вентилирана среда увеличава значително риска от предаване. Но намаляването на броя участници и подобряването на вентилацията чрез отваряне на прозорци и врати може да намали риска.

Съобщава се, че най-големите огнища в цял свят са заведения за продължителни грижи (като домове за възрастни хора), приюти за бездомни, затвори или пък месокомбинати, където много хора прекарват няколко часа в работа, живеят заедно и споделят общи помещения.

Най-големите клъстъри случаи, наблюдавани в Съединените щати, са свързани с затвори или институции за временно лишаване от свобода. В най-големия месокомбинат в Германия, макар че общата точка на потенциален контакт е работното място, рискът е по-висок за тези, които споделят общ апартамент или спалня, или пътуват в един автомобил.

Социално-икономически фактори. Световните данни показват, че пандемията от COVID-19 е отчетливо формирана от структурно неравенство, неблагоприятни условия на живот и труд и структурен расизъм, който води до битови и професионални рискове.

Хората с по-ниско платени професии често се класифицират като неквалифицирани работници, които трябва да работят извън дома си и пътуват в обществения транспорт. Тези професии често включват по-интензивен социален контакт и риск от експозиция поради удълженото работно време и необезпечеността на безопасност на работното място.

Домакинствата в социално-икономически необлагородени райони са по-често пренаселени, което увеличава риска от предаване в домакинството. Тези различия също така формират силните географски хетерогенности, наблюдавани по отношение на тежестта на протичане на заболяването и смъртните случаи.

Докладът на Public Health England показва, че докато броят на инфекциите в Англия се увеличава главно във възрастовите групи 20-29 и 30-39, SARS-CoV-2 се разпространява най-много в райони с висока бедност, където хората работят на лошо платени длъжности и не мога да си позволят да се изолират.

В Мадрид 37 квартала отчитат най-висока честота, четири пъти над средната стойност в останалата част на Испания. Тези квартали имат следните общи фактори: Те са по-бедни, по-плътно населени с голямо имигрантско население.

Предишни изследвания показват, че въпреки че социалното дистанциране по време на пандемията H1N1 през 2009 г. е било успешно при намаляване на инфекциите, ефектът е най-силно изразен при домакинствата с по-голямо социално-икономическо предимство. Подобни констатации се появяват и за COVID-19.

COVID-19 вече може да считан за ендемичен в някои части на Англия, които имат следните характеристики: крайна бедност; лоши жилищни условия; големи чернокожи, азиатски и други малцинствени етнически общности. Въвеждането на строги ограничителни мерки имаше слаб ефект за намаляване на нивото на инфекциите в тези части на северна Англия. Истинско припокриване на причините за смъртността и бедността  може да се види на фигурата по-долу. Данните от Шотландия показват, че стандартизираният за възрастта процент на смъртните случаи, включващи COVID-19 в квинтила на крайнонуждаещото се население, е бил повече от два пъти (2,3 пъти) по-висок от този с най-високо благосъстояние.

В обобщение, непропорционалното въздействие на COVID-19 върху домакинствата, живеещи в бедност, расовите и етнически различия, наблюдавани в много страни, подчертават необходимостта от спешно актуализиране на нашата дефиниция за „уязвими“ популации за COVID-19 и справяне с тези неравенства.

Те включват социална защита и защита на доходите, както и подкрепа, за да се гарантира, че нископлатените, незаплатени и сезонни работници, които обикновено са без никаква гаранция за минимален брой работни часове, могат да си позволят да следват препоръките за изолация и карантина. Осигуряването на защитно оборудване за работните места и в общността също е от съществено значение.

Пикът на вирусното натоварване, който се проявява в началото на хода на заболяването, показва, че предотвратяването на продължаващото предаване изисква незабавна самоизолация с поява на симптомите (за минимум 5 дни). Обучението на пациентите трябва да дава приоритет на изолационните практики, а политиките трябва да включват подкрепа в периода на изолация. 

Има много дейности, които могат да бъдат проведени в семействата, за да се намали предаването. Трябва да предоставим ясни инструкции и средства за подкрепа, за да можем да изолираме тези със симптоми или положителни тестове, както и техните контакти.

Политиците и здравните експерти могат да помогнат на обществеността да направи разлика между по-нискорискови и по-високорискови дейности, а околната среда и информацията в публичното прострастранство, касаеща общественото здраве може да включи спектър от рискове за обществеността, за да подкрепят ангажираността им, но в алтернативи с по-безопасно взаимодействие.

Без ясна комуникация относно риска, хората могат да се фокусират върху малко вероятни източници на предаване – като дейности на открито – и същевременно да подценяват по-високорисковите дейности като семейни и приятелски събирания и срещи на закрито. Така че съветите трябва да бъдат ясни и да съответстват на динамиката на предаване. Избягвайте претъпкани, закрити, лошо проветриви места. Прекарвайте повече време на открито. Поддържайте дистанцията си (повече е по-добре, но 1,80 м не е панацея). Подобрете вентилацията: Отворяйте прозорците и вратите. Носете маска на закрито. Мийте често ръцете си.

Някои високорискови заведения като домове за възрастни хора, затвори, приюти и месокомбинати ще изискват стратегии за обществено здраве, съобразени с конкретната среда. Това ще трябва да включва лични предпазни средства и рутинни тестове за идентифициране на заразени лица в началото на заболяването.

Докато проучванията за моделиране, компютърните симулации и аеродинамиката на капчиците могат да допринесат за нашето разбиране за предаването, проучванията за проследяване на контакти осигуряват информация за динамиката на предаването в реалния живот и индивидуалните и структурни фактори, свързани с предаването на SARS-CoV-2, които са от съществено значение за формирането на здравни планове, ограничаване на дейности с висок риск и контрол на текущата пандемия.

Muge Cevik, MD, MSc, е клиницист и изследовател по инфекциозни болести и медицинска вирусология в Университета Сейнт Андрюс. Нейните научни интереси са насочени към ХИВ, туберкулоза, вирусен хепатит, нововъзникващи инфекции и тропически инфекции в страни с ниски и средни доходи. По време на пандемията на COVID-19, в допълнение към работата по първа линия, тя дава своя научен принос към главния епидемиолог на Шотландия и предоставя експертен принос към Информационната мрежа на СЗО за епидемията относно свързаната с COVID-19 инфодемия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *