Особености на шведския модел: „Хората не са глупави“

Съветник на правителството на Швеция пред РБК (Росбизнесконсултинг):«Не може вечно да сме под карантина»

Източник: https://www.rbc.ru/politics/05/05/2020/5eaae4ab9a7947e77b0b9772?from=center&fbclid=IwAR3yted4DD5WJnJxgKiKkZgGC1BlPL83CeA3wDzTIlRMtY7yDcjHGpoEOiY

Превод: Веслина Георгиева

Швеция е една от малкото страни, които се отказаха от строгите мерки на изолация в отговор на пандемията от коронавирус. За особеностите на избрания подход пред РБК говори научният съветник на шведското правителство и СЗО Юхан Гисеке

– За разлика от огромния брой страни, Швеция не въведе строг режим на карантина. Ако не греша, едва ли не единствената действаща в страната заповед се отнася до събиране на едно място на 50 и повече души. Защо е взето решението да не се прилагат по-строги мерки?

– Още на началния етап на епидемията решихме да се ограничим с прилагането само на тези мерки, за чиято полза съществува научна обосновка. По наше мнение тези мерки са само две. Първо – необходимо е да се мият ръцете, което ни е известно от вече 150 години. Второ – следва да се спазва социална дистанция, т.е. хората да не се приближават твърде много един до друг. Това са двете основни правила.

Що се отнася до останалите ограничения, затварянето на границите е безполезно действие. Затварянето на училищата, най-вероятно не води до никакви резултати. Да забраним на хората да излизат на улицата? Това е глупост, за подобни забрани научни основания няма.

Към 4 май диагностицираните случаи в Швеция на заразени с новия коронавирус бяха 22 317, а смъртните случаи 2679 (по данни на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията). Броят на леталните случаи от коронавирус на 1 милион души в Швеция е над 260 – повече, отколкото в съседните Финландия (42), Дания (83) или Норвегия (38), но по-малко от Италия (477), Франция (381) или Великобритания (419).   Населението на Швеция е 10,2 милиона души.  

– Вие ли направихте извода, че такива мерки са безполезни – научните съветници на правителството на Швеция?

– Да, това е наше решение. Но смятам, че тези, които въвеждат строгите ограничения, са длъжни да представят доказателства в подкрепа на позицията си. Именно те трябва да се обосноват, защото това (ограниченията) не е ефективно. Питат ни къде са доказателствата, че нашите действия са правилни. Но ние не предприемаме никакви строги ограничения. Нека основанията си изложат тези, които са въвели ограниченията – но до момента не са го направили.

– Какви фактори взехте предвид при определяне на стратегията на страната в борбата с вируса? Какво гледахте: възможностите на системата на здравеопазване да се справи с текущото натоварване, темповете на разпространения на вируса, процентът на заразените?

– Възможностите на здравната система да се справи с потока на заболелите е много важен фактор. Не трябва да претоварваме системата си. Освен това, шведите сами се дисциплинират. Разбира се, ако не го правеха, темповете на разпространение в страната щяха да са значително по-високи. Затова в известен смисъл може да се каже, че у нас в страната действа някакво подобие на карантина. На нас не са ни нужни закони, които да задължават хората да си стоят у дома. В това се състои и най-важният принцип на шведската стратегия – хората не са глупави. Ако им обясните, че дадени правила ще им бъдат от полза, ще помогнат на другите, те ще ви послушат. Те разбират. Няма нужда от полиция, няма нужда от глоби. Мисля, че такъв принцип би бил ефективен във всяка страна. Не само в Швеция.

– С други думи, не разглеждате възможността в близко бъдеще да въведете допълнителни мерки?

– Не, по-скоро обратното. Интересно е да наблюдаваме как страните търсят начини да излязат от карантината. Никой, нито един политик от Европа не говори за това как трябва да се смекчи карантината. Те я въведоха, но не чух никакви дискусии за това как ще я свалят. Ето, затвориха училищата. А кога трябва да ги отворим? От какви критерии да се ръководим? Всички настояваха: карантина, карантина, карантина, но никой не каза как да излезем от нея.

– Доколко ви притеснява възможността да се сдобиете с болни от други страни? Смятате ли да въведете по-щателни мерки за проверка на хората, пристигащи от чужбина?

– Не, защо ни е? Всички в Европа, вкл. и Русия, бяха заразени. Всяка страна има нарастващи огнища на вируса вътре в границите си, така че няма особен смисъл да се боим от внос на заболяването от чужбина.

– Как се справя с кризата шведската здравна система?

– Преминаваме през сложен период и здравната система е подложена на сериозно натоварване, все пак обаче разполагаме със свободни легла в интензивните отделения.

– Какъв процент от леглата са свободни?

– Около 10%.

– Колко важна роля играе тестването? По този показател Швеция изостава от много други европейски страни.

– Тестването и идентифицирането на контактните лица на заболелите са от особена важност или на съвсем началния етап от епидемията, или след като пикът е преминал. С други думи, когато темпът на заразяване не е особено висок и имате възможност да поставите епидемията под контрол. Но сега, когато вирусът се разпространява като пожар, тестването няма особено значение.

Шведският подход и неговите критици   Швеция демонстрира нестандартен подход в борбата с коронавируса, като се отказа да наложи строги ограничения. В страната са отворени обществени места, кафенетата, началните училища, детските градини, работи общественият транспорт. Забранени са единствено събиранията на над 50 души на едно място, а учениците от горните класове и студентите се обучават онлайн. Правителството препоръчва на гражданите да спазват социална дистанция, по възможност да работят от къщи и да избягват контакти с възрастните хора. „Това е важно правило: ако се събудите сутрин и усетите някакви симптоми на болестта, трябва да си останете у дома.“ – казва Гисеке пред РБК, като подчертава, че дадените от властите съвети се спазват както от обикновените граждани, така и от работодателите. СЗО отбеляза способността на шведите да спазват социална дистанция без строги забрани, като наричат това пример за другите страни.   Главният епидемиолог Андерш Тенел смята, че ограниченията в момента са достатъчни. За силна страна на шведския подход той смята осланянето на личната отговорност на гражданите и готовността им да спазват социална дистанция. Тенел признава, че смъртността от коронавирус в Швеция е по-висока, отколкото в съседните страни, но обяснява това с навлизането на вируса в домовете за стари хора, което влияе отрицателно на общата статистика на смъртността.   Повече от половината шведи (51%) подкрепят действията на властите, става ясно от допитване до общественото мнение, проведено от шведски учени през април. 31% смятат, че властите трябва да затегнат правилата на карантината, 18% са неутрални. Според допитването на вестник Свенска Дагбладет, политиката на властите се подкрепя от 52% от респондентите, а 14% са за затягане на мерките.

Между другото, подходът на Тенел има критици. Над 2000 шведски лекари, учени и професори, включително и председателят на ръководството на Нобеловия комитет Карл-Хенрик Хелдин, подписаха през март петиция с призив за затягане на карантината в страната.


“Не може да сме вечно под карантина”.

– Как да обясним това, че в съседните Финландия и Норвегия, където бяха въведени по-строги карантинни мерки, показателите на заболеваемостта са значително по-ниски, отколкото в Швеция?

– Проблемът с Дания, Норвегия и Финландия е в това, че приетите ограничения все някога трябва да бъдат свалени. Не можем да сме вечно в карантина. Когато това се случи, темпът на заразяване ще скочи. Всичко, което строгата карантина прави, е да отложи решението на проблема, пред който сте изправени. Но проблемът както и преди ще си остане актуален и след няколко месеца.

– Тоест, по ваше мнение, след като не успяхме да спрем развитието на болестта в зародиш, единственият начин да се преборим с нея е да си изработим колективен имунитет, т.е. да дадем възможност на 60% от населението да преболедуват вируса?

– Правилно.

– По тази логика, може би си струва да ускорим разпространението на болестта, ако здравната система се справя с потока болни.

– Вероятно може да се ускори разпространението на болестта сред младите, които нямат сериозни симптоми и няма да умрат от Ковид-19, освен, че ще кашлят няколко дни.

– Колко шведи са преболедували вируса?

Имаме информация само за Стокхолм, където живеят около 2,5 милиона души (от 10 милиона в цялата страна). И по наши изчисления около половин милион вече са го прекарали. Дискусиите за това, колко време трае имунитетът, продължават. Няма да имате имунитет за цял живот, а за около година, но това ще е достатъчно (за борбата с епидемията).

– Шведските епидемиолози казват, че населението на страната може да изработи колективен имунитет в рамките на няколко седмици. Реалистично ли е това?

Ако говорим за Стокхолм, то да, но за цялата страна процесът ще отнеме малко повече време. Вероятно няколко месеца.

– С други думи, реалният брой на заразените многократно надхвърля официалната статистика, според която заболите в Швеция са около 20 хиляди души?

– Разбира се. Това е лесно предавано заболяване, което се разпространява много бързо. При това преобладаващата част от носителите на вируса са хора, у които не се наблюдават сериозни симптоми, от порядъка на 98,5%. Те няма да потърсят лекарска помощ и имат леки симптоми: температура, гърлобол, главоболие, треска, може да има и диария. Разбира се, има и такива, които ще се сблъскат със сериозни симптоми, както и такива, за които заболяването ще има летален изход, но това е 0,1% от населението.

Колко скоро, според вас, може да бъде разработена ваксина?

– Предполагам, най-рано през следващата година.

– Тя ще сложи ли точка на борбата с пандемията?

– Да се надяваме. Едновременно с това съществува мнение, че имунитетът работи за определено време, а не за цял живот. В такъв случай ние вероятно ще се сблъскаме с необходимостта да ваксинираме ежегодно хората в целия свят, а това е много неприятно. Така че не съм изцяло сигурен, че и ваксината ще реши всички проблеми. Най-добрият вариант е този – всяка страна трябва да изработи колективен имунитет.

– Вие сте съветник на Световната здравна организация, която беше подложена на критика от страна на САЩ заради мудност и липса на прозрачност. Съгласен ли сте с тази критика?

– Не мисля, че те се забавиха с обвяването на тревога, всичко бе направено достатъчно бързо. Биха могли да обявят тревога седмица-две по-рано, но това не би променило нищо.

_ САЩ застъпват също така тезата, че СЗО трябва да се реформира. Назряла ли е такава необходимост?

– Мисля, че СЗО е полезна организация. Там работят много добри хора, но понякога те се сблъскват с трудности. Критикуваха ги по време на епидемията от Ебола в Африка преди пет години. Тогава също се говореше, че е нужно СЗО да се реформира. Да, организацията не работи напълно оптимално, но не работи зле. Големият проблем на СЗО се състои в това, че много страни – дарители, например САЩ, дават средства – или поне даваха средства, докато президентът Тръмп все още не беше забранил това, но казваха, че тези средства трябва да се използват за изследване на някакво конкретно заболяване. Затова планирането на определена дейност се оказва много сложно, като се има предвид, че парите, които се отпускат на организацията, вече са “резервирани” за конкретни цели.

Юхан Гисеке е роден през 1949 г. в Швеция, завършил е Каролинския университет. Занимава се с лечение на инфекциозни болести. През 1992 г. става магистър по епидемиология в Лондонския колеж по хигиена и тропическа медицина. От 1995 до 2005 г. е главен епидемиолог на Швеция. Гисеке е човекът, назначил на работа днешния главен вирусолог Андерш Тенел.

През периода 1999 – 2000 г. Гисеке ръководи работна група за преразглеждане на международните норми по здравеопазване на СЗО. От 2005 д0 2014 г. оглавява офиса на ръководителя по изследователска дейност към Европейския център за профилактика и контрол върху заболявания (структура на Евросъюза). Понастоящем е съветник на правителството на Швеция и съветник на генералния директор на СЗО.