Персистиращи симптоми след остър COVID-19

Изследователско писмо
9 юли 2020

Източник: doi:10.1001/jama.2020.12603
Превод: Боряна Маринкова

Angelo Carfì, MD1Roberto Bernabei, MD1Francesco Landi, MD, PhD1; et al for the Gemelli Against COVID-19 Post-Acute Care Study Group
JAMA. Онлайн публикация на 9 юли 2020

В Италия голяма част от пациентите с коронавирусна болест 2019 (COVID-19) са представени със симптоми (71,4% от 31845 потвърдени случая към 3 юни 2020).1 Честите симптоми включват кашлица, висока температура, диспнея, мускулно-скелетни симптоми (миалгия, болки в ставите, умора), стомашно-чревни симптоми и аносмия / дисгевзия.24 Липсва обаче информация за симптоми, които продължават след оздравяване. Ние оценихме персистиращите симптоми при пациенти, които са били изписани от болницата след възстановяване от COVID-19.

Методи

Във фазата на отшумяването на бурното разпространение на пандемията, започваща на 21 април 2020 г., Fondazione Policlinico Universitario Agostino Gemelli IRCCS в Рим, Италия, създаде амбулаторна медицинска служба за проследяване на лица, изписани от болницата след оздравяване от COVID-19. Всички пациенти, които отговарят на критериите на Световната здравна организация за прекратяване на карантината (без температура в продължение на 3 последователни дни, подобрение на други симптоми и 2 отрицателни резултати от теста за тежък остър респираторен синдром коронавирус 2 [SARS-CoV-2] за 24 часа) бяха проследявани във времето. При включване в изследването беше извършена верижна реакция на реверсивна транскриптаза-полимераза в реално време за SARS-CoV-2 и бяха включени пациенти с отрицателен резултат от теста.

На пациентите е извършена цялостна медицинска оценка с подробна анамнеза и физикален преглед. Данните за всички клинични характеристики, включително клинична и фармакологична анамнеза, фактори на начина на живот, имунизационен статус и измервания са събрани в структурирана система за електронно събиране на данни. Амбулаторната служба нза COVID-19 понастоящем е активна, а други подробности за протокола за оценка на пациента са описани в друг материал.5

Данните за специфични симптоми, потенциално свързани с COVID-19, са получени чрез стандартизиран въпросник, приложен при включването в проследяването. Пациентите са помолени да преразгледат ретроспективно наличието или отсъствието на симптоми по време на острата фаза на COVID-19 и дали всеки симптом продължава в момента на изследването. Може да се съобщава за повече от 1 симптом. Визуалната аналогова скала EuroQol е използвана, като чрез нея пациентите да оценят качеството си на живот от 0 (най-лошо състояние на здравето) до 100 (най-добро субективно усещане за здраве) преди COVID-19 и по време на оценката. Разликата от 10 точки определя влошено качество на живот. Всички анализи бяха извършени с R версия 3.6.3 (R Foundation).

Проучването е одобрено от Етичната комисия на  Università Cattolica and Fondazione Policlinico Gemelli IRCCS. Всички участници са подписали информирани съгласия.

Резултати

От 21 април до 29 май 2020 г. 179 пациенти са били потенциално допустими за последваща оценка след лечение на коронавирусна болест в остра фаза; 14 лица (8%) отказват да участват, а 22 имат положителен резултат от теста. В резултат са включени 143 пациенти. Средната възраст е 56,5 (SD, 14,6) години (диапазон, 19-84 години), а 53 (37%) са жени. По време на хоспитализация 72,7% от участниците имат данни за интерстициална пневмония. Средната продължителност на болничния престой е 13,5 (SD, 9,7) дни; 21 пациенти (15%) са били на неинвазивна вентилация, а 7 пациенти (5%) са лекувани с инвазивна вентилация. Характеристиките на изследваната популация са обобщени в Таблицата.

Пациентите са оценени средно 60.3 (SD, 13.6) дни след проявата на първия симптом COVID-19; към момента на оценката само 18 (12,6%) са били без никакви симптоми, свързани с COVID-19, докато 32% са имали 1 или 2 симптома, а 55% са имали 3 или повече симптоми. Нито един от пациентите не е имал температура или други признаци или симптоми на остро заболяване. Влошено качество на живот се наблюдава сред 44,1% от пациентите. Графиката показва, че голям процент от хората все още съобщават за умора (53,1%), задух (43,4%), болки в ставите, (27,3%) и болки в гърдите (21.7%).

ХарактеристикиСтойност
Средна възраст, г.56.5 (14.6)
Женски пол (%)53 (37.1)
Среден ИТМ (SD)a26.3 (4.4)
Имунизационен статус (%) 
Сезонен грип32 (22.4)
Пневмококи13 (9.1)
Диагноза (%) 
Хронично сърдечно заболяване7 (4.9)
Предсърдно мъждене4 (2.8)
Сърдечна недостатъчност4 (2.8)
Инсулт2 (1.4)
Хипертония50 (35)
Диабет10 (7)
Бъбречна недостатъчност3 (2.1)
Тиреоидно заболяване26 (18.2)
ХОББ13 (9.1)
Активно злокачествено заболяване5 (3.5)
Имунни нарушения16 (11.2)
Редовна физическа активност (%)90 (62.9)
Тютюнопушене (%) 
Не63 (44.1)
Активен пушач15 (10.5)
Бивш пушач65 (45.4)
Характеристики на остър COVID-19 (%) 
Диагностицирана пневмония104 (72.7)
Прием в ОАИЛ18 (12.6)
Добавен Кислород 
Терапия с кислород77 (53.8)
Вентилация 
Неинвазивна21 (14.7)
Апаратна7 (4.9)
Фармакологично лечение на остър  COVID-19 
Антиретровирусно102 (71.3)
Хидроксихлорохин104 (72.7)
Азитромицин59 (41.3)
Анти–IL-6 (тоцилизумаб)44 (30.8)
Среден болничен престой (SD), дни13.5 (9.7)
Характеристики на прослесяването след остър COVID-19 
Дни след първата изява на симптомите (SD)60.3 (13.6)
Дни след изписване (SD)36.1 (12.9)
Персистиращи симптоми (%) 
Няма18 (12.6)
1 или 246 (32.2)
 

Влошено качество на живот %  
Фигурата показва проценти на пациенти, представени със специфична коронавирусна болест 2019 (COVID-19) – свързани симптоми по време на острата фаза на заболяването (вляво) и по време на последващото посещение (вдясно).

Обсъждане

Това проучване установи, че при пациенти, които са се възстановили от COVID-19, в 87.4% от случаите съобщават за персистиране на поне 1 симптом, по-специално умора и задух. Ограниченията на изследването включват липсата на информация за историята на симптомите преди острото заболяване от COVID-19 и липсата на подробности относно тежестта на симптомите. Освен това, това е едноцентрово проучване със сравнително малък брой пациенти и без контролна група пациенти, изписани от болница след лечение по други причини. Пациентите с пневмония, придобита от общността, също могат да имат трайни симптоми, което предполага, че тези открития може да не са изключителни за COVID-19.6

Клиницисти и изследователи са се фокусирали върху острата фаза на COVID-19, но е необходимо постоянно наблюдение след изписване за проследяване на дълготрайните ефекти от заболяването.

Редактор на раздела: Jody W. Zylke, MD, Deputy Editor.

Информация за статията

Автор за кореспонденция: Angelo Carfì, MD, Centro Medicina dell’Invecchiamento, Fondazione Policlinico Universitario Agostino Gemelli IRCCS, Largo Francesco Vito 1, 00168 Rome, Italy (angelo.carfi@policlinicogemelli.it).

Публикацията е приета: 23 юни 2020.

Онлайн публикация:  9 юли 2020. doi:10.1001/jama.2020.12603

Принос на авторите: Dr Carfì и Dr Landi имат пълен достъп до всички данни в проучването и поемат отговорност за целостта на данните и точността на анализа им.

Концепция и дизайн: Всички автори.

Автори на ръкописа: Carfì, Landi.

Критична ревизия на ръкописа за важно интелектуално съдържание: Bernabei, Landi.

Статистически аналази: Carfì.

Надзор: Bernabei, Landi.

Конфликт на интереси: Няма.

Допълнителна информация: Членовете на Групата Gemelli Against COVID-19 Post-Acute Care Study са описани в т. 5.

Литература

1. Istituto Superiore Sanità. Sorveglianza Integrata COVID-19 in Italia. Published 2020. Accessed June 8, 2020. https://www.epicentro.iss.it/coronavirus/bollettino/Infografica_3giugno%20ITA.pdf

2. Docherty  AB, Harrison  EM, Green  CA,  et al; ISARIC4C Investigators.  Features of 20 133 UK patients in hospital with COVID-19 using the ISARIC WHO Clinical Characterisation Protocol: prospective observational cohort study.   BMJ. 2020;369:m1985. doi:10.1136/bmj.m1985PubMedGoogle ScholarCrossref

3. Wang  D, Hu  B, Hu  C,  et al.  Clinical characteristics of 138 hospitalized patients with 2019 novel coronavirus–infected pneumonia in Wuhan, China.   JAMA. 2020;323(13):1239-1242. doi:10.1001/jama.2020.1585
ArticlePubMedGoogle ScholarCrossref

4. Landi  F, Barillaro  C, Bellieni  A,  et al.  The new challenge of geriatrics: saving frail older people from the SARS-CoV-2 pandemic infection.   J Nutr Health Aging. 2020;24(5):466-470. doi:10.1007/s12603-020-1356-xPubMedGoogle ScholarCrossref

5. Gemelli Against COVID-19 Post-Acute Care Study Group.  Post-COVID-19 global health strategies: the need for an interdisciplinary approach.   Aging Clin Exp Res. Published online June 11, 2020. doi:10.1007/s40520-020-01616-xPubMedGoogle Scholar

6. Metlay  JP, Fine  MJ, Schulz  R,  et al.  Measuring symptomatic and functional recovery in patients with community-acquired pneumonia.   J Gen Intern Med. 1997;12(7):423-430. doi:10.1046/j.1525-1497.1997.00074.xPubMedGoogle ScholarCrossref