Измерения на реакцията срещу COVID-19 в областта на човешките права

Източник: https://www.hrw.org/news/2020/03/19/human-rights-dimensions-covid-19-response?fbclid=IwAR0QRH_0VP7AF3mF13HML2Vq7IqHiThgKy9yODk-Rk6dVVxHQQpeBnZ6EI8

Превод: Василена Доткова

На 11 март 2020 Световната здравна организация (СЗО) обяви, че разпространението на вирусното заболяване COVID-19, идентифицирано за пръв път през декември 2019 в китайския град Ухан, е достигнало до мащаб на глобална пандемия. Позовавайки се на загриженост поради “тревожно високите нива на разпространение и тежката заболеваемост“, СЗО призова правителствата да предприемат спешни и агресивни действия, за да спрат разпространението на вируса.

Международното законодателство в областта на правата на човека гарантира на всеки индивид правото да се радва на най-доброто възможно здравословно състояние и задължава правителствата да предприемат стъпки за предотвратяване на заплахите пред общественото здраве, както и да осигуряват медицинска грижа на нуждаещите се. В същото време законодателството в областта на човешките права отчита, че в контекста на сериозни заплахи за общественото здраве и извънредни ситуации, представляващи заплаха за живота на нациите, ограничаването на някои права може да бъде оправдано, тогава когато то има правно основание, когато е категорично необходимо на базата на научни доказателства и не е нито произволно, нито дискриминационно в своето приложение, когато има ограничена продължителност, зачита човешкото достойнство, подлежи на преразглеждане и е пропорционално на целта, която се стреми да постигне.

Мащабът и сериозността на пандемията от COVID-19 очевидно съответстват на нивото на обществена заплаха, което може да оправдае ограничаване на определени права, например в резултат на налагане на карантина или изолация, които ограничават свободата на придвижване. В същото време внимателното отношение към права като свободата от дискриминация и принципи като прозрачност и зачитане на човешкото достойнство могат да бъдат предпоставка за ефективна реакция на фона на шока и сътресенията, които неизбежно съпътстват времената на криза, и за минимизиране на щетите от евентуални твърде мащабни мерки, неотговарящи на изброените критерии.

Този документ предлага обзор на възможните отрицателни ефекти от кризата с коронавируса върху човешките права, като посочва примери на актуални стъпки в определени държави и дава препоръки как правителствата и други субекти могат да реагират на предизвикателството, зачитайки правата на човека.

COVID-19

COVID-19 е заразна болест, която се причинява от нов коронавирус, открит за пръв път през декември 2019. Коронавирусите са семейство вируси, за които се знае, че причиняват респираторни инфекции. В момента няма ваксина срещу COVID-19, няма също и конкретно лечение на болестта, освен за смекчаване на симптомите.

До средата на март 2020 над 150 държави бяха съобщили за случаи на COVID-19, а СЗО съобщаваше за повече от 200 000 случая в цял свят. Над 7 000 души бяха починали, а броят им продължаваше да расте с тревожни темпове.

Приложими международни стандарти

В съответствие с Международния пакт за икономическите, социалните и културните права, който е приет от повечето държави, всеки човек има право да се радва на „най-високия постижим стандарт на физическо и умствено здраве“. Правителствата са длъжни да предприемат ефективни стъпки за „превенция, лечение и контрол на епидемични, ендемични, професионални и други заболявания.“

Комисията на ООН за икономическите, социалните и културните права, която наблюдава спазването на пакта от страна на отделните държави, се е произнесла че:

Правото на здраве е в тясна връзка и зависимост от осъществяването на други човешки права, залегнали в Международната харта за правата на човека, в това число правото на храна, на подслон, на работа, на образование, на човешко достойнство, на живот, на защита от дискриминация, на равенство, на забрана на изтезанията, на личен живот, на достъп до информация, на свобода на сдружаване, събиране и придвижване. Тези и други права и свободи имат отношение към неотделими елементи на правото на здраве.

Правото на здраве означава, че здравните заведения, стоки и услуги трябва да бъдат:

  • на разположение в достатъчно количество,
  • достъпни за всеки без дискриминация, и всички, в това число маргинализираните групи, да могат да си ги позволят;
  • приемливи, което означава да спазват медицинската етика и да бъдат съобразени с конкретната култура; и
  • адекватни от научна и медицинска гледна точка и с добро качество.

Принципите от Сиракуза, приети от Икономическия и социален съвет на ООН през 1984, както и общите коментари от Комисията по правата на човека към ООН върху извънредните положения и свободата на придвижване предоставят категорични насоки по отношение на правителствените мерки ограничаващи човешките права в името на общественото здраве или заради извънредно положение. Всяка мярка целяща защита на населението, която ограничава човешките права и свободи, трябва да бъде законна, необходима и съразмерна. Извънредните положения трябва да имат ограничена продължителност и всяко орязване на права трябва да взема под внимание диспропорционалните последствия за конкретни части от населението и маргинализирани групи.

На 16 март 2020 група експерти на ООН по правата на човека заявиха, че “извънредните положения в отговор на заразата с COVID-19 не бива да се използват като основание за таргетиране на конкретни групи, малцинства или индивиди. Те не бива да служат като претекст за репресивни действия маскирани като грижа за здравето… и не бива да бъдат използвани просто за смачкване на несъгласието.”

Принципите от Сиракуза изрично заявяват, че ограниченията трябва като минимум да бъдат:

  • постановени и осъществени в съответствие със законодателството;
  • насочени към легитимна цел в обществен интерес;
  • категорично необходими в едно демократично общество за постигане на определената цел;
  • възможно най-малко притесняващи и ограничаващи с оглед постигането на целта;
  • основани на научни доказателства и никога произволни или дискриминационни в приложението си; и
  • с ограничена продължителност, зачитащи човешкото достойнство и подлежащи на преразглеждане.

Възможни негативни последствия в областта на правата на човека

Защита на свободата на изразяване и осигуряване на достъп до важна информация

Международното законодателство в областта на човешките права задължава правителствата да защитават свободата на изразяване, в това число правото да се търси, получава и дава информация от всякакъв вид, без оглед на държавните граници. Допустимите ограничения на свободата на изразяване с цел опазване на общественото здраве не могат да излагат на риск самото право като цяло.

Правителствата са отговорни за разпространяването на информация, необходима за опазването и утвърждаването на човешките права, включително правото на здраве. Комисията за икономически, социални и културни права приема като „основно задължение“ осигуряването на „образование и достъп до информация по отношение на най-важните здравни проблеми в обществото, включително методите за превенция и контрол върху тях“. Стратегиите за справяне с COVID-19 в съответствие с човешките права трябва да осигурят точна и актуална информация за вируса, достъпа до услуги, нарушения в предоставянето на услуги и други аспекти на борбата със заразата, така че тази информация да е лесно достъпна и на разположение на всички.

В редица държави правителствата не успяха да осигурят правото на свобода на изразяване, като предприеха действия срещу журналисти и здравни работници. Това в крайна сметка попречи на ефективната комуникация за възникването на заразата и подкопа доверието в действията на правителствата:

Правителството на Китай първоначално скри съществена информация за коронавируса от обществото, съобщаваше занижен брой случаи, умаловажаваше сериозността на заболяването и отхвърляше възможността заразата да се предава от човек на човек. Властите арестуваха хора заради това, че са съобщили за епидемията в социалните мрежи и преследваха интернет потребители заради „разпространяване на слухове“, цензурираха онлайн дискусии за епидемията и възпрепятстваха репортажите в медиите. В началото на януари Ли Уенлянг, лекар в болница в Ухан, в която се лекуваха заразени пациенти, беше извикан в полицията за „разпространяване на слухове“, след като бе предупреждил за появата на новия вирус в онлайн чат. В началото на февруари той самият почина от болестта.

В Иран заразата се прояви в момент, в който властите бяха загубили до голяма степен общественото доверие, след като брутално потушиха масовите антиправителствени протести и излъгаха относно свалянето на самолет на гражданската авиация. В резултат на това за иранските власти се оказа много трудно да убедят обществото, че решенията на правителството по кризата с COVID-19 се вземат в най-добрия обществен интерес. Необичайно високият брой случаи на заразата сред представители на правителството, както и разминаванията между числата, обявени от официалните власти, и тези в иранските медии, станаха повод за сериозни опасения че данните целенасочено не се съобщават в реалния им размер или събирането и анализирането им не се извършва правилно.

В Тайланд срещу здравни работници и онлайн журналисти бяха заведени съдебни дела с цел да бъдат наказани и сплашени заради отправени от тях критики към реакциите на правителството срещу заразата, заради споделяне на опасенията им от прикриване на данни от страна на властите и твърденията им за корупция свързана със спекула с хирургически маски и други консумативи. Някои медицински лица бяха заплашени с дисциплинарни мерки като прекратяване на трудовите им договори и отнемане на лицензите им заради публични изявления разкриващи острия недостиг на основни консумативи в болници в цялата страна.

Няколко държави възприеха откритата комуникация и прозрачното обявяване на броя на случаите като свой приоритет:

Тайван предприе бързи мерки за противодействие на вируса, като сред тях беше навременното публикуване на достоверна информация, така че да е широко достъпна за обществото. Ежедневните прес брифинги на здравните власти и официалните съобщения с цел противодействие на дезинформацията помогнаха за потушаване на паниката, възстановяване на общественото доверие и насърчаване участието на гражданите в справянето с кризата.

В Сингапур правителството публикуваше и редовно актуализираше подробна статистика за броя на заболелите и излекуваните.

В Южна Корея правителството също публикуваше медицинските данни, а здравните власти даваха по два брифинга дневно, за да създадат доверие в обществото и да насърчат бдителността сред гражданите.

В Италия противоречивите послания от представители на държавните институции, някои от които плод на вътрешнополитически съображения, вероятно в началото са подкопали ефекта на официалните препоръки за лична хигиена и социално дистанциране. Правителството организира ежедневни пресконференции за обявяване на данните и стартира активна публична кампания за по-добри практики, които да помогнат на гражданите да предпазят себе си и околните от предаване на вируса.

Препоръки:

Правителствата трябва в пълна степен да зачитат правото на свободно изразяване и достъп до информация и да ги ограничават само доколкото позволяват международните стандарти.

Правителствата трябва да се убедят, че информацията, която подават към обществото по отношение на COVID-19, е точна, навременна и не противоречи на принципите на човешките права. Това е важно за справянето с невярната и подвеждаща информация.

Цялата информация за COVID-19 трябва да е достъпна и налична на различни езици, в това число за хората с ниска грамотност и неграмотните. Това трябва да включва превод на жестомимичен език от квалифициран преводач за телевизионните изявления, по примера на Тайван, интернет сайтове достъпни за хора с увредено зрение, слух, с трудности в ученето и други увреждания, както и телефонни услуги с възможност за превръщане в текст за хората с увреден слух. Комуникацията трябва да бъде на прост език, за да е максимално разбираема. На децата трябва да се осигури съответстваща на възрастта им информация, която да им помогне да предприемат стъпки, за да се предпазят.

Здравните данни са особено чувствителна информация и публикуването им онлайн може да създаде значителен риск за засегнатите хора, в частност тези в уязвимо положение или маргинализирани в обществото. Употребата и обработката на лични здравни данни трябва да е подчинена на законови механизми за защита, базирани на човешките права.

Необходимо е да се поддържа надежден и безпрепятствен достъп до интернет и да се вземат мерки за осигуряване на достъп до интернет за хората с ниски доходи. Например чрез инициативата на Федералната комисия по съобщенията в САЩ под надслов “Да запазим американците свързани” участващите компании се ангажират да не прекъсват услугата на потребители, които не са в състояние да си платят сметките поради ситуацията породена от пандемията с коронавируса, да опрощават таксите за закъснение и да осигурят точки с безплатна Wi-Fi връзка за всички нуждаещи се американци. Допълнителни стъпки, които могат да бъдат предприети, са освобождаването на абонатите от лимит върху данните, повишаване на скоростта и премахване на условията, на които трябва да отговарят потребителите, за да използват абонаментни планове за хора с ниски доходи, докато трае пандемията.

Съгласуване на карантините, мерките за изолация и забрана на пътуванията с правозащитните норми

Международното законодателство в областта на човешките права, в частност Международният пакт за гражданските и политическите права (ICCPR), изисква ограничаването на права поради причини свързани с общественото здраве или извънредни положения да бъде законно, необходимо и съразмерно. Ограничения като задължителни карантини или изолация на хора със симптоми трябва като минимум да се осъществяват в съответствие със закона. Те трябва да са категорично необходими с цел постигането на легитимна цел базирана на научни доказателства, да са съразмерни на целта, която се стремят да постигнат, да не бъдат произволни, да имат ограничена продължителност, да не накърняват човешкото достойнство и да подлежат на преразглеждане.

Масовите карантини и режими на изолация с неопределена продължителност рядко могат да удовлетворят тези критерии и обикновено биват налагани внезапно, без да се осигури защитата на хората поставени под карантина, особено на рисковите групи от населението. Тъй като такива карантини и режими на изолация е трудно да бъдат наложени и поддържани по един и същи начин навсякъде, прилагането им често е произволно или дискриминационно.

Свободата на придвижване според международното законодателство в областта на човешките права по принцип защитава правото на всеки индивид да напусне всяка държава, да влезе в страната, на която е гражданин, както и правото на всеки законно пребиваващ в дадена страна да се движи свободно на цялата й територия. Ограничения на тези права могат да бъдат налагани само ако са законни, в името на легитимна цел и когато са съразмерни, включително що се отнася до въздействието им. Забраните за пътуване и ограничаването на свободата на придвижване не бива да бъдат дискриминационни, нито да водят до отнемане на правото да се търси убежище или да нарушават абсолютната забрана хора да бъдат връщани на място, където ги грози опасност от преследване или изтезание.

Според международното законодателство правителствата имат широки правомощия да не допускат посетители и мигранти от други държави. В исторически план обаче забраните за вътрешни и международни пътувания в повечето случаи са давали ограничени резултат за предотвратяване разпространението на заразни болести и биха могли дори да влошат ситуацията, ако много хора напуснат карантинните зони преди влизането на мерките в сила.

В Китай правителството наложи извънредно широкообхватна карантина без особено зачитане на правата на гражданите:

В средата на януари властите в Китай поставиха под карантина близо 60 милиона души в рамките на два дни, в опит да ограничат разпространението на болестта от град Ухан в провинция Хубей, където най-напред беше съобщено за появата на вируса, въпреки че до момента на влизане в сила на карантината, 5 милиона от общо 11-те милиона жители на Ухан вече бяха напуснали града. Много от жителите на градовете под карантина се оплакваха от трудности при достъпа до медицински грижи и други жизнени необходимости, появиха се и смразяващи истории за боледуване и смърт – момче с церебрална парализа умира, защото няма кой да се грижи за него, след като баща му е отведен, за да бъде поставен под карантина. Жена с левкемия умира, след като е върната от няколко болници заради опасения от кръстосано заразяване. Майка отчаяно моли полицията да пусне дъщеря й да мине през пропускателния пункт на мост в града, за да може да отиде на химиотерапия. Мъж с бъбречно заболяване се хвърля от балкона на апартамента си, след като не успява да получи достъп до диализа. Хора съобщават за тежки ограничителни мерки от страна на властите –  барикадиране с метални пръти на вратите на жилищата на семейства, за които се предполага, че са болни, арестуване на хора за отказ да носят маски и използване на дронове с високоговорители, които да се правят забележка на хора, които са навън без маски. Властите в Ухан не направиха много за да противодействат на дискриминацията срещу хората от Ухан и провинция Хубей, пребиваващи в други части на Китай.

В Италия правителството наложи режим на изолация, но с по-голяма защита на индивидуалните права. След първото голямо избухване на заразата с COVID-19 в края на февруари, италианските власти постепено въведоха все по-рестриктивни мерки. Отначало поставиха под строга карантина десет града в Ломбардия и един във Венето, като на жителите беше забранено да напускат района, в който живеят. В същото време училищата в засегнатите зони бяха затворени. Правителството се позова на рязко нарастващия брой случаи и все по-неудържимото бреме върху здравната система и на 8 март въведе нов голям набор мерки обхващащи почти изцяло северните части на страната. Tе налагаха много по-строги ограничения върху движението на хора и други основни свободи. На следващия ден тези мерки бяха приложени в цялата страна. Допълнителните мерки включваха ограничения за пътуванията с изключение на най-необходимите за работа или свързани със здравето (при условие за самосертифициране), затваряне на всички културни институции (кина, музеи), и отмяна на спортните събития и публичните събирания. На 11 март правителството затвори баровете, ресторантите и магазините, с изключение на тези за хранителни стоки и аптеките (плюс още няколко други изключения) в цялата страна. Хората, които нарушават ограниченията за пътуване без валидна причина, подлежаха на бъдат глоба до 206 евро и лишаване от свобода за три месеца. Затворени бяха всички училища и университети в цялата страна. На хората беше позволено да излизат, за да пазаруват най-необходимото, да спортуват, да работят (ако не е възможно да работят от вкъщи), и по причини свързани със здравето (включително полагане на грижи за болен близък).

Други правителства, например в Южна Корея, Хонг Конг, Тайван и Сингапур, реагираха на заразата без да налагат драматични ограничения върху личните свободи, но намалиха броя на пристигащите от държави със значително разпространение на заразата. В Южна Корея правителството въведе проактивно засилено тестване за COVID-19. То беше насочено към идентифициране на огнища на инфекцията, като се извършваха голям брой безплатни тестове на хора в риск, в районите с много заразени се дефинфекцираха улици, създаваха се центрове за мобилно тестване на преминаващите с автомобили и се насърчаваше социалното дистанциране. В Хонг Конг бяха положени целенасочени усилия да се насърчи социалното дистанциране, миенето на ръцете и носенето на маски. Тайван проактивно проследяваше пациенти, които са търсили медицинска помощ за респираторни симптоми и някои от тях бяха изследвани за COVID-19. Страната създаде система, която да известява властите на базата на история на пътуване и симптоми, регистрирани при посещение при лекар, така че да се подпомогне откриването и проследяването на случаите. Сингапур стартира програма за проследяване на контактите на потвърдените заразоносители, наред с други мерки. В същото време решението на правителството да депортира четирима чуждестранни работници заради нарушаване на задължителния 14-дневен отпуск и налагането на забрана да работят повече в страната е сигнал за опасност от възможни несъразмерно тежки наказания.

Препоръки:

Правителствата трябва да избягват безогледните и твърде мащабни рестрикции върху движението на хора и личната свобода и да налагат ограничения единствено когато смисълът от тях е научно доказан и когато може да се осигурят механизми за подкрепа на засегнатите. В писмо от над 800 експерти в правото и общественото здраве в САЩ се казва: “Доброволната самоизолация като мярка [в съчетание с информиране, мащабно тестване и масов достъп до лечение] води до повече сътрудничество и помага за запазване на общественото доверие повече от принудителните мерки. Това води и до по-малко опити да се избегне контактът със здравната система.”

Когато налагат карантини или режими на изолация, правителствата са длъжни да осигурят достъп до храна, вода, медицинска помощ и грижа. Много от по-възрастните хора и хората с увреждания зависят от непрекъснати социални услуги и подкрепа у дома си и в обществото. Осигуряването на непрекъснатост на тези услуги и дейности означава, че обществените агенции, организации, доставчиците на здравни услуги и други важни социални услуги могат да продължат да изпълняват функциите си за обгрижване на възрастните хора и хората с увреждания. Стратегиите на правителствата трябва да се погрижат сътресенията в предоставянето на услуги да бъдат сведени до минимум и да разработят алтернативни източници на сходни услуги при нужда. Прекъсването на социалните услуги в общността може да доведе до институционализация на хора с увреждания или възрастни, а това може да стане причина за негативни здравни последстния, както се дискутира по-долу.

Защита на лишените от свобода и хората в институции

COVID-19, както и други заразни болести, представлява по-висок риск за хора от населението, които живеят на малка площ и в по-голяма близост помежду си. Освен това болестта засяга в по-голяма степен възрастните хора и тези със съпътстващи заболявания като сърдечносъдови, диабет, хронични белодробни болести и хипертония. Осемдесет процента от починалите от COVID-19 в Китай са били на възраст над 60 години.

Този риск е особено висок в места за лишаване от свобода като затвори, арести и имиграционни центрове, както и в резидентни институции за хора с увреждания и социални домове за възрастни хора, където вирусът може да се разпространи много бързо, особено ако достъпът до медицинска помощ по принцип е затруднен. Държавите са длъжни да осигурят на лишените от свобода здравна грижа която е поне еквивалентна на тази до която има достъп останалата част от населението и не могат да отказват на задържаните лица, в това число кандидатите за убежище и мигрантите без документи, равен достъп до превенция, лечение или палиативна грижа. Кандидатите за убежище, бежанците живеещи в лагери и бездомните могат да бъдат изложени на допълнителен риск поради липсата на достъп до адекватни санитарно-хигиенни условия.

В домовете за възрастни и други институции с голям брой възрастни хора режимът на посещенията трябва да е основан на баланс между предпазването на обитателите и нуждата им от връзка с техните близки. Американското министерство за ветераните обяви забрана за посещения в своите 134 инстуции за възрастни хора в страната като мярка срещу COVID-19. Въпреки че рискът за старите хора е сериозен, подобни бланкетни политики не вземат под внимание насоките в областта на общественото здраве, нито нуждите на възрастните хора.

Затворниците, арестантите и настанените в имиграционни центрове често не получават адекватни здравни грижи дори в нормални условия в икономически развитите страни. Силно занижените стандарти на здравеопазване имат принос за някои смъртни случаи сред мигранти задържани от американските имиграционни и митнически власти в последно време. Сред лишените от свобода често има възрастни хора или такива с хронични заболявания, което ги поставя в допълнителен риск от COVID-19.

В затворите в САЩ има много хора, които не излежават присъди, а просто са там, защото не могат да си позволят да платят определената им гаранция. По-възрастните мъже и жени са най-бързо растящата демографска група в американските затвори поради продължителността на присъдите, а администрациите на затворите и в нормални условия имат трудности да им предоставят адекватни медицински грижи. В търсене на решение на този проблем, съдът в един от окръзите в щата Охайо възлага оценка на състоянието на затворниците, като някои са освободени, а други са прехвърлени в други затвори. Американският съюз за граждански свободи заведе дело срещу задържането на мигранти в институции в контеста на пандемията.

Има данни, че затворници в Иран също са заразени с вируса, по-конкретно в затвора „Евин“ в Техеран и затворите в градовете Еуромиех и Ращ. В отворено писмо от февруари семействата на 25 затворници задъжани заради мирен активизъм са призовали те да бъдат поне временно освободени заради заразата и липсата на достатъчни медицински грижи в затворите. През март Иран съобщи, че системата на правосъдието временно е освободила около 85 000 затворници за персийската Нова година, значително повече от обичайния брой които се освобождават за празника, като причината са здравни съображения свързани със заразата от коронавирус. Въпреки това, десетки защитници на човешките права и други граждани, задържани на базата на неясно дефинирани престъпления срещу националната ситурност, все още остават в затвора.

На 12 март, както съобщи информационната агенция на страната, кралят на Бахрейн Хамад бин Иса Ал-Халифа помилва 901 задържани “по хуманитарни причини в контеста на актуалните събития”, като най-вероятно се визира разпространението на коронавируса. Министерството на вътрешните работи съобщи, че още 585 задържани ще бъдат освободени и ще им бъдат дадени присъди, които не включват лишаване от свобода.

В Италия затворници в над 40 затвора се включиха в протести, свързани със страховете от зараза в препълнените сгради, и срещу забраната да бъдат посещавани от близките си и да излизат в отпуск по време на пандемията. В отговор властите за пръв път разрешиха използването на имейл и Скайп за контакт между затворниците и техните семейства, както и за образователни цели и обявиха план да освободят или поставят под домашен арест затворници, които имат по-малко от 18 месеца за доизлежаване. Най-голямата италианска организация за защита правата на затворниците Antigone изчислява, че от тази мярка ще могат да се възползват най-много 3 000 затворници, като в същото време в системата за изпълнение на наказания има около 14 000 души повече, отколкото е капацитетът й. Организацията призова за по-широки мерки, които да позволят освобождаването на по-голям брой задържани, сред които да бъдат включени конкретно по-възрастните затворници и тези със заболявания, които ги поставят в рискови групи, наред с други допълнителни мерки. Граждански организации призозават също да се намерят алтернативи на задържането на мигранти в имиграционните центрове в Италия поради повишения риск от зараза и липсата на перспективи за депортиране.

Препоръки:

Правителствените агенции отговарящи за хората в затвори, арести и имиграционни центрове трябва да помислят за намаляване на броя на задържаните лица чрез подходящи мерки като ранно освобождаване или освобождаване под наблюдение на ниско рисковите лица лишени от свобода, например тези, които чието освобождаване предстои скоро, които са в арести в изчакване на присъди за ненасилствени или леки престъпления, или чието по-нататъшно задържане е по други подобни причини ненужно или неоправдано. Лишените от свобода, които са в риск от по-сериозно боледуване от вируса, например по-възрастните или хората с хронични заболявания, също трябва да имат възможност за подобно освобождаване, след преценка дали съответната институция има капацитета да се погрижи за здравето им и да им гарантира евентуално лечение, като в същото време се вземат под внимание фактори като сериозността на извършеното от тях престъпление и излежаното време.

Ако поради вируса бъдат прекратени възможностите за законна и безопасна депортация, е възможно да отпадне законовото оправдание за задържане на лицата подлежащи на депортация. В този случай властите трябва да освободят задържаните и да приложат спрямо тях алтернативни мерки.

Институциите, които управляват затвори, арести и центрове за задържане на мигранти трябва публично да обявят плановете си за действие за намаляване на риска от разпространение на коронавируса в техните заведения и стъпките, които смятат да предприемат за справяне със заразата и защита на затворниците, персонала и посетителите, в случай че вече имат случаи на заболяването или хора, които са били изложени на зараза. Лишените от свобода имат същото право на здраве като останалата част от населението и трябва да имат достъп до същите страндарти на превенция и лечение. Задържаните лица, както и цялостното население, имат неотменим интерес да знаят предварително какви са плановете на властите за справяне с COVID-19.

Властите, управляващи местата за лишаване от свобода, трябва да предприемат стъпки да осигурят ефективна координация със здравните министерства и да комуникират открито с персонала и задържаните лица. Те трябва да следят и да вземат проби за COVID-19 в съответствие с актуалните препоръки на здравните институции. Трябва да осигуряват обучение за поддържане на адекватна хигиена, на необходимите запаси и редовна дезинфекция на всички пространства достъпни за затворниците, персонала и посетителите, в които би могъл да се задържи вирусът, в съответствие с най-добрите практики за това. Трябва да разработят планове за настаняване на заразени хора и на такива, които са били в контакт със заразата. Трябва да посигурят достъп до подходящо настаняване и медицинска помощ за хората, които биват освободени или пуснати в отпуск под наблюдение. Всякакви планове за карантина или изолация трябва да бъдат с ограничен мащаб и продължителност, базирани на най-добрите налични научни данни и не бива да имат наказателен характер или да изглеждат като наказание, тъй като страхът от поставяне в изолация може да стане причина хората да забавят уведомяването на медицинския персонал че имат симптоми на заболяването. Центровете за задържане трябва да обмислят алтернативни стратегии като видео връзка, за да дадат възможност на задържаните да се свързват със семействата и адвокатите си.

По време на пандемията правителствата борещи се срещу разпространението на вируса трябва да подложат на оценка и да променят според нуждите мерките за прилагане на имиграционното си законодателство, например що се отнася до съдебните изслушвания или ежедневните подписки като алтернатива на задържането. Властите трябва публично да оповестят, че няма да има негативни последствия за пропуснати съдебни заседания или дни без подпис докато трае пандемията. Властите трябва да преустановят произволното задържане на мигранти, да търсят алтернативни решения за хората, които в момента се намират в имиграционните центрове, и там където е възможно да предпочетат освобождаването на задържаните, особено когато те попадат в рискови групи по отношение на заразата или когато пред тях няма перспектива скоро да бъдат безопасно и законно депортирани.

При липса на подкрепа от страна на държавите, ООН и другите междуправителствени агенции трябва да окажат незабавен натиск за достъп до официалните и неофициални съоръжения за задържане, за да могат да предоставят на задържаните лица животоспасяваща помощ.

Правителствата, които се грижат за бежанци и кандидати за убежище трябва да подсигурят стратегия за справяне с COVID-19, която да включва мерки за превенция и лечение, като обърнат особено внимание на мерките за облекчаване на пренаселеността в центровете за задържане и лагерите, подобряване на хигиенно-санитарните условия и достъпа до здравеопазване и да прибягват до карантини и изолация с ясно ограничена продължителност и само при реална необходимост.

Осигуряване на защита за здравните работници

Като част от правото на здраве, Международният пакт за икономически, социални и културни права постановява, че правителствата трябва да създават условия, за да “гарантират достъпа на всички до мецинско обслужване и медицинска помощ в случай на заболяване.”

Правителствата са задължени да минимизират риска от заболявания и злополуки на работното място, включително като осигурят на работещите здравна информация и адекватно предпазно облекло и оборудване. Това означава, че на здравните работници и другите участници в борбата с COVID-19 трябва да бъде осигурено необходимото обучение за контрол върху заразата, както и нужните предпазни средства.

Противодействието на разпространението на COVID-19 изисква здравните заведения да имат адекватен достъп до вода, канализация, управление на болничните отпадъци и почистване. През 2019 доклад на СЗО и Фонда на ООН за децата (UNICEF) констатира, че “приблизително 896 милиона души в света използват болнични заведения, в които няма вода и 1,5 милиарда използват болници без канализация.”

Проучване на Хюман Райтс Уоч за вътреболничните инфекции в Унгария сочи, че зле управляваната, недофинансирана и страдаща от недостиг на персонал обществена здравна система на страната е зле подготвена да се справи с евентуално разпространение на COVID-19. Пациенти и медицински специалисти говорят за липса на основни хигиенни правила, липса на стаи за изолация и недостиг на здравни професионалисти, лекари и сестри, както и на медицински консумативи изобщо. Един от интервюираните лекари казва, че е почти невъзможно да се получат елементарни консумативи като дезинфектанти и предпазни маски, които са ключови за защита от вируси.

Във Венецуела, Хюман Райтс Уоч документира пример за здравна система, която се намира в пълен разпад. Закрити са болници, а други работят само с малка част от капацитета си, много от тях нямат редовен достъп до електричество и вода. Заболявания предотвратими чрез ваксини като морбили и дифтерия, са се завърнали в страната много преди да настъпи пандемията.

Широкообхватните санкции наложени от САЩ върху Иран драматично са ограничили възможностите на страната да финансира хуманитарен внос, в това число на лекарства.Това води до сериозни затруднения за обикновените ирански граждани. Загрижените правителства трябва да подкрепят усилията на Иран да се справи с COVID-19, включително като подпомогнат достъпа до медицинско оборудване и тестове за болестта.

В Тайланд капацитетът на общественото здравеопазване е подкопан от корупция. Mедицинският персонал изпитва недостиг на хирургически маски, а консумативи за местно ползване са били отклонени и изнесени в Китай и други пазари поради корупция.

През февруари здравното министерство на Eгипет изпрати медицински екипи да обслужат център за пациенти поставени под карантина, без да ги информира, че задачата им е част от мерките срещу COVID-19 или да ги предупреди за съответните рискове. Медиците споделят, че задачата им е била възложена “чрез измама”.

В Ливан представителка на вносителите на медицински пособия разказа пред Хюман Райтс Уоч, че в страната вече няма ръкавици, маски, защитни облекла и други консумативи, необходими за справянето със заразата, тъй като финансовата криза е възпрепятствала вноса на необходимите продукти. Тя допълва също, че вносителите на тези стоки са успeли да закупят продукция на стойност едва 10 милиона щатски долара от октомври насам, въпреки че поръчките, които са се опитвали да направят, са били за 120 милиона долара, но почти всички транзакции от февруари насам са били замразени поради икономическата криза в страната. Лидерът на синдиката на частните болници заяви, че държавата дължи на частните болници 1,3 милиарда щатски долара и по този начин ги затруднява в изплащането на заплати на персонала им и закупуването на оборудване. Въпреки това ливанското правителство не е въвело никакви мерки за справяне с икономическата криза, която заплашва достъпа до медицинска помощ, лекарства и медицинско оборудване.

Препоръки:

Правителствата трябва да предприемат мерки да осигурят здравеопазване за всички без дискриминация, финансово достъпно, зачитащо медицинската етика, съответстващо на културните особености и с добро качество.

Правителствата трябва да осигурят на здравните работници достъп до необходимите предпазни средства и да обезпечат програми за социална подкрепа за семействата на тези здравни работници, които умират или се разболяват в резултат на работата си, както и да подсигурят достъп до тази програма за неформално наетите работници, които представляват  голяма част от заетите в обгрижващия сектор.

При предишни епидемии страхът от заразяване е ставал причина за нападения срещу здравни работници. Правителствата трябва да следят за подобни прояви и да осигурят бърза и адекватна реакция, ако те се случат.

Осъществяване на правото на образование, дори когато училищата са временно затворени

Mного държави затвориха училищата си в резултат на разпространението на COVID-19, което създава пречки пред ученето и образованието на стотици милиони ученици. По време на криза училищата дават на децатач увство за стабилност и нормалност, осигуряват им режим и емоционална подкрепа, за да се справят с променящата се ситуация.Училищата са също важни източници на информация за децата и техните семейства, от които те могат да научат как да поддържат хигиена, да си мият правилно ръцете и да се справят със ситуации, които нарушават нормалния ход на ежедневието. Без достъп до училище тази първостепена отговорност пада изцяло върху родителите, попечителите или обгрижващия персонал. Когато училищата са затворени, правителствените агенции следва да компенсират това като предоставят ясна и точна обществено-здравна информация чрез подходящи канали.

За да се осигури адекватна реакция от страна на образователните системи, ЮНЕСКО препоръчва държавите да “приложат разнообразен набор от решения – високотехнологични, нискотехнологични и изключващи технологиите – за да осигурят непрекъсваемост на учебния процес.” В много страни учителите вече използват онлайн платформи за обучение в допълнение към нормалния контакт в класната стая, за домашни, упражнения и проучвания, а много ученици имат достъп до технологии у дома. Но не всички държави, не всички общности, семейства и социални групи имат адекватен достъп до интернет, а много деца живеят в места, където има редовни прекъсвания на интернет от страна на правителствата.

Препоръки:

Преподаването онлайн трябва да се използва за намаляване на непосредствените щети от пропуснатото учебно време. Училищата, които използват технологии за онлайн обучение, трябва да подсигурят защитата на правата на децата и личните им данни. Правителствата трябва да се опитат да компенсират пропуснатото присъствено време след като училищата възстановят нормалната си работа.

Правителствата трябва да предприемат мерки за смекчаване на особено тежките последствия върху децата, чийто достъп до образование по принцип е затруднен или са маргинализирани по различни причини, в това число момичетата, децата с увреждания, тези които живеят в трудно достъпни райони, които са в затруднена семейна ситуация или друга причина за неравностойно положение. Правителствата трябва да се фокусират в разработването на стратегии за подкрепа на всички ученици за времето, в което училищата са затворени, например да наблюдават учениците в най-голям риск, да следят учениците да получават печатните и онлайн материали навреме, да се отделя специално внимание на учениците с увреждания, които може да се нуждаят от материали адаптирани към нуждите им.

Правителствата трябва да приемат мерки за облекчаване на негативните последствия като работят с учителите, с администрациите на училищата, с учителските профсъюзи и асоциации, за да подготвят адекватни планове за наваксване на протуснатото присъствено време, да адаптират училищните календари и програмата на тестове и изпити, както и да осигурят справедлива компенсация за учителите и училищния персонал, които полагат допълнителни часове труд.

В държавите с голям брой деца необхванати от образователната система затварянето на училищата може да обезсмисли усилията за увеличаване на записването и задържането на ученици в училище, особено в по-горните класове. Правителствата трябва да предвидят допълнителни мерки за контрол върху спазването на задължението за училищно образование и да осигурят наблюдение от страна на образователните институции върху връщането на учениците в училище след приключване на мерките. Образователните институции трябва да насочат вниманието си към райони с концентрация на детски труд и бракове в детска възраст и да направят необходимото децата да се върнат в училище. Институциите трябва също да направят необходимото, така че училищата с деца бежанци да приложат мерки за връщането им в училище, включително чрез работа с групи на родители бежанци и общностни лидери.

Внезапното затваряне на училищата може също да постави семействата с ниски доход в тежка ситуация, в която да им е трудно да осигуряват необходимото за ежедневните си нужди. Правителствата трябва да продължат да осигуряват храна на децата в семействата с ниски доходи, които ще почувстват липсата на субсидираното училищно хранене в периода, в който училищата за затворени.

Мерки срещу диспропорционалните последствия засягащи момичетата и жените

Епидемиите често имат различна степен на въздействие върху половете. Проучванията на Хюман Райтс Уоч показват, че епидемията от ебола през 2014 и тази от пренасяния от комари вирус зика през 2015-2016 в Бразилия са имали особено тежко въздействие върху жените и момичетата, като са засилили съществуващото от дълго време неравенство между половете. Публикации в медиите и анализи в областта на общественото здраве сочат, че COVID-19 засяга диспропорционално жените по няколко различни начина.

Макар че конкретните рискове при бременните в контакт с COVID-19 все още не са съвсем ясни, пандемията може да се отрази негативно върху сексуалното и репродуктивно здраве и права на жените. Претоварените здравни системи, преместването на ресурси от една област в друга, недостига на консумативи и прекъсването на глобални вериги на доставка може да се отрази върху достъпа на жените до контрацепция и медицинска грижа преди, по време на, и след раждането. Макар да не е ясно дали съществува риск от предаване на заразата чрез кърмене, Фондът за населението към ООН препоръчва кърмещите майки, които се разболяват, да не бъдат разделяни от бебетата си. При предишни епидемии като тази от ебола в Сиера Леоне, е бил засегнат достъпът до рутинна предродилна грижа и майчино здравеопазване, което е изложило жените на по-висок риск от предотвратими заболявания и смърт, свързани с майчинството.

В Китай публикации в медиите говорят за зачестяване на домашното насилие по време на карантината. Кризата, както и затварянето на хората по домовете, могат да станат повод за зачестяване на домашното насилие поради повишените нива на стрес, живота натясно или в тежкии жилищни условия и нефункционирането на обществените механизми за подкрепа. Кризите могат допълнително да намалят възможностите за жените да се спасят от насилие, като ги поставят в среда без достъп до необходимите социални услуги, например защитени жилища извън досега на насилниците или механизми да им потърсят сметка за извършеното насилие.

В глобален мащаб жените вършат почти 2,5 пъти повече неплатена обгрижваща и домакинска работа от мъжете и е по-вероятно върху тях да падне допълнителната отговорност за грижата за децата при затварянето на училища. Това от своя страна ги затруднява в получаването и запазването на платена работа. Япония реагира на потенциалните утежнени последствия за семействата с малки деца, като предложи да компенсира разходите на бизнесите заради служителите, които вземат платен отпуск за да се грижат за децата си в периода на затваряне на училищата, въпреки че предложените суми бяха ниски. Италия обмисля мерки за облекчаване последствията от карантината върху семействата с деца. Те може да включват извънреден платен отпуск или ваучери за гледане на деца до 12-годишна възраст (или за деца с увреждания без лимит на възрастта) за семействата, които трябва да плащат за грижа за децата по време на продължителния период, в който училищата остават затворени .

В някои региони до 95% от работещите жени са в неформалния сектор, където няма никаква сигурност на работното място, нито каквито и да било предпазни социални механизми в случай че криза като COVID-19 ги лиши от доходите им. Неформалната работа обхваща много професии на които карантината, социалното дистанциране и забавянето на икономиката биха се отразили особено пагубно като улични търговци, прекупвачи на стоки и сезонни работници. Жените също така са свърхпредставени в обслужващите сфери, които са сред най-тежко засегнатите от мерките срещу COVID-19.

В глобален мащаб 70% от заетите в сферата на здравните и социалните услуги са жени,  което значи, че жените са на първа линия в усилията за справяне с COVID-19 и могат да бъдат силно изложени на контакт с вируса при работата си в здравния сектор. Страхът от тяхната контактност със заразата сред общностите може да стане причина жените работещи в здравеопазването да бъдат избягвани или стигматизирани, което би добавило допълнително бреме към предизвикателството, пред което са изправени, опитвайки се да запазят здравето си и това на семействата си. Този проблем би могъл да се прояви и при опитите им да осигурят грижа за децата си, докато те самите работят на първа линия.

Някои жени в обгрижващи професии са мигранти, помагащи в домакинството. Те могат да бъдат жертва на злоупотреби и несправедливи условия на труд дори в нормално време, а по време на криза са в повишен риск от тормоз, загуба на работа, принуда да обгрижват болни без адекватни защитни средства, както и невъзможност да се приберат в родината си. Те могат да бъдат възпрепятствани в опазването на собственото си здраве.

Преминаването към онлайн комуникация в образованието и на работното място като средство за социално дистанциране също може да да засегне по-тежко момичетата и жените. Вероятността жените да имат достъп до интернет е до 31% по-ниска от тази при мъжете в някои страни, а в глобален мащаб жените, които притежават смартфон са с около 327 милиона по-малко от мъжете. Дори когато жените имат достъп до интернет, половата неравнопоставеност може да ограничи възможностите им да го използват заради цената, възпитанието им и натиска от семейството. Когато няколко членове на семейството имат нужда да използват ограничени ресурси в дома, неравенството между половете може да означава, че жените и момичетата получават по-малък достъп.

Препоръки:

Властите трябва да предприемат стъпки за смекчаване на особено тежките последствия свързани с пола и да са сигурни, че мерките, които въвеждат, не способстват за запазване и задълбочаване на неравенството между половете.

Когато образованието премине онлайн, правителствата и доставчиците на образование трябва да следят участието и задържането на учениците в онлайн обучението, като обръщат внимание на евентуален засилен ефект върху определен пол, и да реагират бързо със стратегии за задържане и ангажиране на жените и момичетата, ако тяхното участие намалее. Те трябва също да се съобразяват с особените рискове  от загуба на работата при жени, които поемат допълнителна грижа за децата във времето, в което училищата са затворени.

Мерките за подпомагане на работещите, засегнати от пандемията, трябва да осигурят и подпомагане на неформално наетите и работещите в обслужващи професии, които са предимно жени.

Правителствата трябва да проведат кампании за информиране на обществото за услугите за закрила на жертвите на домашно насилие и как се получава достъп до тях. Трябва също да направят така, че тези услуги да са на разположение на всички пострадали от домашно насилие, включително тези, които живеят в области поставени под карантина или забрана за придвижване, както и на заразените с COVID-19.

Правителствата трябва да оказват подкрепа на персонала на първа линия в областта на здравните и социални грижи, като си дават ясна сметка, че повечето от тези работници са жени. Подкрепата към тях трябва да включва зачитане на нуждите им като хора обгрижващи собствените си семейства и евентуалната стигма върху тях и семействата им.

Както държавите източници на работници, мигриращи за да помагат в домакинството, и тези, които са обичайни дестинации за такива работници, трябва да приемат специални мерки да идентифицират и подпомагат мигриращите домакински работници, за да ги предпазят от насправедливи или насилствени условия на труд и да ги подпомогнат в справянето с COVID-19.

Правителствата и международните институции трябва да следят внимателно ефекта от COVID-19 върху бременните жени и да действат за облекчаване на последствията от пандемията върху правото на жените и момичетата за достъп до услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве.

Премахване на дискриминацията и стигматизацията, защита на конфиденциалността на пациентите

При предходни здравни кризи болните или заразените, както и техните семейства, често са били обект на дискриминация или стигматизация. Хюман Райтс Уоч констатира например, че хората живеещи с HIV в Кения, Южна Африка, Филипините и САЩ са били обект на дискриминация и стигма заради HIV-статуса им и достъпът им до здравеопазване, работа и образование е бил възпрепятстван. Проучвания в областта на общественото здраве показват, че преболедувалите от ебола в Западна Африка са били обект на тежка стигма, което в някои случаи е станало причина да бъдат гонени от жилищата си, да губят работата си, довело е до изоставяне, насилие и други последствия.

От самото избухване на заразата с коронавируса медийни публикации от много държави говорят за предразсъдъци, расизъм, ксенофобия и дискриминация срещу хората от азиатски произход. Инцидентите включват физически нападения и бой, насилие и тормоз в училищата, гневни заплахи, дискриминация в училище или на работното място, както и използване на обиден език в медиите и социалните мрежи, наред с други прояви. От януари насам медиите съобщават за тревожни нива на престъпленията от омраза в Обединеното кралство, САЩ, Испания и Италия, както и в други държави. Атаките са насочени към хора от азиански произход и очевидно имат връзка COVID-19. Висши представители на американската администрация, сред които президентът Донълд Тръмп, допълнително раздухаха антикитайските наcтроения като нарекоха коронавируса “китайския вирус,” а при друг случай, документиран от един от кореспондентите в Белия дом, и “Kung Flu”, което е игра на думи между китайското бойно изкуство кунг фу и английската дума за грип flu. Лидери с антиимигрантски позиции като Виктор Орбан в Унгария и Mатео Салвини в Италия се възползваха от пандемията, за да раздухват ксенофобски настроения.

Властите в Южна Корея смятат, че 63% от над 7 300-те потвърдени случая в страната към момента на изявлението са посещавали служби в Църквата на Исус Шинчеонджи в град Даегу или са имали контакт с хора, които са ги посещавали. В свое изявление църквата съобщи за “4 000 случая на несправедливо отношение” срещу нейни членове откакто е избухнала заразата, сред които “уволнения от работа, тормоз на работното място, обвинения у дома, поставяне на етикети и отправяне на клевети” и заяви, че църквата е набедена за “главен виновник за разпространението на COVID-19 в страната.”

Репортаж на BBC от Южна Корея разкрива, че предупрежденията на здравната система свързани с вируса може да не са се погрижили адекватно за защита на правото на личен живот на заразените пациенти.

Правителствата трябва да предприемат бързи действия за да предпазят от атаки индивиди и общности, които могат да бъдат набедени като отговорни за COVID-19, подробно да разследват всички докладвани инциденти и да търсят отговорност на извършителите.

Правителствата трябва да осигурят такива мерки срещу COVID-19, които да не превръщат в мишена определени религиозни или етнически групи и да не ги подлагат на дискриминация, а да бъдат включващи и да зачитат правата на маргинализираните групи, в това число хората с увреждания и по-възрастните.

Правителствата трябва да противодействат на стигмата и дискриминацията, като обучават здравните работници по отношение на COVID-19, като използват медиите и училищата, за да повишават информираността на обществото по въпросите на човешките права, и да отчитат, че вирусът не признава граници и не прави разлика между хората по раса, религия или националност.

Правителствата трябва да направят необходимото, за да подсигурят защита на конфиденциалността на пациентите, дори докато същевременно вземат мерки да идентифицират потенциалните заразени.

Осигуряване на достъп до здравеопазване за маргинализираните групи от населението без дискриминация

Върховният комисар по правата на човека към ООН Мишел Башле, която е педиатър по образование, заявява че “да се справим успешно с пандемията означава да осигурим достъп до лечение на всеки и никой да не бъде лишен от медицинска помощ, защото не е в състояние да плати за нея или поради стигма.”

В много държави лесбийките и хората с гей, бисексуална и трансджендър идентичност (ЛГБТ) са обект на дискриминация в достъпа им до здравеопазване. Хюман Райтс Уоч има докумнетирани случии на дискриминация в здравеопазването базирана на сексуалната ориентация и джендър идентичността в държави като САЩ, Tанзания, Япония, Индонезия, Бангладеш, Русия и Ливан. Тази дискриминация може да възпрепятства достъпа до изследвания и лечение при HIV, както и помощта при други хронични заболявания, които могат да поставят ЛГБТ хората в завишен риск от тежко заболяване или смърт в резултат на  COVID-19.

Правителствата трябва да направят необходимото всички здравни услуги във връзка с COVID-19 да се осигуряват без стигма и дискриминация от какъвто и да било характер, в това число на базата на сексуална ориентация и джендър идентичност, както и да излъчат ясно послание чрез публични кампании, че всеки има право на достъп до здравеопазване.

Правителствата трябва да предприемат стъпки да създадат защитна стена между доставчиците на здравни услуги и мигрантите без документи, за да успокоят уязвимите групи, че няма да рискуват да бъдат наказани или депортирани, ако потърсят достъп до животоспасяваща медицинска помощ, особено в контекста на нуждата от тестове или лечение от COVID-19.

Правителствата трябва също да направят необходимото, така че да няма финансови бариери, които да лишават хората от достъп до тестове, превенция и лечение на COVID-19. В САЩ 28 милиона души нямат медицинска застраховка и почти една трета от населението на страната изпитва трудности в плащането на разходи за лечение, въпреки наличието на застраховка. Mного хора в САЩ споделят, че избягват да търсят медицинска помощ или да купуват отпуснати с рецепта медикаменти заради цената, което води до влошаване на състоянието им. При епидемия избягването на медицинска помощ не само вреди на самите болни, но може също да доведе до по-широко разпространение на коронавируса.

Защита на общностите и гражданските организации

В много държави гражданските организации вършат изключително важна работа в подкрепа на усилията да се ограничи разпространението на вируса и да се осигури на болните от COVID-19, на поставените в изолация или под карантина достъп до нужната им подкрепа, грижа и социални услуги. Правителствата трябва да съхраняват и подпомагат гражданските организации, които вършат тази работа, както и тези, които дават информация за ефектите от епидемията.

При епидемията от ебола през 2014 в Западна Африка, неправителствени групи, местни вестници и малки локални радиостанции изиграха решаваща роля за здравното образование на обществото.

В Хонг Конг обикновени граждани се организираха да произвеждат и раздават маски и дезинфектанти на най-уязвимите, запълвайки пропуски в политиките на властите. Но китайскито правителство отдавна държи под строг контрол неправителствените организации и някои от тях страдат от недостиг на финансиране по време на епидемията.

В Италия властите поставиха под карантина на сушата някои неправителствени организации за морско спасяване на мигранти и кандидати за убежище. Тази мярка беше наложена, въпреки че и членовете на екипажите, и техните пътници дадоха отрицателни резултати в изследванията за вируса. В контекста на постоянните затруднения, обструкции и дори криминализация на гражданските спасителни мисии, карантините могат да бъдат използвани за да попречат на спасяването на мигранти в морето, без иначе да са реално необходими.

Правителствата не бива да се възползват от падемията, за да криминализират или възпрепятстват работата на граждански организации.

Утвърждаване правото на вода и санитарно-хигиенни условия

Правото на вода и санитарно-хигиени условия е част от правото на адекватен стандарт на живот. Комисията на ООН по икономическите, социалните и културните права подчертава, че правото на вода и санитарно-хигиенни условия е съществен елемент от правото на адекватен стандарт на живот и е “неразделно свързано с правото на здраве, наред с други защитени от пакта права.”

Милиарди хора по света нямат достъп до чиста вода за пиене. В същото време, както отбелязва СЗО, осигуряването на чиста вода, канализация и хигиенични условия на живот са от ключово значение за опазването на човешкото здраве по време на пандемията от COVID-19. Осъществяването на правото на вода и санитарно-хигиенни условия, както и подпомагането на водоснабдителната и канализационна инфраструктура и техниците, които я поддържат, в осигуряването на непрекъснат достъп до вода, канализация, хигиена и управление на отпадъците в общностите, домовете, училищата, търговските обекти и здравните заведения, могат да подпомогнат превенцията на разпространението на COVID-19.

Необходими са допълнителни проучвания, за да се разберат по-добре рисковете от предаване на заразата чрез замърсена питейна вода, чрез околната среда и как да се осигури обучение и подкрепа за операторите на системите за отпадни води по време на кризата.

Липсата на годна за пиене вода и на хигиенни условия в домовете, в училищата или в здравните заведения ще затрудни превантивните мерки. В някои случаи, без адекватен достъп до вода и адекватни хигиенни условия, тези места могат на свой ред да се превърнат в центрове на разпространение на заразата.

Здравната инфраструктура на Венецуела е в толкова лошо състояние, че спазването дори на най-елементарната препоръка – миенето на ръцете – е трудно за самите здравни работници, които работят в тежки условия. Венецуелските лекари и медицински сестри, с които Хюман Райтс Уоч разговаря през последните няколко месеца, казват, че сапунът и дезинфектантите практически отсъстват в техните клиники и болници. С покачването на инфлацията и обезценяването на заплатите им за тях вече е невъзможно да си носят собствени запаси. Обществените болници в столицата страдат също от постоянен недостиг на вода. В болниците в по-отдалечените райони липсата на вода понякога продължава със седмици до месеци. Пациентите и персоналът са принудени сами да си носят вода за пиене, а понякога и за почистване на тоалетните.

Правителствата трябва незабавно да преустановят всички спирания на водата поради неплатени сметки. Прекъсването на водоснабдяването заради неплатена сметка във всички случаи е несъвместимо с правата на човека, но може да бъде особено вредно в контекста на криза в общественото здраве като пандемията COVID-19.

Осигуряване на непрекъснатост на хуманитарната помощ

Според ООН много от държавите засегнати от COVID-19 вече са изправени пред кризи поради конфликти, природни бедствия или в резултат от климатичните промени. В тези кризисни условия много хора вероятно разчитат на хуманитарна помощ за оцеляването си.

Правителствата трябва да се погрижат COVID-19 да не доведе до намаляване на подкрепата за важни хуманитарни операции осъществявани от ООН и други агенции за подпомагане.

Насочено икономическо подпомагане за работещите с ниски доходи

Правителствата трябва да преприемат политически мерки за облекчаване на икономическите последствия от COVID-19, които ще засегнат най-напред и най-силно работещите с по-ниски доходи. Социалното дистанциране, карантините и затварянето на някои бизнеси могат да имат огромни икономически последствия. Най-уязвими са работещите с ниски доходи, живеещи в домакинства с ниски доходи. Правителствата трябва да създадат механизми чрез които работниците засегнати от COVID-19 да не загубят доходите си, което би могло да ги възпре от самоизолация с цел овладяване разпространението на вируса.

Експертите в областта на общественото здраве препоръчват на компаниите да насърчат  работниците си да работят от вкъщи, за да ограничат разпространението на вируса. Но дистанционната работа не е валидна опция за милиони работещи в места като магазини, ресторанти, в областта на персоналните услуги, работещите на свободна практика в различни сфери и неформално наетите. В тези области заетостта е по-несигурна, заплащането често е по-ниско, а в някои държави работещите имат ограничено право на платен отпуск по болест. Особено в държави като САЩ, където ниското заплащане може да е съчетано с липса на възможност за платен отпуск по болест и липса на здравна застраховка, такива работници имат нужда от подкрепа.

Хюман Райтс Уоч отдавна призовава държавите да гарантират правото на платено отсъствие по болест и по семейни причини, за да дадат възможност на работещите да вземат отпуск, за да се грижат за новородено в семейството, за болни или възрастни хора, или за да се справят със свои собствени сериозни здравни проблеми, без да загубят доходите си. В контекста на COVID-19 и други епидемии правото на платено отсъствие по болест или по семейни причини дава възможност на работещите, които са болни или имат болни членове на семейството, да си останат вкъщи, за да минимизират разпространението на болестта.

Мното правителства гарантират някаква възможност за платени болнични на всички работещи. Други, преди всичко САЩ измежду развитите икономики, не го правят. Работещите с ниски доходи, обслужващият персонал, неформално наетите и работещите на свободна практика са сред хората, които е най-вероятно да нямат право на платени болнични. Липсата на платен отпуск по болест или по семейни причини става причина епидемии като COVID-19 да засягат ненужно тежко бедните и маргинализирани работници, да задълбочават икономическото неравенство и да допринасят за неравенството между половете. За да се окаже подкрепа на семействата по време на епидемията, отпускът по болест и по семейни причини трябва да важи и за случаите на самоизолация и отговорностите по грижата за децата, докато училищата и детските градини са затворени.

Глобалните вериги на доставка вече са нарушени от COVID-19, тъй като епидемията доведе до спад в производството и затваряне на фабрики. Съществува риск хората на работни места пряко свързани със състоянието на глобалната икономика да бъдат принудени да работят с намалено работно време срещу по-ниско заплащане или изцяло да загубят работата си.

Едно от възможните решения са директните парични плащания за компенсиране на пропуснатите часове труд, както направи правителството на САЩ по време на рецесията през 2008. Работниците с ниски доходи имат нужда от защита срещу последствията от евентуално уволнение, в случай че не могат да работят поради болест при самите тях или друг член на семейството им. Без подкрепа тези работници могат да бъдат изправени пред тежки икономически трудности, да изостанат в обслужването на кредити и да се окажат в риск да бъдат изгонени от жилището си. Обикновени еднократни парични помощи за семействата, чиито деца получават безплатен обяд в училище или които по принцип ползват семейни социални помощи, също могат да помогнат за облекчаване на последствията при такива семейства, които вече изпитват трудности и които вероятно освен загубата на доходи ще бъдат изправени и пред допълнителни затруднения, свързани например със затварянето на училищата. Някои европейски държави като Италия, Франция и Испания обмислят или вече са въвели специални финансови мерки за подпомагане на работниците, семействата с ниски доходи и малкия бизнес.

Безусловното намаляване на данъците за работодателите, както и намаляването на данъците върху възнаграждението на работещите изобщо, често не са прецизно насочени и може да не достигнат до хората в най-голяма нужда. Разширяването на програмите за социално осигуряване като тези за безработица например би могло да даде възможност на работниците да продължат да получават заплата дори когато не могат да работят заради икономическите последствия от COVID-19.

Какво прави Хюман Райтс Уоч? Следете нашите доклади за ефекта от COVID-19 тук: https://www.hrw.org/tag/coronavirus