СЗО: Има уроци, които можем да научим от Швеция

Откъс от пресконференция на организацията на 29. 04. 2020г.

Източник: https://www.who.int/emergencies/diseases/novel-coronavirus-2019?fbclid=IwAR0RjZ5IgBZXNq3eYuyo6_VYXQ5bFlmJ8SU0i2x4rQZb0bLbrhJkxgldz20

Превод: Надежда Цекулова

Гунила ван Хол, журналист в шведска медиа: Въпросът ми е за Швеция. Това е държава, която избра различен път, различна стратегия – като цяло няма локдаун. Означава ли това, че населението на Швеция и, може би, други държави , в които няма стриктен локдаун, имат шанс да са по-добре предпазени, в случай на втора вълна, тъй като са били по-силно изложени на вируса и биха могли да развият в по-висока степен стаден имунитет?

Д-р Майкъл Райън, Изпълнителен директор на програмата за извънредни ситуации на СЗО: Смятам, че тук има два въпроса. Мисля, че се е създало впечатление, че Швеция не е въвела мерки за контрол и просто е оставила болестта да се разпространява. Нищо не би могло да е по-далеч от истината. Швеция въведе много силна политика за обществено здраве, включваща физическо дистанциране, грижа и предпазване на хора в услуги за долекуване и много други неща. Това, което беше направено по различен начин, е че мерките разчитат изключително много на отношението на гражданите и способността и добрата воля на гражданите да прилагат социалното дистанциране като форма на саморегулация, ако искате. В този смисъл, те приложиха публична политика чрез партньорство с населението. Те правиха тестове, погрижиха се за повишаване капацитета на отделенията по интензивни грижи наистина значимо,  и здравната система поддържа готовност да отговори на възникващия брой случаи. Както и други държави в Европа, Швеция имаше някои огнища на случаи в заведения за долекуване. Но за съжаление това трагично събитие не е уникално в европейски мащаб, много държави в Европа се сблъскаха със същата трагедия през последните месеци. И това е нещо, за  което трябва да се следи много внимателно, дори когато случаите започнат да намаляват. Възрастните хора, голям брой наши по-възрастни съграждани, все още загиват в много домове за грижи и хосписи. Има нужда от още усилия, за да ги предпазим, да спрем огнищата и разпространението на болестта в тези заведения.

Относно тази концепция за стадния имунитет – сигурен съм, че чакаме отговори, и Мария може да каже повече за това, защото СЗО с нашите партньори прави много голям преглед на всички тези епидемиологични проучвания, които са достъпни в момента, но бих казал, че основният резултат, дори в райони с много интензивно предаване на вируса, е че процентът от хора, през които е преминал и имат антитела в кръвта, всъщност е много нисък. Което е притеснително, защото означава, че огромното мнозинство от хора oстава възприемчиво. Тоест вероятността болестта да се възроди и да се завърне е доста висока. Особено ако контролните мерки, строгите ограничения, се облекчат твърде бързо, без да бъдат заменени с идентифициране на случаи, проследяване на контактни, тестване и силен обществен консенсус.

Мисля, че ако искаме да постигнем нормалност, Швеция в много отношения представлява един бъдещ модел. Ако искаме да се върнем към общество, в което няма локдаун, тогава обществото би имало нужда да се адаптира за един среден или потенциално по-продължителен период от време, в който нашите физически и социални контакти ще трябва да бъдат моделирани от присъствието на вируса. Ние ще трябва да сме наясно с това, че вирусът съществува, и ще трябва като индивиди, семейства и общности да правим всичко възможно във всекидневния си живот да намалим предаването на този вирус.

Това може да означава да регулираме начина, по който живеем живота си.

И мисля, че може би в Швеция може да се види в реално време как това се прави. Затова мисля, че има уроци, които можем да научим от колегите си в Швеция. Но искам отново да подчертая – Швеция не е отхвърлила контрола върху COVID-19, тя е възприела много силен, стратегически подход върху контрола на болестта сред всички елементи на обществото. Това, което е направено различно, е че тя наистина се довери на собственото си общество да приложи това физическо дистанциране. И това е нещо, което трябва да се обмисли, ако е достатъчно успешно.

Д-р Мария ван Керкхове, СЗО: В момента проследяваме над 90 епидемилогични проучвания, които са в различен етап на развитие, в зависимост от това дали страните сега започват да ги имплементират или това вече е в ход. Има някои препринт материали, които предполагат ниско ниво на серопозитивни – нисък процент от тестваните имат антитела. Ако тестовете, които са използвани, са надеждни, това означава, че голяма част от населението остава възприемчива, вирусът има много място за движение, и е важно да продъжим да прилагаме мерките. Мисля, че имаме нужда от още време, за да разберем колко добре работят серологичните тестове, с които разполагаме. На страните, с които работим, препоръчваме да замразяват пробите си на -20 градуса, докато разберем кои серологични тестове „се представят“ по-добре. Но се надяваме, че ще имаме повече информация за разпространението на инфекцията и броя държави, за да сме наистина наясно какъв е мащабът на разпространението.