Повишен риск от насилие в семейството по време на пандемията от COVID-19

Източник: https://pediatrics.aappublications.org/content/pediatrics/early/2020/04/17/peds.2020-0982.full.pdf

Превод: Василена Доткова

DOI: 10.1542/peds.2020-0982

Kathryn L. Humphreys, Ph.D., Ed.M.,1,2 Myo Thwin Myint, M.D., 2 & Charles H. Zeanah, M.D. 2

Предпубликация

Журнал: Pediatrics

Официален журнал на Американската академия по педиатрия

Тип статия: Педиатрични перспективи

Ползите за общественото здраве от социалното дистанциране, изолацията и карантината са ясно установени и от съществено значение за намаляване риска от разпространение на COVID-19 – болестта причинявана от новия коронавирус SARS-CoV-2. Въпреки това тези практики носят със себе си някои възможни последствия, свързани с ефекта от домашното насилие. Данните за зачестило домашно насилие след влизане в сила на карантинните мерки в Китай говорят за риск от междуличностно насилие, породено от изолацията. Действително, неотдавнашно проучване на психологическото въздействие на карантината, публикувано в The Lancet, констатира гняв, обърканост и симптоми на посттравматичен стрес, както и данни за завишена употреба на алкохол и упойващи вещества при лицата подложени на карантина.1

Тези емоционални смущения и злоупотреба с различни вещества могат да доведат до зачестяване на проявите на насилие, особено в семейството. Когато децата присъстват на насилие между интимните партньори, независимо дали са открити свидетели или чуват и долавят индиректно, това им нанася вреда и може да доведе до постравматичен стрес и други сериозни емоционални и поведенчески проблеми.2 В допълнение, насилието между интимните партньори често върви ръка за ръка с насилието върху деца,3 а вероятността децата да се окажат в завишен риск от малтретиране е по-голяма, когато те са изолирани у дома си. При обичайни (т.е. непандемични) обстоятелства, малтретирането на деца се случва тревожно често. В САЩ едно от всеки осем деца поне веднъж в живота си ще има среща със службите за закрила на детето (СЗД) заради малтретиране.4 А сред тези регистрирани от СЗД деца случаите на повтарящо се малтретиране са чести.5

Повишен риск от излагане на децата на семейно насилие в периоди на криза

Авторите са все по-загрижени за рисковете, на които са изложени децата и уязвимите семейства по време на този безпрецедентен период на изолация, в който се налага детските градини и училищата да затворят врати. Към тези фактори се добавя и допълнителният натиск от факта, че на много родители се налага да продължат да работят на пълно работно време. Ако родителите са принудени да напускат дома, за да отидат на работа, децата са изложени на завишен риск от неглижиране (тоест липса на адекватно внимание от някой, който да ги предпази от евентуални вреди). Ако работят от дома, родителите с малки деца трябва да се опитват да отговорят на изискванията на работното си място, като същевременно полагат грижи за децата. Промените в обичайния ритъм на ежедневието са затормозяващи, объркващи и трудни за малките деца. В такива ситуации може да се очаква по-често предизвикателно поведение, изпитване на границите, а това държание най-често предизвиква остри реакции у родителите. В комбинация с родителската тревожност и стрес, породени от финансови, логистични и екзистенциални грижи, тези взаимодействия изглеждат като рецепта за гневни избухвания и вербално и физическо насилие. Малките деца са най-уязвими към насилието, като най-много фатални случаи в резултат на насилие у дома има при децата на възраст под 12 месеца.6 За съжаление затварянето на училищата означава, че най-същественият източник на информация подавана към СЗД спира да функционира, което води до по-слаба откриваемост на случаите на малтретиране. В допълнение, имайки предвид че рутинните детски консултации и други неспешни медицински грижи се отлагат поради пандемията, лекарите също губят тази възможност да откриват и предотвратяват случаи на малтретиране.

Препоръки за предпазване на децата от вреда

Лекарите могат да работят за индиректно намаляване на рисковете за децата по няколко линии. Например като лобират за финансова помощ от федералното правителство за подпомагане на родителите или за законодателство гарантиращо платени болнични за всички работещи. Работодателите трябва да имат ясно обявени и разумни очаквания към служителите, които полагат грижи за някого. В частност грижата за малки деца може да намали продуктивността и да е трудно съвместима с обичайното работно време в офиса. Необходимо е допълнително финансиране и подкрепа за службите за закрила на детето и служителите на реда, които изпълняват ключови функции, непозволяващи поддържане на социална дистанция по време на разследвания, настаняване в грижа и наблюдение на деца в нужда от закрила.

Педиатрите и другите здравни професионалисти, общуващи директно с децата и семействата, трябва да осигурят непрекъснатост на практиката си в периода на криза.7 Едновременно с обсъждането на най-добрите практики за поддържане на хигиена, адаптирането към ситуацията на затваряне на училищата и разговорите с децата за COVID-19, авторите призовават по време на срещите със семействата да се проявява бдителност и за риска от насилие в дома. Да се прави всичко това в ситуация на социално дистанциране означава, че много от аспектите на рутинните консултации и неспешни визити е добре да преминат онлайн, но не и да се отлагат. Необходима е гъвкавост, за да се даде възможност на хората, които нямат достъп до интернет, да участват в такива онлайн консултации. Телеконсултациите ограничават възможността на лекаря да види децата и родителите в обстановка, в която те се чувстват в безопасност извън досега с евентуален насилник. Затова лекарите трябва да бъдат нащрек за невербални сигнали или други признаци за наличието на насилие. Те трябва да продължат да подават информация към местните СЗД за евентуални случаи, които пораждат загриженост за предполагаемо насилие или неглижиране.

Вероятно все още е твърде рано да се регистрира голямо увеличение на регистрираните случаи на малтретиране, но тъй като икономическите последствия от пандемията и загубата на източници на препитание в семействата вероятно ще продължат значително по-дълго от необходимостта да се стои вкъщи, допълнителните рискове от насилие в дома ще ни съпътстват още известно време. Разпознаването на семействата в завишен риск може да помогне за по-активно наблюдение на тези от тях, с които се работи, и да осигури своевременна намеса преди възникването на сериозен проблем (виж препоръките в Таблица 1).

В допълнение към горното, предвид завишения риск от травма, тревожност и скръб по време на кризата и след нея, би било уместно също да се работи за идентифициране и управление на гнева и стреса, които влияят на взаимоотношенията в семейството, да се следи за симптоми на постравматичен стрес и да се предлагат практически съвети като тези, които публикуват Американската академия по педиатрия (ААП) и Националната мрежа по детски травматичен стрес (NCTSN). Тази роля е в съответствие със заложената от ААП роля на педиатъра да оказва подкрепа за благосъстоянието на децата и семействата, особено в трудни времена, както и за намаляване на риска от насилие между интимните партньори и превенция на малтретирането на деца. Семействата в затруднение ще бъдат изложени на най-голям риск от насилие и ще имат нужда от най-много подкрепа. Системите, които обикновено са на тяхно разположение, може да изпитват трудности във функционирането си, но е нужно да продължат да проявяват чувствителност и да откликват на нуждите им. Това е важно, тъй като колективната ни реакция за справяне с COVID-19 чрез социално дистанциране и изолация може да изисква усилия за продължителен период от време и вероятно ще е различна от всяко друго предизвикателство, пред което сме се изправяли.

Tаблица 1. Препоръки за лекарите при взаимодействието им с пациентите и препоръки, които да бъдат отправени към родителите.

Препоръки към лекарите:  
1. Включете риска от насилие като елемент от преценката ви във всяка ситуация.
2. Попитайте за нивата на стрес в семейството и как родителите се справят с него.
3. Попитайте за взаимоотношенията на споделяне на родителството между двамата родители.
4. Попитайте за социалната подкрепа, която е на разположение на семейството и доколко тя се ползва.
5. Попитайте за употребата на алкохол и други вещества и дали тя се е увеличила напоследък.
6. Обърнете внимание дали родителите проявяват признаци на стрес, раздразнителност или депресия.
7. Обърнете внимание дали родителите реагират остро на прояви в поведението на детето.
8. Обърнете внимание дали детето проявява признаци на плашливост или емоционална дисрегулация.
9. Обърнете внимание дали някой от партньорите се държи свръхконтролиращо.
10. Идентифицирайте семействата, в които има повишен риск от насилие на базата на предишни наблюдения и правете контролни обаждания, ако нямат записани часове в близко бъдеще, така че да намалите вероятността евентуални проблеми във високорисковите семейства да останат незабелязани.

Препоръки, които да бъдат отправени към родителите:

1. Осъзнайте, че чувствата на стрес, гняв, тревожност и раздразнителност са нормални, предвид натоварването от грижата за малки деца, особено когато то е в съчетание с изискванията за изпълнение на служебните задължения, със загуба на доходи и несигурност на работното място.

2. Спазването на режим със събуждане, заспиване и хранене по едно и също време структурира ежедневието и е от полза както за децата, така и за родителите.

3. Можете да подредите деня, като го разделите на определени сегменти – например време за четене, за игра вкъщи/навън, за следобеден сън, за спорт, за използване на екрани и т.н.

4. Ако и двамата родители са у дома, помислете за използване на подход “на смени“ в грижите за децата.

5. Дайте си сметка, че предизвикателното поведение на децата и изпробването на границите са нормални за възрастта им прояви и вероятно са следствие от стреса или промените в организацията на ежедневието.

6. Осъзнайте кога чувствате активиране на негативните емоции и използвайте стратегия за справяне, която ви помага (например дишане дълбоко, мислено изреждане на нещата, за които сте благодарни), и ако те не са ефективни, определете „тихо време“ у дома, в което да си почивате.

7. Създайте си план да се обаждате на приятел или член на семейството при нужда, така че да избегнете прибягването към насилие. 8. Използвайте надеждни препоръки за родителство по време на пандемията от COVID-19, като тези на www.healthychildren.org и https://www.nctsn.org/resources/parent-caregiver-guide-to-helping-families-cope-with-thecoronavirus-disease-2019.

Позоваване: Humphreys KL, Myint MT, Zeanah CH. Increased risk for family violence during the COVID-19 pandemic. Pediatrics. 2020; doi: 10.1542/peds.2020-0982

Институционална обвързаност на авторите: 1 Vanderbilt University, Department of Psychology and Human Development; and 2 Tulane University School of Medicine, Department of Psychiatric and Behavioral Sciences

Адрес за кореспонденция: Kathryn L. Humphreys, Department of Psychology and Human Development, Vanderbilt University, Nashville, TN 37203, USA. Email: k.humphreys@vanderbilt.edu, 615-343-0379

Това е неокончателна версия на статия, преминала през рецензиране и одобрена за публикуване. Публикацията може да бъде цитирана чрез използване на DOI и дата на посещението на страницата. Възможно е статията да съдържа грешки във фактите, числата или констатациите, които ще бъдат коригирани в окончателно публикуваната версия. Журналът предоставя ранна версия на статията, за да ускори достъпа до съдържащата се в нея информация. Американската академия по педиатрия, редакторите и авторите не носят отговорност за евентуална неточна информация или данни, описани в настоящата версия.

Кратко заглавие: COVID-19 и рискът от насилие в семейството

Източник на финансиране: Не е използвано външно финансиране

Финансова прозачност: Д-р Хъмфрис декларира, че получава грантове от Националния институт за психично здраве, Jacobs Foundation, Caplan Foundation for Early Childhood, Vanderbilt Kennedy Center, Peabody College (Vanderbilt University), and Vanderbilt Institute for Clinical and Translational Research. Д-р Зина декларира, че получава грантове от Националния институт за психично здраве, Фондация Lumos, the Inter-American Development Bank, the Substance Abuse & Mental Health Services Administration, and the Irving Harris Foundation. Д-р Минт не е реципиент на външно финансиране.

Възможен конфликт на интереси: Авторите нямат конфликти на интереси, от значение за тази статия.

Съкращения: COVID-19 = заболяването от коронавирус. Първоначалното название на болестта беше “новият коронавирус от 2019” или “2019-nCoV”. СЗД = служби за закрила на детето. ААП = Американска академия по педиатрия. NCTSN = Национална мрежа по детски травматичен стрес.

Уточнение: Насоките и препоръките в тази статия не са част от политиките на Американската академия по педиатрия, публикуването им тук не е равнозначно на одобрение.

Принос на участниците: Д-р Катрин Хъмфрис е автор на първоначалната концепция на публикацията, както и на първата чернова на текста. Д-р Мио Туин Минт и д-р Чарлс Зина имат съществен принос към първоначалната концепция, а впоследствие са ревизирали и редактирали ръкописа. Всички автори одобряват окончателната версия предадена за публикуване и са съгласни да носят отговорност за всички нейни аспекти.

            Бележки:        

  1. Brooks SK, Webster RK, Smith LE, et al. The psychological impact of quarantine and how to reduce it: rapid review of the evidence. Lancet. 2020;395(10227):912-920. doi:10.1016/S0140- 6736(20)30460-8
  2. Vu NL, Jouriles EN, McDonald R, Rosenfield D. Children’s exposure to intimate partner violence: A meta-analysis of longitudinal associations with child adjustment problems. Clin Psychol Rev. 2016. doi:10.1016/j.cpr.2016.04.003
  3. Herrenkohl TI, Sousa C, Tajima EA, Herrenkohl RC, Moylan CA. Intersection of child abuse and children’s exposure to domestic violence. Trauma, Violence, Abus. 2008. doi:10.1177/1524838008314797
  4. Wildeman C, Emanuel N, Leventhal JM, Putnam-Hornstein E, Waldfogel J, Lee H. The prevalence of confirmed maltreatment among US children, 2004 to 2011. JAMA Pediatr. 2014;168(8):706-713. doi:10.1001/jamapediatrics.2014.410
  5. Kim H, Drake B. Cumulative prevalence of onset and recurrence of child maltreatment reports. J Am Acad Child Adolesc Psychiatry. 2019;58(12):1175-1183. doi:10.1016/j.jaac.2019.02.015
  6. U.S. Department of Health and Human. Child Maltreatment 2018.; 2020. https://www.acf.hhs.gov/cb/research-data-technology%0A/statistics-research/child-maltreatment. 7. Ensuring the health of children in disasters. Pediatrics. 2015;136(5):e1407-e1417. doi:10.1542/peds.2015-3112