До кувьоза е критично важно да бъдат и двамата родители

Източник: https://www.statnews.com/2020/07/13/nicu-both-parents-essential-childs-bedside/?utm_content=buffer21cd3&utm_medium=social&utm_source=facebook&utm_campaign=facebook_organic&fbclid=IwAR2nR3KPC_95RwirowC8MGswfcQ6nPcgX9Q2DK8q6kwmrjjyNdwOwQCLxVM
Превод: Боряна Маринкова

Автори JENNIFER CANVASSER, KURLEN PAYTON и ELIZABETH ROGERS
13 ЮЛИ 2020

Снимка: Мика Канвасер е роден в 27 гестационна седмица и прекара 299 дни в интензивно неонатологично отделение (NICU).И майка му и баща му бяха неотлъчно до детето си и се учеха как максимално да допринесат за грижите за сина им. JENNIFER CANVASSER

На фона на бурното разпространение на Covid-19 в Съединените щати тази пролет, на Рейна и Джеймс е съобщено, че вече не могат да останат със тежко болното си новородено в отделението за интензивно лечение на новородени в болницата и могат да го посещават поотделно и само за няколко часа.„Съпругът ми можеше да посещава сина ни само един час седмично при предварително записване“, сподели с нас Рейна (имената на родителите са променени, за да защитим правото им на лична неприкосновеност). „Позволено ми беше да hf посещавам по два часа всеки ден. На нашето бебе за съжаление се наложи да бъде без родителите си само седем дни след като се роди.”

Пандемията на коронавируса принуди милиарди хора и институции да вземат трудни решения, за да предотвратят вреди и да спасят живота. Много от тези решения засягат начина, по който пациентите получават медицинска помощ и грижи. Една особено травмираща промяна засегна родителите на новородени, които се лекуват в неонатологични интензивни отделения (NICU).

Да бъдеш родител на бебе, което се нуждае от интензивно лечение, е огромна травма и източник на силен стрес. Драматичен е фактът, че никак не са редки случаите, когато бебетата в NICU загиват още през първите си дни, седмици или месеци живот. Пандемията на лесно разпространяващ се и смъртоносен вирус направи тази ситуация още по-трудна.

Когато Covid-19 започна да се разпространява поголовно, политиците нямаха друг избор, освен да прилагат ограничителни политики по две причини: да ограничат разпространението на SARS-CoV-2, вируса, причиняващ болестта, и да поддържат критичноважните доставки на лични предпазни средства, необходими за предотвратяване на инфекция. Една широко установена политика беше строгото ограничаване на свижданията, което е разумна мярка в много болнични звена.

Това може да е добре за контрола на инфекцията, но противоречи на всичко, което знаем за грижата за болни новородени. И двамата родители (или родител плюс още едно поддържащо лице) се нуждаят от достъп до интензивното легло на детето си често и по едно и също време. Рисковете от  Covid-19 трябва да се претеглят с известните рискове и вреди от отделянето на бебетата в NICU от техните родители.

В NICU родителите не са посетители: Те са основни членове на медицинския екип. Родителите познават бебетата си по-добре от всеки друг и често са първите, които разпознават кога нещо не е наред. Очевидно е, че бебетата се нуждаят от родителите си, но това също така се потвърждава от изследванията. За рисковите новородени майчиното мляко е животоспасяваща. Грижата „кожа-в-кожа“ насърчава растежа и здравословното развитие на новороденото.

Споделеното вземане на решения е от решаващо значение в NICU, където родителите и екипите трябва да си сътудничата, за да се оптимизират решения, които могат да имат последици за здравето на бебето през целия живот. Тъй като картината може да се промени изключително бързо при болно новородено, родителите трябва да бъдат до кувьоза на детето си, за да могат да бъдат информирани и да участват в жизненоважните решения. Ограничаването на достъпа на родителите вреди на терапевтичния съюз, който трябва да съществува между неонатологичните екипи и родителите.

Връзката родители-дете през този крехък период на развитие е решаващо. Ограничаването на достъпа на родителите нарушава съществените линии на взаимодействие, които са необходими за когнитивното развитие на бебето и които са от съществено значение за психичното здраве на родителите. „Въпреки че дъщеря ни вече е вкъщи, политиката за посещение само на един родител остави дълбоки психологически белези в наса“, споделя  бащата..

Голямата разлика в политиките за свиждания в контекста на Covid-19 в различните болниците подхранва недоверието. Родителите и неонатологични екипи разказват за коренно различни политики: Някои болници позволяват неограничен достъп на двамата родители, други позволяват само на един родител да посещава детето си два часа на ден, както и множество вариации на последния режим. Разрешаването само един родител да бъде с детето си е малко вероятно да има ефективност като стратегия за намаляването на разпространението Covid-19, тъй като повечето родители са в близък контакт извън болницата.

Трябва да преодолеем тези пропуски и да гарантираме, че всички семейства на рискови новородени получават висококачествени грижи, като предоставят на родителите достъп до своите уязвими в медицински смисъл деца. На пръв поглед строгите, но нерелевантни политики за свиждания също са неефективни, тъй като на по-настоятелните семейства, често се казва, че и двамата родители могат да бъдат до кувьоза на новороденото, докато семействата, които не отстояват това си право, се оказват длъжни да се съобразяват с ограниченията.

Основните права на родителите да бъдат заедно и да участват в грижите за собственото си дете се нарушават, когато са неправилно категоризирани като посетители. Основното право на кърмачетата да имат физически достъп до двамата си родители също трябва да се вземе предвид. Медицинските екипи и родителите трябва да работят заедно на местно и държавно ниво, за да осигурят безопасни практики, които да се съобразяват с  уникалната ситуация и потребности на болните новородени.

Родителите могат да следват същите защитни процедури, прилагани за всички членове на екипа от отделението, които влизат и излизат от болницата всеки ден. Въпреки че определени  ограничения за родителите могат да бъдат оправдани в специфични рискови ситуации, по-широките рестриктивни мерки винаги трябва да бъдат сведени до минимум. Трябва да се положат усилия за смекчаване на рисковете за общественото здраве, като се увеличат максимално родителските права.

Бебетата в NICU имат нужда и от двамата си родители, а психологическото благосъстояние на родителите им зависи от това да са до кувьоза на детето си. Начинът, по който семействата са били обект на отношение в NICU, те помнят през целия си живот. Когато двамата родители са безсимптомни, достъпът им до леглото на бебето трябва да бъде стандартът на грижа. Всичко по-малко от това е неприемливо.

Jennifer Canvasser е майка на дете, което почина от некротизиращ ентероколит, след като беше лекувано няколко месеца в NICU, и е основател и директор на Общество за некротизиращ ентероколит (NEC), член на Инициативата на Чан Зукърбърг за редки болести. Kurlen Payton Курлен Пейтън е неонатолог, началник на отделението за интензивно лечение на новородени в болница „Cedars-Sinai“ в Лос Анджелис и съ-директор на екипите за подобряване на качеството на калифорнийското сътрудничество за подобряване на перинаталното качество. Elizabeth Елизабет Роджърс е неонатолог и директор на Програмата за новородени с ниско тегло ROOTS в детската болница UCSF Benioff в Сан Франциско. Авторите благодарят на Jochen Profit, неонатолог и доцент по педиатрия в Медицинския университет в Станфорд за неговата помощ при написването на тази статия.