Психологическите потребности на работещите в здравеопазването в условията на коронавирусна пандемия

Източник: https://www.bps.org.uk/sites/www.bps.org.uk/files/News/News%20-%20Files/Psychological%20needs%20of%20healthcare%20staff.pdf?fbclid=IwAR3Qt_zsibeBZ-dLhIULdp2ZGjrnrQvQX1KZ7U3CG8UpH010TceQt-TqIPw

Превод от английски: Надежда Радулова

Група към Британското общество по психология (BPS), изследваща благосъстоянието на здравните работници в условия на КОВИД-19

Това е наръчник за ръководители и мениджъри на институции и звена в системата на здравеопазването, които трябва да вземат предвид психологическите потребности на целия медицински персонал (болничен и неболничен) в условията на разпространение на КОВИД-19. Наръчникът предлага практически препоръки как да се реагира на индивидуално, управленско и организационно ниво с адекватно ангажиране на експертизата на  практикуващите в съответните места психолози и професионалисти в сферата на психическото здраве, също и как да се предвидят във времето възможните психологически реакции и нужди на хората в процеса на пълно възстановяване след кризата.

ПРИНЦИПИ НА ПРАВИЛНАТА РЕАКЦИЯ ЗА СЪХРАНЯВАНЕ БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО НА ПЕРСОНАЛА В „АКТИВНИТЕ ФАЗИ“ НА ПАНДЕМИЯТА

Ръководители и мениджъри, ето реакцията, която вашите служители очакват от вас в момента – ясно ръководство, ясна информация и физически и психологически ресурси.

  1. Видимо ръководство
  2. Най-важното е да бъдете видими, достъпни и подкрепящи.
  3. Когато е възможно, напътствайте служителите във връзка с нужните им ресурси, колкото и базисни да са те (например да си починат, да поговорят със семействата си): НАБЛЮДАВАЙТЕ-СЛУШАЙТЕ-СВЪРЗВАЙТЕ!
  4. Не е необходимо във всеки един момент да предлагате решения.
  5. Нужно е да се научите да приемате и управлявате чувството за несигурност, както за самите себе си, така и за служителите си.
  6. Вашето благосъстояние също е изключително важно; бъдете милостиви към себе си.
  7. Вие заемате най-подходящата позиция за създаване на защитена среда за вашите служители – психолозите ще ви помогнат да реализирате това.
  • Изградете комуникационна стратегия.
  • Общувайте с подчинените си редовно и по прост и ясен начин. Използвайте видео- и печатни материали.
  • Активно окуражавайте служителите си да изразяват тревогите и страховете си. Изслушвайте ги с внимание и разбиране.
  • Осигурете постоянен достъп до подсигуряващи физическото здраве ресурси.
  • Адекватни средства за защита (маски, очила, защитни облекла и пр., достатъчни, за да могат служителите да напускат „карантинната зона“ за почивки); адекватни тренинги; защитени места за отдих, релаксация, плач; 24 часов достъп до храна и напитки.
  • Сънят е ключов за способността на вашите служители да вземат решения.
  • Организирайте специално място за събиране на психологически ресурси за служителите ви; примери могат да бъдат намерени тук: www.ics.ac.uk/ICS/Education/Wellbeing/ICS/Wellbeing.aspx
  • Осигурете възможност за човешки контакт и механизми на вече предварително изградена колегиална подкрепа.
  • Установете ясни механизми на колегиална подкрепа, напр. всекидневно разпределение на служителите в екипи, при което всеки е отговорен да се грижи за партньора си.
  • Осигурете достъп на служителите до защитени пространства, в които да прекарват време заедно, макар и за кратко.
  • Подсигуряването на психологическа грижа за пациентите и техните семейства е ключово за благосъстоянието на служителите.
  • Създайте системи на комуникация между 1) роднини / близки и служителите в болницата и 2) роднини / близки и пациенти (последното изисква иновативно мислене, но практиката показва, че и малкото върши огромна работа).
  • Предложете наръчници / протоколи за грижа в условията на терапевтичните ограничения и насърчавайте организационната отговорност.
  • Създайте модел, по който служителите по достоен начин да полагат грижа в края на живота на пациентите с участието на техните семейства (ако последните имат желание).
  • Практикуващи психолози могат да помогнат на вас и екипа ви да посрещате адекватно тревогите и страховете на пациентите и техните семейства.
  • Нормализирайте психологическите реакции.
  • Запомнете – тази ситуация е безпрецедентна. Напълно в реда на нещата е не всичко да е наред.
  • Това, че изпитвате симптоми на стрес не означава, че не сте подходящи за дадената позиция, просто означава, че сте човешки същества.
  • Разрешавайте на служителите си да отстъпват от фронтовата линия; осигурявайте им по-кратки или по-продължителни моменти на почивка.
  • Не разпореждайте директни интервенции от страна на психолози; това не върши работа в ситуация на криза (напр. вижте върха на пирамидата с възможните психологически интервенции), но осигурете достъп до различни форми на психологическа подкрепа – консултирайте се за това с практикуващи психолози.
  • Осигурете психологическа грижа, следвайки посочените във Фигура 1. стъпки.
  • Следвайте принципите във Фигура 1., като най-напред осигурите задоволяване на физическите потребности, информация и колегиална подкрепа, заедно с първа психологическа помощ, а интервенциите на психолозите запазете само за случаите, в които това се налага и би имало ефект в условията на криза.
  • Включете психолозите и останалите професионалисти в областта на психическото здраве, които работят във вашата институция, в екипите за обсъждане и планиране.
  • В рамките на наличния екип за психологическа подкрепа разгърнете допълнителни и гъвкави възможности за създаване на централно координирана телефонна линия или уебсайт за професионална подкрепа на персонала, като прилагате систематичен подход, както при първа психологическа помощ.
  • Реагирайте на пост-травматичния стрес съобразно базираните на данни препоръки (напр. www.traumagroup.org).
  • Широко рекламирайте връзките с кризисните центрове и служби.
  • Не забравяйте да подкрепяте тези, които подкрепят.

Фиг. 1. Психологическата грижа в стъпки

  • Проявявайте иновативност в прилагането на психологическа подкрепа, но като съблюдавате установената координация и наложилите се в организацията ви принципи и правила за състрадание и грижа.
  • Във вземането на решения се опирайте на организационните и професионалните ценности, заложени в дадената национална здравна система.
  1. Грижете се за себе си и поддържайте нормален ритъм на работа – това е маратон, а не спринт.

ТАБЛИЦА 1.: ФАЗИ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА РЕАКЦИЯ

Вероятно психологическата реакция на вашите служители ще се променя в различните фази на разпространение на инфекцията. Възможно е тези промени да не са пряко свързани с отделните фази на епидемията и различните хора да реагират индивидуално.

Подготвителна фаза Активна фаза Възстановителна фаза
  Тревога на очакването Героизъм и търсене на решения Разочарование и изтощение Възстановяване и дългосрочни психологически въздействия
  Планирането може да се случва на високи обороти и в кратки срокове, което да доведе до тревога от очакване на непознатото.   При ограниченото време за планиране и обучение в подготвителната фаза, много служители биха се почувствали „неподготвени“ за посрещането на епидемията.   Голяма част от здравните институции във Великобритания в момента преминават през тази фаза.   Засилена дружеска подкрепа в рамките на екипите.   Усещане за изправяне срещу сериозно предизвикателство.   Възможно е в дадени случаи служителите да реагират инстинктивно, което да доведе до грешка. Възможно е да им липсва пространство да обмислят всички възможности.   В опита на служителите за бърза адаптация към настоящата ситуация са възможни фрустрации и смесване на роли.   Служителите стават свидетели на неща, които не са виждали преди, и усещат, че губят контрол.   Несъгласия между отделни групи в условия на спешност и извънредност.   Служителите излизат от обичайния си ритъм на труд и почивка и започват да работят по-дълги часове.   Възникват напрежения между професионалния и личния живот, тъй като семействата на служителите също са под стрес.   Социалните норми на поведение са разклатени, при което дадени поведенчески реакции могат да създадат трудности в колектива.   Фокусът е върху „свършването на работата“, което може да доведе до лоша комуникация и работа в изолация.   Периодът на най-високия психологически риск.   Персоналът работи на пълни обороти, в някои случаи „на автопилот“ и при високи нива на адреналин. Това може да причини внезапно изтощение.   Възможно е служителите да пренебрегнат физическите и психологическите си нужди, смятайки че те не са приоритет.   Намаляването на персонала и невъзможността му да действа и реагира според етичния код, при което смъртта и умирането вече не се посрещат както обичайно (и с участието на семейството и близките), би могло да доведе до деморализиране и морални щети.   Служителите може да се почувстват дистанцирани от работата си, да се изтощят от съпричастие и да се потопят в безполезни дейности.   Напрежения в семейството или в по-широката семейна среда могат да се пренесат в работна среда.   С натрупването на стреса и най-малкото нещо може да предизвика реакция.   Служители с предшестващи епидемията уязвимости, са по-застрашени от кризи и самоубийства.     Персоналът разполага с нужното време за размисъл.   По-голямата част от служителите ще се почувстват способни да се справят по техен собствен начин с помощта на индивидуални ресурси и социална подкрепа. Много ще се променят в положителен план, ще преживеят личностен растеж и ще отбележат пост-травматично развитие.   Някои ще бъдат спохождани от натрапчиви мисли как е „трябвало“ да постъпят „по-правилно“ в дадена ситуация, ще изпитват срам и вина. Дисонансът с разказите за проявен героизъм би усложнил осветляването на подобни проблеми и би усилил индивидуалното страдание.   Други няма да  се чувстват добре и както преди на работното си място и ще изпитват негодувание към отделни колеги или към цялата организация.    Индивидуалните трудности имат по-широко семейно и социално отражение, което би могло да усили дългосрочното въздействие на кризата.   Определена част от служителите са в риск от хронични психологически усложнения (които не се изчерпват с „прегаряне“ и пост-травматичен стрес).

ПРИНЦИПИ НА ПРАВИЛНАТА РЕАКЦИЯ ПО ВРЕМЕ НА „ВЪЗСТАНОВИТЕЛНАТА“ ФАЗА С ЦЕЛ ВЪЗВРЪЩАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В БЪДЕЩЕ

Важно е, когато всичко това приключи, да не се завърнем към обичайния си работен ритъм без да си дадем сметка за дългосрочните психологически потребности на нашите служители.

  1. Осигурете пространство за оценяване на ситуацията, като ангажирате практикуващи психолози, които да навигират процеса на размисъл и споделяне на опит.
  • Организирайте учебни мероприятия за служителите на всички нива – предварителна подготовка и планиране на кризисни ситуации в бъдещето.
  • Установете форма на благодарности и възнаграждения за постижения или извънредни жестове от страна на служителите.
  • Насърчете самите служители да направят оценка на потребностите си: какво би им било от помощ; от какъв тип постоянна подкрепа биха имали нужда. При необходимост осигурете достъп до звена, които предлагат базирани на данни психологически терапии.
  • Осигурете пространства за постоянна колегиална подкрепа.

AUTHORS: BPS COVID 19 STAFF WELL BEING GROUP

Julie Highfield, Consultant Clinical Psychologist and Associate Director for Critical Care Cardiff (Group Lead)
Elaine Johnston, Adult ICU Psychology Lead, Chelsea & Westminster Hospial NHS Trust
Theresa Jones, Senior Research Associate, Anthrologica
Gail Kinman, Visiting Professor of Organizational Health Psychology, Birkbeck University
Robert Maunder, Professor of Psychiatry, University of Toronto
Lisa Monaghan, Head Staff Support, UCLH NHS Trust
David Murphy, 2019–2020 President, British Psychological Society
Amra Rao, Psychological Horizons & DCP Leadership & Management Faculty
Katie Scales, Retired Critical Care Nurse Consultant
Noreen Tehrani, Director NTAPS