COVID-19 – Насоки за мерки за управление на границите за защита на здравето и осигуряване на наличност на стоки и основни услуги 

Европейска комисия

Брюксел, 16.3.2020

© (2020) 1753 окончателен доклад 

Източник: https://ec.europa.eu/home-affairs/sites/homeaffairs/files/what-we-do/policies/european-agenda-migration/20200316_covid-19-guidelines-for-border-management.pdf

Превод: Боряна Маринкова

Кризата, предизвикана от разпространението на коронавирус подчерта предизвикателството за опазването на здравето на населението, като същевременно трябва да се избегне нарушаването на свободното движение на хора и доставката на стоки и основни услуги в цяла Европа. Прилагането на политиките на ЕС по отношение на проверките на хора и стоки следва да се ръководи от принципа на солидарност между държавите-членки.

За да се предотврати рискът от недостиг и да се избегне влошаване на социалните и икономическите затруднения, които всички европейски държави вече изпитват, запазването на функционирането на единния пазар е от ключово значение. Следователно държавите-членки не трябва да предприемат мерки, които застрашават целостта на единния пазар на стоки, по-специално веригите за доставки, или да участват в нечестни практики.

Държавите-членки трябва винаги да допускат своите собствени граждани и жители и да улесняват транзита на други граждани на ЕС и жители, които се завръщат у дома.

По отношение на мерките, свързани с управлението на границите, координацията на равнище ЕС е от ключово значение.

Ето защо тези насоки определят принципи за интегриран подход за ефективно управление на границите за защита на здравето при запазване целостта на единния пазар.

  1. Транспорт на стоки и услуги

1. Секторът на транспорта и мобилността е от съществено значение за гарантиране на непрекъсваемостта на икономическите процеси. Колективните и координирани действия са незаменими. Аварийните транспортни услуги трябва да имат приоритет в транспортната система (например чрез „зелени коридори“).

2. Мерките за контрол не трябва да подкопават непрекъснатостта на икономическата дейност и трябва да запазят работата на веригите за доставки. Безпрепятственият превоз на стоки е от съществено значение за поддържане на наличността на стоките, по-специално на стоките от първа необходимост като доставки на хранителни продукти и суровини, жизненоважно медицинско и защитно оборудване, консумативи. В по-общ план подобни мерки не трябва да причиняват сериозно прекъсване на веригите за доставки за основните услуги от общ интерес,  на националните икономики и на икономиката на ЕС като цяло.

3. Трябва да се даде възможност за извършване служебно пътуване, за да се осигури транспорт на стоки и услуги. В този контекст улесняването на безопасното движение на транспортните работници, включително шофьорите на камиони и машинистите на влакове, пилотите и екипажите им през вътрешните и външните граници, е ключов фактор за осигуряването на адекватно движение на стоки и основен персонал.

4. Когато държавите-членки налагат ограничения за превоз на стоки и пътници от съображения за обществено здраве, това следва да се прави само ако тези ограничения са:

а. Прозрачни, т.е. заложени в публични изявления / документи;

б. Надлежно мотивирани, т.е. те трябва да изясняват причините и връзката с Covid-19. Обосновката трябва да бъде основана на науката и да се подкрепя от препоръките на Световната здравна организация (СЗО) и Европейския център за превенция на заболяванията (ECDC);

в. Пропорционални, т.е. да не надхвърлят необходимото;

г. Подходящи и специфични за случая, т.е. ограниченията за всеки от различните видове транспорт, трябва да бъдат адаптирани към този случай; и

д. Недискриминационни

5. Всякакви планирани ограничения, свързани с транспорта, следва да бъдат съобщавани своевременно на Комисията и на всички останали държави-членки, и във всеки случай, преди да бъдат приложени, без да се засягат специфичните правила, които се прилагат за спешните мерки в авиационния сектор.

  1. Снабдяване със стоки

6. Държавите-членки следва да запазят свободното движение на всички стоки. По-специално, те трябва да гарантират веригата на доставки на основни продукти като лекарства, медицинско оборудване, основни и нетрайни хранителни продукти и добитък. Не трябва да има ограничения, наложени върху обращението на стоки в единния пазар, особено (но не само) основни, свързани със здравето и нетрайни стоки, по-специално хранителни продукти, освен ако са надлежно обосновани. Държавите-членки следва да определят приоритетни линии за превоз на товари (например чрез „зелени коридори“) и да обмислят сваляне на  съществуващите забрани през уикенда.

7. Не трябва да се налагат допълнителни сертификации за стоки, които законно се движат в рамките на единния пазар на ЕС. Трябва да се отбележи, че според Европейския орган за безопасност на храните няма доказателства, че храната е среда или източник на предаване на Covid-191 .

8. Транспортните работници, особено, но не само тези, които доставят стоки от първа необходимост, трябва да могат да се движат през границите при необходимост и тяхната безопасност по никакъв начин не трябва да бъде нарушена.

9. Държавите-членки следва да гарантират постоянното осигуряване за задоволяване на социалните нужди, за да се избегне паническото пазаруване и риск от опасно струпване в магазини, което ще изисква проактивен ангажимент от цялата верига на доставки.

10. Специфичните транспортни възли (например пристанища, летища, логистични центрове) трябва да бъдат подсилени при необходимост.

  1. Здравни мерки

11. Необходимо е да се вземат подходящи мерки по отношение на хора, които са идентифицирани като представляващи риск за общественото здраве поради Covid-19. Те трябва да имат достъп до подходящи здравни услуги, като се вземат предвид приоритизирането на различните профили на случаи според националните здравни системи.

12. Въз основа на най-добрите практики на здравните власти в държавите-членки се препоръчват следните стъпки на външните граници, според конкретния случай:

а. Въвеждане на мерки за скрининг при влизане (първични2 и вторични3), които оценяват наличието на симптоми и / или експозицията на Covid-19 на пътници, пристигащи от засегнатите райони или държави; попълване на формуляр за обществено здраве на пътници на борда на въздухоплавателно средство, ферибот, влак или автобус, пристигащ по пряка или косвена връзка от засегнатите райони или държави; попълване на морска здравна декларация за всички пристигащи кораби, като се посочват всички посетени пристанища;

б. Предоставяне на информационни материали (дипляни, банери, плакати, електронни слайдове и др.) за разпространение сред пътуващите, пристигащи от или заминаващи в засегнатите райони;

в. Въвеждане на мерки за скрининг на напускане на страната, оценяват наличието на симптоми и / или експозицията на Covid-19 на пътници, заминаващи от засегнатите страни. Пътуващите, идентифицирани като изложени на или заразени с Covid-19, не трябва да пътуват;

г. Изолиране на суспектните случаи и настаняване на доказаните случаи в здравно заведение. Властите от двете страни на границата трябва да постигнат съгласие относно подходящото менажиране на случаите на хора, които могат да представляват риск за общественото здраве, като допълнителни тестове, изолация или карантина и медицинска помощ – в страната на пристигане или по споразумение в страната на заминаване.

13. За да бъдат ефективни тези проверки, се прилагат следните добри практики:

а. Създаване на стандартни оперативни процедури и осигуряване на достатъчен брой обучен персонал;

б. Осигуряване на защитни средства за всички медицински екипи и немедицински персонал; и

в. Предоставяне актуална информация за медицинския персонал и другите служители в пунктовете за влизане като охрана, полиция, митнически служители, държавен пристанищен контрол, пристанищни пилоти и хигиенисти.

Повечето от тези мерки трябва да се предприемат от или под контрола на здравните власги. Граничните органи играят съществена подкрепяща роля, включително чрез предоставяне на информация на пътниците и незабавно насочване на суспектни случаи към съответните здравни служби.

    IV. Външни граници

14. Всички лица, граждани на ЕС и държави извън ЕС, които преминават външните граници, за да влязат в Шенгенското пространство, подлежат на систематични проверки на граничните пунктове. Граничните проверки могат да включват здравни проверки, както е посочено в раздел III.

15. Държавите-членки имат възможността да откажат влизането на граждани на трети страни, когато те имат съответните симптоми или са били изложени на риск от инфекция и се считат за заплаха за общественото здраве.

16. Алтернативни мерки за отказ от влизане, като изолация или карантина, могат да бъдат приложени, когато се считат за по-ефективни.

17. Всяко решение за отказ за влизане трябва да бъде пропорционално и недискриминационно. Една мярка се счита за пропорционална, при условие че е взета след консултация със здравните власти и че тя е била счетена от тях като подходяща и необходима за постигане на целта за обществено здраве.

     V. Вътрешни граници

18. Държавите-членки могат да въведат временно граничен контрол по вътрешните граници, ако това е обосновано от съображения за обществена политика или вътрешна сигурност. В изключително критична ситуация държава-членка може да определи необходимостта от повторно въвеждане на граничен контрол като реакция на риска, причинен от заразна болест. Държавите-членки трябва да уведомят за повторно въвеждане на граничен контрол в съответствие с Кодекса на шенгенските граници.

19. Такива проверки следва да се прилагат пропорционално и с надлежно внимание към здравето на съответните лица. На лица, които са видимо болни, не трябва да се отказва влизане, но трябва да се вземат подходящи мерки, както е посочено в точка 11.

20. Провеждането на здравни проверки на всички лица, влизащи на територията на държавите-членки, не изисква официалното въвеждане на вътрешен граничен контрол.

21. За гражданите на ЕС защитните мерки, предвидени в Директивата за свободното движение, трябва да бъдат гарантирани. По-специално трябва да се гарантира липсата на дискриминация между гражданите на държавите-членки и местните граждани в държавата от ЕС. Държава-членка не трябва да отказва влизане на граждани на ЕС или на граждани на трети страни, пребиваващи на нейната територия, и трябва да улеснява транзита на други граждани на ЕС и жители, които се завръщат у дома. Държавите-членки обаче могат да предприемат подходящи мерки, като изискват лицата, влизащи на тяхна територия, да се подлагат на самоизолация или подобни мерки при завръщане от зона, засегната от Covid-19, при условие че те налагат същите изисквания на собствените си граждани.

22. Граничният контрол, ако се въвежда по вътрешните граници, трябва да бъде организиран по начин, който предотвратява появата на големи струпвания на хора (например опашки), които създават риск да увеличат разпространението на вируса.

23. Държавите-членки трябва да разрешат и улеснят преминаването на гранични работници, по-специално, но не само на работещите в сектора на здравеопазването и храните и други основни услуги (например грижи за деца, грижи за възрастни хора, критично-важен персонал за комунални услуги), за да гарантират продължаването на тяхната професионална дейност.

24. Държавите-членки следва да координират извършването на здравен скрининг само от едната страна на границата, само с оглед да се избегнат припокривания и да се намали времето за чакане на границата. 

1 https://efsa.europa.eu/en/news/coronavirus-no-evidence-food-source-or-transmission-route

2 Първичният скрининг включва първоначална оценка от персонала, който не е задължително да има медицинско образование. Дейностите включват визуално наблюдение на пътници за признаци на инфекциозно заболяване, измерване на телесната температура на пътниците и попълване на въпросник от пътниците за наличие на симптоми и / или излагане на инфекциозния агент

3 Вторичният скрининг трябва да се извърши от медицински персонал. Тя включва задълбочено интервю, фокусирано медицинско и лабораторно изследване и повторно измерване на температурата