Синдромът на Гилен-Баре, асоцииран с инфекцията със SARS-CoV-2: каузалност или съвпадение?

Източник: https://www.thelancet.com/journals/laneur/article/PIIS1474-4422(20)30109-5/fulltext?fbclid=IwAR0IQNgxgcB37iUlzkSL0AekKS3hT92hT1kvgsLftf51P_AlSNmwcT7NFo8

Превод: Мария Попова

Уа Чао†, Дингдинг Шен†, Хайян Чоу†, Чон Лу, *Шен Chenmztcs@163.com

Отделение по неврология, Централна болница на Чинчоу, Чинчоу, Китай (HuZ); Отделение по неврология, Шанхай,  Болница Райчин, Шанхайски медицински университет Чао Тонг, Шанхай 200025, Китай (DS, HaZ, JL, SC).

Тежкият остър респираторен синдром коронавирус 2 (SARS-CoV-2), водещ началото си от Ухан, се разпространява по света и епидемията продължава да ескалира. Пациентите с коронавирусното заболяване 2019 (COVID-2019) обикновено имат температура и респираторно заболяване1. Въпреки това,  има малко налична информация относно неврологичните прояви на COVID-19. Тук ние докладваме пърия случай на COVID-19, първоначално проявяващ се с острия синдром на Гилен-Баре.

На 23 януари 2020г. 61-годишна жена постъпва в болница с остра слабост в двата долни крайника и тежка отпадналост, прогресиращи в рамките на първия ден. Тя се е завърнала от Ухан на 19 януари, но  отрича да е имала температура, кашлица, болки в гърдите или диария. Телесната й температура е 36.5 градуса, кислородната сатурация – 99% на стаен въздух и дихателната честота – 16 вдишвания за минута. Белодробната аускултация не показва изменения. От неврологичния преглед се установява симетрична слабост (4/5 по скалата на Medical Research Council) и арефлексия за долните крайници. 3 дни след приема симптоматиката прогресира. Мускулната сила е оценена с 4/5 за горни крайници и 3/5 за долни крайници. Сетивността за фин допир и болка е дистално намалена.

Лабораторните резултати при хоспитализацията са клинично сигнификантни за лимфоцитопения (0.52х109/L, норма : 1.1-3.2×109/L) и тромбоцитопения (113×109/L, норма: 125-300х109/L). Ликворното изследване (ден четвърти) показва нормален клетъчен брой (5×106/L, норма: 0-8х109/L) и увеличено белтъчно ниво (124 mg/dL, норма: 8-43 mg/dL). Изследването на нервната проводимост (ден 5) показва удължени дистални латенции и липса на F-вълните в началото на заболяването, предполагащо демиелинизираща невропатия (таблици 1,2). Пациентката е диагностицирана със синдром на Гилен-Баре и й е назначена терапия с интравенозен имуноглобулин. На осмия ден (30 януари) тя развива суха кашлица и температура от 38.2 градуса. Компютърната томография на гръдния кош показва промени тип матово стъкло двустранно в белите дробове. Орофарингеалните проби са дали положителен резултат за SARS-CoV-2 при изследване с RT-PCR. Пациентката е незабавно трансферирана в инфекциозна изолационна стая и е започната поддържаща и антивирусна терапия с арбидол, лопинавир и ритонавир. Клиничното й състояние постепенно се подобрява и лимфоцитният и тромбоцитният брой се нормализират на двадесетия ден. При изписването на тридесетия ден, тя има нормална мускулна сила и възвърнати сухожилни рефлекси в четирите крайника. Респираторните симптоми са отшумели и орофарингеалните проби са негативни за SARS-CoV-2.

На 5 февруари двама нейни роднини, които са се грижили за нея по време на болничния престой от 24 януари, при тестване са дали положителни резултати за SARS-CoV-2 и са започнали лечение в изолация. Роднина 1 развива температура и кашлица на 6 февруари, а роднина 2 – лека кашлица и отпадналост на 8 февруари. И двамата роднини имат лимфоцитопения и радиологични промени. Общо 8 близки контакта в неврологичното отделение (включващи двама невролози и 6 сестри) са изолирани за клинично мониториране. Те нямат признаци или симптоми на инфекция и при тестване са дали негативни резултати за SARS-CoV-2.

За нас това е първият случай на инфекция със SARS-CoV-2, асоцииран със синдрома на Гилен Баре. Имайки в предвид данните а за пътуване до Ухан, от където започна епидемията, пациентката най-вероятно се е заразила по време на престоя си в Ухан. Ние считаме, че вирусът е предаден на нейните роднини по време на болничния престой. Ретроспективно, първоначалните лабораторни промени на пациентката (лимфоцитопения и тромбоцитопения), които съответстват на клиничните характеристики при пациенти с COVID-192, индикират за наличие на инфекция със SARS-CoV-2 при приема. Ранното проявление на COVID-19 може да бъде неспецифично (температура само при 43.8% от пациентите при прием2). Взимайки в предвид темпоралната асоциация, ние предполагаме, че инфекцията със SARS-CoV-2 може да бъде отговорна за развитието на синдрома на Гилен-Баре при тази пациентка. Още повече, началото на симптомите на синдрома на Гилен Баре при нея се застъпва с периода на инфекцията със SARS-CoV-2. Оттук асоциирането на синдрома на Гилен Баре със SARS-CoV-2 може да следва модела на параинфекциозния профил, вместо на класическия постинфекциозен профил, както е докладвано за синдром на Гилен-Баре, асоцииран с вируса Зика3,4.

Въпреки това, ограничеността на този случай се състои в липса на микробиологично тестване при приема. Освен това, температурата и респираторните симптоми при пациентката се появяват 7 дена след началото на симптомите на синдрома на Гилен-Баре. Следователно е уместно да се обмисли алтернативното обяснение, че пациентката случайно е развила синдрома на Гилен-Баре с неивестна причина, и се е инфектирала нозокомиално със SARS-CoV-2, въпреки че няма данни за COVID-19 в неврологичното отделение по време на нейния престой, нито такива данни за нейни близки контакти (с изключение на двамата й роднини).

Като цяло този единичен случай само предполага възможна асоциация между синдрома на Гилен-Баре и инфекцията със SARS-CoV-2, като са нужни повече случаи с епидемиологични данни, за да се предположи каузална връзка. Този случай също така предполага нуждата от обсъждане на потенциалните неврологични симптоми на инфекцията със SARS-CoV-2. Още повече, този доклад трябва да бъде предупреди клиницистите относно риска от непреднамереното инфектиране със SARS-CoV-2, дори и да работят извън спешното или инфекциозното отделение.

Tаблица 1: Изследване на проводимостта на моторни нерви

Таблица 2: Изследване на антидромната проводимост на сензорни нерви

Допринесли още:

Wang D, Hu B, Hu C, et al. Clinical characteristics of 138 hospitalized patients with 2019 novel coronavirus-infected pneumonia in Wuhan, China. JAMA 2020; published online Feb 7. DOI:10.1001/jama.2020.1585

Guan WJ, Ni ZY, Hu Y, et al. Clinical characteristics of coronavirus disease 2019 in China. N Engl J Med 2020; published online Feb 28. DOI:10.1056/NEJMoa2002032 Parra B, Lizarazo J, Jimenez-Arango JA, et al. Guillain-Barre syndrome associated with Zika virus infection in Colombia. N Engl J Med 2016; 375: 1513–23.

Brasil P, Sequeira PC, Freitas AD, et al. Guillain-Barre syndrome associated with Zika virus infection. Lancet 2016; 387: 1482.

Източници:

1.

  • Wang D
  • Hu B
  • Hu C
  • et al.

Clinical characteristics of 138 hospitalized patients with 2019 novel coronavirus-infected pneumonia in Wuhan, China.

JAMA. 2020; (published online Feb 7.)

DOI:10.1001/jama.2020.1585

2.

  • Guan WJ
  • Ni ZY
  • Hu Y
  • et al.

Clinical characteristics of coronavirus disease 2019 in China.

N Engl J Med. 2020; (published online Feb 28.)

DOI:10.1056/NEJMoa2002032

3.

  • Parra B
  • Lizarazo J
  • Jimenez-Arango JA
  • et al.

Guillain-Barre syndrome associated with Zika virus infection in Colombia.

N Engl J Med. 2016; 375: 1513-1523

4.

  • Brasil P
  • Sequeira PC
  • Freitas AD
  • et al.

Guillain-Barre syndrome associated with Zika virus infection.

Lancet. 2016; 3871482