Инфекция COVID-19 при деца

Ian P Sinha, Rachel Harwood, Malcolm G Semple, Daniel B Hawcutt, Rebecca Thursfield, Omendra Narayan и кол.

Публикувана на 27 март 2020

Източник:https://doi.org/10.1016/S2213-2600(20)30152-1

©Превод: Боряна Маринкова

С увеличаването на процентите на хоспитализация и смъртност от нова коронавирусна болест 2019 (COVID-19), във Великобритания нараства и разбираемата повишена загриженост за медицинските специалисти и широката общественост. Надяваме се да подчертаем предизвикателствата, пред които са изправени децата и здравните специалисти, участващи в лечението и грижите за тях, и да предложим ключови стратегии за справяне с тези предизвикателства.

Тежката COVID-19 при деца е рядко срещана. Към днешна дата най-големият обзор, касаещ деца със COVID-19 включва 2143 деца в Китай. Само 112 (5,6%) от 2143 деца имат тежко протичане на заболяването (дефинирано като хипоксия), а 13 (0,6%) деца развиват респираторна или мултиорганна недостатъчност или остър респираторен дистрес синдром (ARDS). Към момента на писането е имало две съобщения за смъртни случаи при деца с положителен тест за COVID-19 в Китай, а в Италия няма смъртни случаи. Чакаме официални доклади за резултатите при деца от други страни, но към днешна дата в публикуваната литература няма съобщения за смърт. Тези цифри са в пълен контраст с 4% глобална смъртност при възрастни с COVID-19. Въпреки че смъртността от COVID-19 при деца е ниска, медицинските специалисти и родителите са загрижени за здравето на децата във Великобритания.

Един от поводите за притеснения е, че въпреки че повечето заразени деца във Великобритания ще имат леки симптоми, някои от тях могат да се разболеят тежко. Въпреки че е малко вероятно делът на децата с тежка инфекция да бъде значително по-лош, отколкото при децата в Китай или Италия, но е възможно да има някои разлики в клиничните характеристики, прогресирането на заболяването и резултатите. Резултатите при детските респираторни заболявания традиционно са по-лоши във Великобритания в сравнение с други държави, а нивата на затлъстяване и антенаталното тютюпушене (и двете свързани с по-тежко протичане на вирусна инфекция) са сравнително високи. Възрастните с кардиореспираторни съпътстващи заболявания са с повишен риск от смъртност от COVID-19; следователно, децата с предшестващи състояния са от особено значение за здравните специалисти. Въпреки че е необходимо да се подчертае този риск, много родители и деца с анамнеза са притеснени, не на последно място, защото по отношение на тях започват да се използват термини като уязвими и високорискови.

За деца с основно респираторно заболяване (напр. муковисцидоза или тежка астма) се засилва загрижеността на родителите. Деца с хронични заболявания на гърдите и техните семейства са инвестирали години упорит труд за поддържане на доброто дихателно здраве; следователно да чувате постоянно, че хората с основни условия са изложени на повишен риск, може да бъде тревожно. Няма налични изчерпателни данни за въздействието на COVID-19 върху деца, които са с добре протичащ курс на заболяването, но е разумно да се счита, че те биха могли да бъдат изложени на повишен риск от тежко протичане на заболяване. Благотворителни организации, академична общност и родителски групи се опитват да постигнат труден баланс между осигуряване на успокоение и ясни указания. По същество семействата с деца с хронично респираторно заболяване са насърчавани да бъдат по-активни при спазване на мерки, които намаляват риска от заразяване с COVID-19, но решенията за социално дистанциране са сложни и трудни с дълбоки последици за семейството (заетостта) и младите хора.

За деца с основно респираторно заболяване (напр. муковисцидоза или тежка астма) се засилва загрижеността на родителите. Деца с хронични заболявания на гърдите и техните семейства са инвестирали години упорит труд за поддържане на доброто дихателно здраве; следователно да чувате постоянно, че хората с основни условия са изложени на повишен риск, може да бъде тревожно. Няма налични изчерпателни данни за въздействието на COVID-19 върху деца, които са с добре протичащ курс на заболяването, но е разумно да се счита, че те биха могли да бъдат изложени на повишен риск от тежко протичане на заболяване. Благотворителни организации, академична общност и родителски групи се опитват да постигнат труден баланс между създаване на среда на успокоение и ясни указания. По същество семействата с деца с хронично респираторно заболяване са насърчавани да бъдат по-активни при спазване на мерки, които намаляват риска от заразяване с COVID-19, но решенията за социално дистанциране са сложни и трудни с дълбоки последици за семейството (заетостта) и младите хора и малките деца.

Националните средства за масово осведомяване и социалните медии са важни за споделяне на информация и обединяване на хората в трудни моменти на социално дистанциране и изолация. Има огромни предимства в разпространяването на информация сред населението с безпрецедентна скорост, включително съобщения, касаещи общественото здраве, истории за повишаване на духа, съвети и идеи, генерирани от обществеността. С това бързо разпространение на информация обаче расте рискът от дезинформация. Стремежът да бъдете в час с актуалните новини може доведе до намаляване на проверката на целостта на фактите преди публикуването на докладите и поради естеството на социалните медии, политическите и лични гледни точки могат да се създаде история, която подкопава усилията на общественото здравеопазване или предизвиква объркване.

И така, как да продължим напред през следващите месеци с цялата несигурност, промяна и трудности за децата и семействата? Как да гарантираме, че не прекаляваме с медицинската помощ за деца със самоограничаващи се заболявания и не пропускаме малкият брой деца с тежка или животозастрашаваща болест? Отговорът е, че трябва да изясним основите – за щастие, съществуват механизми, които да позволят това.

Като общност трябва бързо да се научим как да менажираме COVID-19; трябва да използваме данни от правилните източници, по правилния начин, в точното време. Има четири текущи процеса на събиране на данни: програмата Public Health England използва подробна информация за целите за наблюдение. В протокола за клинична характеристика, финансиран от Националния институт по здравни изследвания, се събират данни за всички възрастни и деца, приети в болница с доказан COVID-19, за да се даде възможност за бързо и устойчиво разбиране на болестта. Националната база данни за детската смъртност работи за анализиране на възможните модели на детска смъртност, които могат да бъдат свързани с COVID-19. И накрая, NHS Англий е финансирала и разработила сигурен уеб-инструмент за събиране на минимални подробности като данни за деца, приети със суспектен или доказан COVID-19, за да го въведат в таблото за управление в реално време за педиатри на първа линия и да дадат възможност за клинично значимо разбиране на прогресия на заболяването. Всички тези начинания са важни, ако искаме да се научим как да менажираме COVID-19.

Трябва да опитаме и да менажираме клинично децата по начин, основан на доказателства, въпреки че имаме много малко доказателства на наше разположение. Кралският колеж по педиатрия и детско здраве прие и актуализира национално ръководство за менажиране на деца с COVID-19. Тези указания ще бъдат актуализирани отново, когато научим повече за епидемиологията и лечението на COVID-19 при деца. Предизвикателството ще бъде да се постигне точният баланс  да се прави по прагматичен, навременен начин и все пак да се поддържа научна строгост, за да се осигури максимално основан на доказателства подход за медицинска помощ.

Трябва да общуваме добре с децата и семействата в болница. Личното предпазно оборудване на нас ни изглежда странно, но ще бъде абсолютно ужасяващо за децата, много от които ще чуят за COVID-19 в новините или може би дори познават възрастен с болестта. Трябва да бъдем състрадателни и прецизни с езика си и да преминем от класифицирането на децата като високорискови към деца с предхождащи състояния, както в ръководствата и в научните публикации, така и в медиите. Родителите може и да смятат, че няма лечение за COVID-19, но трябва да им помогнем да разберат, че е много вероятно поддържащата симптоматична терапия да е всичко, което е необходимо в случая. Трябва да комуникираме активно и на по-широко ниво. Политиците и държавните лидерите ще трябва да бъдат честни, когато съобщават за огромните промени в обществото и здравеопазването, които предстои да се развият. Медиите и научните изследователи ще трябва да носят отговорност за своите публикации. Прозрачността в тези ситуации предотвратява дезинформацията и неправилното тълкуване, както и свързаните с тях опасности. Във време на такава голяма несигурност и тревожност истината е един от най-ефективните инструменти, с които разполагаме.

Авторско право © 2020 John Birdsall Social Issues Photo Library/Science Photo Library