Хранителна терапия при пациенти с COVID-19

Източник: https://www.nutritioncare.org/uploadedFiles/Documents/Guidelines_and_Clinical_Resources/Nutrition%20Therapy%20COVID-19_SCCM-ASPEN.pdf?fbclid=IwAR0vMuvZoQoNdgTdWNPdRNnt9DKiAvzidvRPCuQqhb373KoUGsRkpy3vKxk

Превод: Деница Косева

Автори:

Robert Martindale, PhD, MD –Professor of Surgery, Department of Surgery, Oregon Health and Science University, Portland Oregon

Jayshil J. Patel MD– Associate Professor of Medicine, Division of Pulmonary & Critical Care Medicine, Medical College of Wisconsin, Milwaukee, Wisconsin

Beth Taylor DCN, RD-AP- Research Scientist/Nutrition Support Dietitian, Barnes-Jewish Hospital, St. Louis, Missouri

Malissa Warren, RD – Advanced Practice Nutrition Support Dietitian, Oregon Health and Science University and Portland VA Health Care Center, Portland Oregon

Stephen A McClave MD – Professor of Medicine, Division of Gastroenterology Hepatology and Nutrition, University of Louisville, School of Medicine, Louisville Kentucky

Публикувано на 1 април 2020 г.

Ревизирано и одобрено от Дружеството за критична медицинска грижа (SCCM) и Американското дружество за парентерално и ентерално хранене (ASPEN) 

Интензивните отделения по света са затрупани от случаи на предизвикана от тежък остър респираторен синдром коронавирус 2 (SARS-CoV-2) дихателна недостатъчност, която води до COVID-19. Добрата подкрепяща грижа е крайъгълният камък за лечение на критично болни пациенти с COVID-19. Необходимостта от внимание върху храненето при интензивни грижи остава интегрален компонент от тези подкрепящи мерки. Управлението на храненето при пациенти с COVID-19 в интензивните звена принципно е много сходно с това при всички други пациенти в интензивни отделения, които са с компрометирана функция на белите дробове. Поради липсата на преки доказателства за пациенти с COVID-19, особено за тези в шоково състояние, много от тези препоръки се основават на косвени доказателства от критично болни пациенти като цяло и от тези със сепсис и със синдром на остър респираторен дистрес. Публикуваните през 2016 г. насоки на SCCM и ASPEN за осигуряването и оценката на поддържащата хранителна терапия при критично болни възрастни пациенти са малко остарели, защото проучването, което ги подкрепя, е приключило през декември 2013 г. ESPEN също има насоки за хранене при интензивни грижи и наскоро завърши нов документ, който е насочен и към пациенти с COVID-19 (още не е публикуван). Този кратък преглед ще се фокусира върху времето, курса и мониторинга на хранителната терапия въз основа на най-добрите съществуващи доказателства, но дава и насоки относно спецификите при COVID-19, вземайки предвид ключови водещи принципи, свързани с процеса на това заболяване. 

Водещи принципи при лечението на коронавирус

Както при всички интервенции, свързани с грижата за пациенти с COVID-19, при осигуряването на хранене на критично болни пациенти трябва да се вземат предвид следните принципи:

1. „Клъстерна грижа“, при която е направено всичко възможно, за да се ограничи експозицията.

2. Придържане към препоръките на центровете за контрол на заболяванията за минимално излагане на аерозол/капчици с акцент върху хигиената на ръцете и използването на защитна екипировка, която не достига в много региони на САЩ, като се намали броят на хората от персонала, който полага грижи, и оптимизирането на стратегиите за съхраняване на защитното облекло.

Препоръка 1: оценка на храненето

Препоръчваме всички, които полагат медицински грижи, включително диетолозите, сестрите и други медицински специалисти, които участват в оценката на храненето, да следват стандартите за защитно облекло на центровете за контрол на заболяванията за всички пациенти с COVID-19, като се придържат към препоръките на своята институция. Защитното облекло включва защитни очила, изолационен костюм, щит за лицето и респиратор N95. На практика, при ограничена наличност на защитни облекла, много диетолози не влизат в интензивните отделения или в стаите на пациенти в изолация и не извършват насочен към храненето физически преглед, а по-скоро разчитат на други членове на медицинския персонал, за да съберат физиологични данни за пациентите си. Диетолозите използват други средства, за да съберат данни за оценка, включително да се обадят на пациента или семейството му и да извършват диагностика по телефон или виртуално, включително използвайки различни платформи (аудио и визуални). Много важно е диетолозите да отбелязват при оценка на диагностиката да се вземе предвид откъде и как е получена информацията и да се работи в сътрудничество и координация с медицинските екипи, за да се разработи безопасен план за хранене.

Препоръка 2: Време на храненето

Най-важният въпрос е времето на храненето. Започването на ранно ентерално хранене в рамките на 24-36 часа след приемането на пациента в интензивно отделение или до 12 часа след интубирането и поставянето на респиратор трябва да е целта. При пациенти, които не са способни на волеви прием през устата, ранното започване на ентерално хранене се препоръчва и в насоките 2016 SCCM/ASPEN, и в 2019 ESPEN. Мета анализи на рандомизирани контролирани проучвания, направени между 1979 и 2012 г., показват, че ранното въвеждане на ентерално хранене при пациенти с интервенция намалява смъртността и инфекциите в сравнение с контролна група, чието хранене е започнало със забавяне или не е осъществено. Ако приемем, че пациентите не са страдали от недостиг на хранителни вещества, преди да се разболеят от коронавирус и че острата фаза на заболяването е ограничета, общите насоки за хранене в интензивните отделения са достатъчни. Повечето пациенти със сепсис или циркулаторен шок толерират ранното въвеждане на трофично ентерално хранене. С изключение на случаите, в които има ескалиращи вазопресори, комбинирани с нетолерантност към ентерално хранене със симптоми на илеус (коремна задръжка, повръщане), пациенти с COVID-19 с шок не трябва да се третират като неподходящи за трофично ентерално хранене. Ранното ентерално хранене трябва да започне възможно най-скоро при високорискови пациенти, при които ранното стомашно ентерално хранене не е възможно. Високорискови са пациентите със сепсис или шок, при които са нужни ескалиращи или многобройни вазопресори или при които е необходима респираторна поддръжка с високо налягане (NIV, CPAP, или PEEP). Исхемични черва е рядка при шок, като клиничните проучвания показват, че е случва само в 0.3% от случаите. Но в необичайните обстоятелства на болестта на коронавирус, при която вероятността за исхемични черва може да е по-голяма и се очаква по-продължителен престой в интензивно отделение, прагът за преминаване към парентерално хранене (ПХ) може да бъде намален. Ранното ПХ ще елиминира притесненията за исхемични черва и ще намали въздушното предаване на капки на медицинския персонал, като се избягват процедурите по първоначалното поставяне и поддръжката на устройство за ентерален достъп.

Препоръка 3: Път, интубиране и метод на прилагане на храните

Ентералното хранене се предпочита пред парентералното хранене. Вливането на емулсия в стомаха поредством назогастрална тръба 10-12 Fr изисква минимален опит и улеснява по-ранното започване на храненето. Ако стомашното хранене е неуспешно поради непоносимост към ентералното хранене, като втора стъпка се препоръчва използването на прокинетичен агент за подобряване на подвижността. Пост-пилорното ентерално хранене се препоръчва само ако тези стратегии не дадат резултат. За да се намали нарушаването на въздушната изолация и да се ограничи експозицията на медицинския персонал, на пациентите, които се нуждаят от пост-пилорно хранене през сонда, тя трябва да се постави на легло с техники, които не изискват използването на ендоскопия или флуороскопия. Начините за поставяне с помощта на одобрените от FDA електромагнитни или интегрирани насоки за изображения може да елиминират нуждата от коремен рентген за потвърждение, ако такъв се изисква от политиките и процедурите на дадена институция. В много случаи голяма назогастрална или орогастрална сонда може да се постави по време на интубирането. Започването на хранене през сонда при вече поставена преди това сонда е подходящо. Рентген на корема за потвърждение трябва да бъде свързан с рентген на гръдния кош. Поставянето на каквото и да е устройство за ентерален достъп може да предизвика кашляне и трябва да се счита за процедура, която генерира аерозол. Ако е възможно, устата на пациента трябва да е покрита при поставянето на сонда в ноздрите и да се следват указанията на CDC за употребата на маски N-95 и PAPR при поставянето. Сондите за пост-пилорно хранене са с по-малък калибър и е по-вероятно да се запишат при намалено почистване в сравнение с по-големите NGT/OGT. Намаленото почистване може да възникне при клъстерна грижа и с цел да се ограничи контактът с пациента. В допълнение, при тези високорискови пациенти са необходими чести коремни прегледи, което може да не е много добро решение предвид недостига на предпазни облекла. На последно място, поставянето на сонда за пост-пилорно хранене може да отнеме повече от гастрална тръба, увеличавайки излагането на риск на медицинския персонал.

Непрекъснатото ентерално хранене силно се препоръчва пред храненето с болус дози. Това се подкрепя от препоръките на ESPEN и SCCM/ASPEN. Няколко мета-анализа показват значително намаляване на разстройството без промяна в другите параметри при непрекъснатото ентерално хранене. В допълнение, ентералното хранене с болус дози изисква по-чести интеракции с пациентите, а непрекъснатото ентерално хранене намалява излагането на коронавирус на медицинския екип. Ако стаята на пациента позволява поставянето на помпи извън стаята, това трябва да включва също поставянето на комплект от помпа и контейнер за хранене, ако е възможно. Трябва да се използват колкото се може повече удължения на сондата, които позволяват нормалното протичане и са съвместими с конекторите и системите за осигуряване на ентерално хранене. Консултирайте се с фармацевт при притеснения относно администрирането на лекарства през ентерална сонда за хранене.

Ранното въвеждане на ентерално хранене може да не се предпочита при подгрупата на пациенти с COVID-19, които имат засегнат гастроинтестинален тракт. Преди появата на респираторни симптоми, някои пациенти първоначално имат диария, гадене, повръщане, коремен дискомфорт, а в някои случаи и гастроинтестинално кървене. Някои доказателства предполагат, че развитието на гастроинтестинални симптоми е индикация за по-тежко протичане на заболяването. Наличието на компоненти от РНК на вируса е документирано в изпражненията и респираторните проби на такива пациенти (едно изследване показва 53% положителни резултати само при изследване на изпражнения). Участието на гастроинтестиналния тракт се потвърждава и от присъствието на ACE2 протеин (клетъчен рецептор за коронавирус) в гландуларни клетки при биопсия на лигавица на хранопровод, стомах, дванадесетопръстник и ректум. Тези резултати предполагат фекално-орален път на предаване на вируса SARSCoV-2 и възможен начин на проникване в клетките на приемника. Въпреки че точният механизъм на индуцирани от COVID-19 гастроинтестинални симптоми остава до голяма степен неуловим, при ранното въвеждане на парентерално хранене, при наличие на гастроинтестинални симптоми трябва да се премине към ентерално хранене. Критично болни пациенти с COVID-19 са по-възрастни и с множество съпътстващи заболявания. Често такива пациенти са в риск от синдром на повторното хранене. Затова идентифицирането на съществуващо от преди това недохранване или на други рискови фактори за синдром на повторно хранене при критично болни пациенти е жизненоважно. Ако има риск от синдром на повторното хранене, препоръчваме да се започне с 25% калорийна цел при пациенти на ентерално или парентерално хранене, комбинирано с често проследяване на нивата на серумен фосфат, магнезий и калий, като калориите постепенно се увеличават. Първите 72 часа от храненето са периодът с най-висок риск.

Препоръка 4: Хранителна доза, напредване към целта и корекции

Храненето трябва да започне с ниска доза ентерално хранене, дефинирано като хипокалорично или трофично, като бавно се напредва към пълна доза през първата седмица от критичното заболяване, за да се стигне то енергийната цел от 15-20 kcal за килограм действително телесно тегло на ден (което би трябвало да е 70-80% от калорийните изисквания) и достигане на прием на 1.2-2.0 gm протеини за килограм действително телесно тегло на ден. Ако е необходимо парентерално хранене, в ранната фаза на критичното заболяване трябва да се използва консервативно съдържание и обем на декстроза, като бавно се напредва към постигането посочената по-горе енергийна цел. Докато енергийните изисквания в идеалния случай могат да бъдат определени с непряка калориметрия, принципът на клъстерна грижа е особено важен и го препоръчваме вместо използването на базирани на теглото уравнения за определяне на енергийните нужди за пациенти с COVID-19. Хранителните изисквания трябва да вземат под внимание употребата на пропофол от гледна точка на необходимите липидни калории и общи калории. Ентералното хранене трябва да се спре при пациенти с хемодинамична нестабилност, която изисква вазопресорна поддръжка във високи или повишаващи се дози, пациенти с множество вазопресорни агенти или с нарастващи нива на лактат. Ентералното хранене може да бъде започнато/възобновено, след като пациентът е адекватно реанимиран и/или е на стабилни вазопресорни дози и със стабилно средно артериално налягане от >65 mmHg. Ентералното хранене трябва да се прилага, а парентералното хранене сериозно да се обмисли при пациенти с гастроинтестинална непоносимост, която се проявява чрез коремни болки, гадене, диария, значително подуване на корема, разширени отвори на тънките и дебелите черва с нива на въздуха/течностите, интестинална пневматоза или нарастващи назогастрални секрети в предишните 6 до 12 часа със започването на трофично хранене или преди започването на ентерално хранене.

Препоръка 5: Избор на формула

В ранната остра фаза на критичното заболяване трябва да се използва стандартна високопротеинова (>20% протеин) полимерична изосмотична ентерална формула. С подобряването на статуса на пациента и отпадането на вазопресорните изисквания трябва да се обмисли добавянето на фибри. Ако има значителна гастроинтестинална дисфункция, е възможно формула без фибри да се толерира по-добре. Щом се подобри гастроинтестиналната дисфункция, трябва да се изпробва формула или добавка с фибри поради нехранителните ползи за чревния микробиом. Животински модели и няколко малки проучвания при хора показват, че формули, съдържащи рибено масло, може да се полезни за имунната модулация и да помогнат за изчистване на вирусната инфекция. Метаболитите на рибеното масло са активният участник. В момента, с данни само от животни и няколко човешки изследвания има достъпни само неадекватни специфични изследвания върху хора, за да се превърне това в официална препоръка. Докато теоретичните ползи с други формули за подобряване на поносимостта (формули с малки пептиди/МСТ масла) са описани, липсата на успех в подобряването на резултата в сходни групи от пациенти в медицинските интензивни звена не гарантира добавената им стойност. Всички модели на допълнително хранене като протеинови пакети, пробиотици или разтворими влакна трябва да се дават веднъж дневно при клъстерна грижа. Ако през първата седмица от престоя в интензивното отделение в периода на острата възпалителна фаза на COVID-19 се изисква парентерално хранене, са необходими ограничаващи стъпки при употреба на соеви липидни емулсии, както е посочено в публикуваните указания. Това може да бъде изпълнено, като не се използват соеви липиди или се използват алтернативни смесени липидни емулсии. Има анекдотични доклади, че пациентите, които приемат пропофол, развиват бързо остра хипертриглицеридемия. При пациентите, които приемат пропофол и/или интравенозно липидни емулсии в ранен етап от лечението си (вероятно в рамките на 24 часа) след въвеждането на продукти, съдържащи липиди, се наблюдават нива на серумен триглицерид. Препоръчваме да се проверява серумният триглицерид при пациенти, приемащи пропофол, но подгрупа от пациенти с коронавирус развиват цитокинова буря, която прилича на хемофагоцитна хистиоцитоза и серумният триглицерид е част от критериите за идентифициране на вторичната хемофагоцитна хистиоцитоза (вторична HLH). Препоръчваме да се вземат предвид и други критерии, указващи вторична HLH при интерпретиране на повишени триглицериди, за да се отличи вторична HLH от свързана с пропофола хипертриглицеридемия.

Препоръка 6: Наблюдаване на хранителната толерантност

Непоносимостта към ентералното хранене е често срещана в ранната и късната остра фаза на критично заболяване. Ранният опит с пациенти с COVID-19 предполага, че гастроинтестиналните симптоми (които може да се манифестират като непоносимост към ентерално хранене) се асоциират с по-тежко протичащо заболяване. Наблюдението на стомашния остатъчен обем (СОО) не е надежден начин за откриване на забавено изпразване на стомаха и риск от аспирация, действа като спирачка за въвеждането на ентерално хранене и не трябва да се използва за наблюдение на поносимостта към храненето. Според водещите принципи в грижата за критично болни пациенти с COVID-19 тази препоръка е релевантна за намаляване на риска от предаване на коронавируса в изпражненията и газовете. Тези наблюдения трябва да бъдат прибавени към другите мерки за максимално намаляване на излагането на вируса на медицинския екип. Както при всеки пациент в интензивно отделение, процентът на калориите и на протеините трябва да бъде записван както при ентералното хранене, така и при парентералното хранене.

Препоръка 7: Хранене при пациенти, позиционирани по корем

Коронавирусът може да доведе до остър респираторен дистрес синдром (ARDS), при който е необходима инвазивна или неинвазивна вентилация. Въпреки тези мерки, някои пациенти развиват рефрактерна хипоксемия и позиционирането по корем е евтина техника за подобряване на снабдяването с кислород и повишаване на изчистването на бронхиалните секрети. Тази стратегия е свързана с намалено увреждане на дробовете от вентилацията и повишена преживяемост при пациенти с ARDS, които имат рефрактерна хипоксемия. Няколко ретроспективни и малки проспективни проучвания показват, че ентералното хранене при лежащи по корем пациенти не е свързано с повишен риск от гастроинтестинални или белодробни усложнения, така че препоръчваме ранно въвеждане на ентерално хранене при пациентите, при които се налага поставяне по корем. Повечето пациенти понасят ентералното хранене в стомаха в тази позиция, но понякога поставянето на хранителната сонда пост-пилорно може да е необходимо. Тъй като пост-пилорното поставяне на сондата повишава потенциалното излагане на вируса, използването на пост-пилорни сонди трябва да е ограничено при пациенти с COVID-19. Когато се въвежда ентерално хранене при коремно позициониране, препоръчваме горната част на леглото да бъде повдигната на минимум 10 до 25 градиса, за да се намали рискът от аспирация на стомашното съдържимо, лицевият оток и интраабдоминалната хипертония.

Препоръка 8: Хранителна терапия при ECMO

Екстракорпоралната мембранна оксигенация (ECMO) е стратегия за поддържаща грижа за оксигенация и вентилиране на пациенти с остър ARDS с рефрактерна хипоксемия и/или хиперкапния. Няма налични данни за поддържащо хранене по време на ECMO при болни от COVID-19. Една от най-големите бариери пред ентералното хранене по време на ECMO е възприятието, че при пациентите с ECMO има риск от отложено изпразване на стомаха и исхемия на червата. Ранните обзервационни данни от Ридли и екип откриват исхемия на червата при 4.5% от 107 пациенти с ECMO, които са хранени ентерално. При екстраполирането на обзервационни данни от пандемията от H1N1 се оказва, че повечето пациенти толерират ранното ентерално хранене, започнало в рамките на 24 часа след началото на ECMO. В най-голямото обзервационно 

Изследване на ентералното хранене по време на вено-артериална ECMO, Ohbe и екип откриват, че ранното ентерално хранене, сравнено с отложеното ентерално хранене, се асоциира с подобряване на 28-дневната смъртност и не води до исхемия на червата. Затова препоръчваме ранното започване на ниска доза (трофично) ентерално хранене при пациентите с ECMO с внимателно наблюдение за непоносимост към ентералното хранене и бавно напредване към целта през първата седмица от критичното заболяване. При пациенти, при които се прилага парентерално хранене, има притеснение, защото първоначалните ECMO филтри позволяват проникване на липидите в оксигенатора. Но по-новите ECMO вериги не допускат проникването на липиди.

Научени уроци от терена

Тези анекдотични уроци, научени в реално време на терена, рязко привличат внимание. Те не са непременно базирани на доказателства, но могат да помогнат на медицинските лица на първа линия и е важно да се вземат предвид.

1. CMS премахна много ограничения и разшири покритието за дистанционни прегледи (виртуални и по телефона), включително употребата на различни платформи като FaceTime и Google Duo (аудио и визуални). Това важи за всички медицински лица. Необходимо е да се обърнете към своето здравно заведение за специфична подкрепа и приложение на правилата за лицензиране.

2. Тъй като броят на пациентите, които се нуждаят от ентерално хранене, нараства, е възможно да има недостиг на ентерални помпи. Затова при употребата им трябва да се дава приоритет на пациенти с недостатъчно храна в червата или тези със симптоми на нетолерантност, а при тези, за които не достигат помпи, трябва да се опита продължително гравитационно хранене. Може също да се помисли за алтернативни комплекти за ентерално хранене в условията на сегашния недостиг на оборудване за ентерално хранене.

3. При парентерално хранене е добре да се помисли за употребата на многокамерни контейнери като възможен начин за намаляване на времето за подготовка за парентерално хранене, особено ако стандартното оборудване за парентерално хранене не достига.

4. На помпите за парентерално хранене могат да се поставят допълнителни удължения, за да може да се правят корекции извън стаята на пациента.

5. Може да използвате алгоритъма за ентерално хранене по-долу.

Заключение

Хранителната терапия про пациенти с COVID-19 требва да следва основните принципи на хранене при грижа за пациенти в критично състояние според препоръките в Европа и Северна АМерика. Специфична при тези пациенти е нуждата от стратегии, които подпомагат клъстерната грижа, намаляват честотата на взаимодействие на медицинския екип с пациента, минимизират замърсяването на допълнително оборудване и не изискват транспортиране извън интензивното отделение. Това може да се осъществи посредством прости мерки, като например въвеждането на продължително, а не прекъсващо хранене или хранене с болус дози, като се изчисляват енергийните изисквания на базата на уравнения, базирани на теглото, защото директната калориметрия може да не е възможна, като се избягва употребата на нивото на стомашния остатък като индикатор за непоносимост към ентералното хранене и като се намалява необходимостта от ендоскопски или флуороскопски техники за поставяне на сонда за хранене. Като повечето пациенти в интензивни отделения, тези с COVID-19 се очаква да толерират ентералното хранене и да имат полза от благоприятния физиологичен отговор на обливането на чревната им лигавица с луминални хранителни вещества. В контраст на други групи критично болни пациенти обаче прагът за преминаване към парентерално хранене при пациенти с COVID-19 трябва да е по-нисък. Парентералното хранене при такива пациенти, особено при тези с тежък септичен шок или при които се изисква респираторна поддръжка под високо налягане (NIV, CPAP или PEEP), може да помогне да се минимизира риска от исхемично черво и да намали предаването на капчици по въздушен път на медицинския екип, като се избягват процедури, свързани с първоначалното поставяне на сонда и при грижите за граненето, които са необходими за поддръжка на оборудването за ентерален достъп.

Референции:

1. McClave SA, Taylor BE, Martindale RG, Warren MM, Johnson DR, Braunschweig C, et al.; Society of Critical Care Medicine; American Society for Parenteral and Enteral Nutrition. Guidelines for the provision and assessment of nutrition support therapy in the adult critically ill patient: Society of Critical Care Medicine (SCCM) and American Society for Parenteral and Enteral Nutrition (A.S.P.E.N.). JPEN J Parenter Enteral Nutr. 2016 Feb;40(2):159-211.

2. Taylor BE, McClave SA, Martindale RG, Warren MM, Johnson DR, Braunschweig C, et al.;Society of Critical Care Medicine; American Society of Parenteral and Enteral Nutrition. Guidelines for the provision and assessment of nutrition support therapy in the adult critically ill patient: Society of Critical Care Medicine (SCCM) and American Society for Parenteral and Enteral Nutrition (A.S.P.E.N.). Critical Care Medicine. 2016 Feb;44(2):390-438.

3. Singer P, Blaser AR, Berger MM, Alhazzani W, Calder PC, Casaer MP, et al. ESPEN guideline on clinical nutrition in the intensive care unit. Clinical Nutrition. 2019 Feb;38(1):48-79.

4. Patel JJ, Rice T, Heyland DK. Safety and outcomes of early enteral nutrition in circulatory shock. JPEN J Parenter Enteral Nutr. Feb 12 2020. doi: 10.1002/jpen.1793.

5. Pan L, Mu M, Yang P, Sun Y, et al. Clinical characteristics of COVID-19 patients with digestive symptoms in Hubei, China: a descriptive, cross-sectional, multicenter study. American Journal of Gastroenterology. 2020 Mar 18. https://journals.lww.com/ajg/Documents/COVID_Digestive_Symptoms_AJG_Preproof.pdf

6. Xiao F, Tang M, Zheng X et al. Evidence for gastrointestinal infection of SARS-CoV-2. Gastroenterology 2020 Mar 3. https://doi.org/10.1053/j.gastro.2020.02.055.

7. Gu J, Han B, Wang J, COVID-19: Gastrointestinal manifestations and potential fecal-oral transmission. Gastroenterology. 2020 Mar 3. doi: https://doi.org/10.1053/ j.gastro.2020.02.054.

8. Arabi YM, McClave SA. Enteral nutrition should not be given to patients on vasopressor agents. Critical Care Medicine. 2020 Jan;48(1):119-121.

9. Reignier J, Boisramé-Helms J, Brisard L, Lascarrou JB, Ait Hssain A, Anguel N, et al.; NUTRIREA-2 Trial Investigators; Clinical Research in Intensive Care and Sepsis (CRICS) group. Enteral versus parenteral early nutrition in ventilated adults with shock: a randomised, controlled, multicentre, open-label, parallel-group study (NUTRIREA-2). Lancet. 2018 Jan 13;391(10116):133-143.

10. Mehta P, McAuley DF, Brown M, Sanchez E, Tattersall RS, Manson JJ, et al., HLH Across Speciality Collaboration, UK. COVID-19: consider cytokine storm syndromes and immunosuppression. Lancet. 2020 Mar 28;395(10229):1033-1034.

11. Reignier J, Mercier E, Le Gouge A, Boulain T, Desachy A, Bellec F, et al.; Clinical Research in Intensive Care and Sepsis (CRICS) Group. Effect of not monitoring residual gastric volume on Nutrition Therapy in the Patient with COVID-19 Disease Requiring ICU Care: Updated March 30, 2020 risk of ventilator-associated pneumonia in adults receiving mechanical ventilation and early enteral feeding: a randomized controlled trial. JAMA. 2013 Jan 16;309(3):249-56.

12. Reignier J, Dimet J, Martin-Lefevre L, Bontemps F, Fiancette M, Clementi E,et al.Before-after study of a standardized ICU protocol for early enteral feeding in patients turned in the prone position. Clinical Nutrition. 2010 Apr;29(2):210-6.

13. Guerin C, Reignier J, Richard JC, Beuret P, Gacouin A, Boulain T, et al.; PROSEVA Study Group. Prone positioning in severe acute respiratory distress syndrome. New England Journal of Medicine. 2013 Jun 6;368(23):2159-68.

14. Saez de la Fuente I, Saez de la Fuente J, Quintana Estelles MD, Garcia Gigorro R, Terceros Almanza LJ, Sanchez Izguierdo JA, et al. Enteral nutrition in patients receiving mechanical ventilation in a prone position. JPEN J Parenter Enteral Nutr. 2016 Feb;40(2):250-5.

15. Kallet RH. The vexing problem of ventilator-associated pneumonia: observations on pathophysiology, public policy, and clinical science. Respiratory Care. 2015 Oct;60(10):1495-508.

16. Hardin CC, Hibbert K. ECMO for severe acute respiratory distress syndrome. New England Journal of Medicine. 2018 Sep 13;379(11):1092-3.

17. Ridley EJ, Davies AR, Robins EJ, Lukas G, Bailey MJ, Fraser JF. Nutrition therapy in adult patients receiving extracorporeal membrane oxygenation: a prospective, multicentre, observational study. Critical Care and Resuscitation. 2015 Sep;17(3):183-9.

18. Bear DE, Smith E, Barrett NA. Nutrition support in adult patients receiving extracorporeal membrane oxygenation. Nutr Clin Pract. 2018 Dec;33(6):738-746.

19. Ohbe H, Jo T, Yamana H, Matsui H, Fushimi K, Yasunaga H. Early enteral nutrition for cardiogenic or obstructive shock requiring venoarterial extracorporeal membrane oxygenation: a nationwide inpatient database study. Intensive Care Medicine. 2018 Aug;44(8):1258-1265.

Ресурси

Allen KS, Hoffman LA, Jones K, Kozeniecki M, Patel JJ, West J. Pulmonary Disease. In: Mueller C (ed).

The ASPEN Adult Nutrition Support Core Curriculum, Third Edition. 2017. Silver Spring, MD: ASPEN.

Enteral Nutrition Care Pathway for Critically-Ill Adult Patients https://www.nutritioncare.org/Guidelines_and_Clinical_Resources/EN_Pathway/Enteral_Nutrition_Care_Pathway_for_Critically-Ill_Adult_Patients/

Surviving Sepsis Campaign: Guidelines on the Management of Critically Ill Adults with Coronavirus Disease 2019 (COVID-19) https://sccm.org/getattachment/Disaster/SSC-COVID19-Critical-CareGuidelines.pdf?lang=en-US&_zs=7wPqi1&_zl=KKtc6