Пътища на разпространение на 2019-nCoV и контрол в денталната практика

Резюме

Новият β-коронавирус (2019-nCoV), причиняващ тежка и дори фатална пневмония, появил се от пазара за морски дарове в град Ухан, провинция Хубей, Китай, бързо се разпространи в други китайски провинции, както и в други държави. Вирусът 2019-nCoV е различен от SARS-CoV, но споделя същия приемник – човешкият ангиотензин преобразуващ ензим 2 (АСЕ2). Естественият гостоприемник на 2019-nCoV може би е прилепът Rhinolophus affinis, тъй като 2019-nCoV показва 96,2% пълна геномна идентичност с вируса BatCoV RaTG13. Пътищата на разпространение от човек на човек на 2019-nCoV включват директно предаване чрез кашляне, кихане, вдишване на капчици и предаване чрез контакт с лигавиците на устата, носа и очите. 2019-nCoV може да се предава и чрез слюнка, като и фетално-оралните пътища могат да са потенциален път на разпространение от човек на човек. Участниците в стоматологичната практика са изложени на огромен риск от заразяване с 2019-nCoV заради комуникацията лице в лице и излагането на слюнка, кръв и други телесни течности, както и заради използването на остри инструменти. Стоматолозите играят голяма роля за предотвратяване разпространението на 2019-nCoV. Тук препоръчваме мерки за контрол на инфекцията по време на стоматологичната практика, за да се блокират пътищата на разпространение от човек на човек в стоматологичните клиники и болници.

Въведение

Неочакваната епидемия от пневмония започна в град Ухан в края на декември 2019 г.1. Инфекцията от пневмония бързо се разпространи от Ухан до повечето други провинции и до още 24 държави2,3. На 30 януари 2020 г. Световната здравна организация обяви извънредно положение за общественото здраве с международна загриженост за тази световна епидемия от пневмония.

Характерните клинични симптоми на пациентите, страдащи от новата вирусна пневмония, са треска, кашлица, миалгия или умора с анормална гръдна КТ, като по-рядко срещаните симптоми са образуване на храчки, главоболие, кръвохрачене и диария 4,5,6. Новият заразен агент е по-вероятно да засегне по-възрастни мъже и да предизвика тежки респираторни заболявания 7,8. Някои от клиничните симптоми са различни от тези на тежкия остър респираторен синдром (ТОРС), причинен от ТОРС коронавируса (SARS-CoV), който се появи през 2002-2003 г., показвайки, че нов инфекциозен агент с разпространение от човек на човек е причината за тази неочаквана епидемия от пневмония8,9. Китайски учени бързо изолират новия вирус от пациент и проследяват генома му (29 903 нуклеотиди)10. Инфекциозният агент на тази заразна пневмония, появила се в Ухан, най-накрая е определен като нов коронавирус (2019-nCOV) – седмият член на семейството от коронавируси, който може да зарази хората11. На 11 февруари 2020 г. СЗО наименува новата заразна пневмония с името „коронавирусна болест (COVID19)”, докато Международния комитет по таксономия на вирусите (МКТВ) предлага името на новия коронавирус да бъде „SARS-CoV-2“ заради филогенетичния и таксономичния анализи на този нов коронавирус12.

Характеристики на новия коронавирус 2019

Коронавирусите принадлежат към семейството на Coronaviridae, разред Nidovirales, с голям едноверижен РНК геном13,14. За момента има четири подвида коронавируси: α-CoV, β-CoV, γ-CoV и δ-CoV15,16. Повечето от коронавирусите могат да причинят заразни болести при хората и гръбначните животни. Подвидовете α-CoV и β-CoV заразяват основно респираторната, стомашно-черната и централната нервна система на хората и бозайниците, докато γ-CoV и δ-CoV заразяват основно птиците13,17,18,19.

Обикновено някои от членовете на семейството на коронавирусите причиняват леки респираторни заболявания при хората, но SARS-CoV и Близкоизточният респираторен синдром (MERS-CoV), появили се съответно през 2002-2003 г. и 2012 г. причиняват фатално тежки респираторни заболявания20,21,22. Коронавирусите SARS-CoV и MERS-CoV принадлежат към подвида β-CoV23,24. Появилият се в Ухан 2019-nCoV също принадлежи към β-CoV според филогенетичните анализи, основани на вирусния геном10,11. Въпреки че сходството на нуклеотидната последователност е по-малко от 80% между 2019-nCoV и SARS-CoV (около 79%) или MERS-CoV (около 50%), 2019-nCoV може също да причини фетални инфекции и се разпространява много по-бързо от другите два коронавируси7,9,11,25,26,27. Сходството на геномната нуклеотидна последователност между коронавируса (BatCoV RaTG13), открит при прилепите Rhinolophus affinis в провинция Юнан, Китай, и 2019-nCoV е 96,2%, показвайки, че естественият гостоприемник на 2019-nCoV може също да бъде прилепът Rhinolophus affinis11. В същото време разликите може да предполагат, че има и междинен гостоприемник между прилепа и човека. Екип изследователи от Южнокитайския селскостопански университет е вложил повече от 1000 метагеномни проби от панголини и откриват, че 70% от панголините имат β-CoV28. Един от коронавирусите, изолирани от панголините, включва геном, който е много подобен на този на 2019-nCoV и сходството на геномната последователност е 99%, което показва, че панголините може би са междинният гостоприемник на 2019-nCoV29.

2019-nCoV притежава характерната за коронавирусите структура със „захващащи протеини“ в мембранната обвивка30, а също така се изразява и с други полипротеини, нуклеопротеини и мембарнни протеини като РНК-полимераза, 3-химотрипсин подобна протеаза, папаин подобна протеаза, хеликаза, гликопротеин и допълнителни протеини10,11,30. S-образната форма на протеина на коронавируса може да се свърже с рецепторите на гостоприемника и да улесни вирусното влизане в целевите клетки31,32. Въпреки че има четири аминокиселинни варианта на S протеина между 2019-nCoV и SARS-CoV, 2019-nCoV може да се свърже и с ангиотензин преобразуващия ензим 2 (ACE2) – същият гостоприемник за SARS-CoV, докато 2019-nCoV се свързва с рецепторите на ACE2 от клетките на хората, прилепите, циветите и прасетата, но не може да се свърже с клетките без ACE211,33,34,35. Рекомбинантното ACE2-Ig антитяло – характерно за SARS-CoV човешко моноклонално антитяло – и серума от възстановил се заразен със SARS-CoV пациент, който може да неутрализира 2019-nCoV потвърждава, че ACE2 е гостоприемникът за 2019-nCoV36,37,38,39. Голямото сходство между ACE2 и 2019-nCoV S протеинът също предполага, че населението с по-високо ниво на ACE2 може да е по-податливо на 2019-nCoV40,41. Клетъчната серинна протеаза TMPRSS2 също допринася за S протеина, идващ от 2019-nCoV, показвайки, че TMPRSS2 инхибиторът може да представлява вариант за лечение36.

Възможни пътища на разпространение на 2019-nCoV

Стандартните пътища на разпространение на новия коронавирус включват пряко предаване (кашляне, кихане и предаване чрез вдишване на капчици) и предаване чрез контакт (контакт с лигавиците на устата, носа и очите)42. Въпреки че стандартните клинични прояви на новата инфекция с коронавирус не включват симптоми при очите, анализите на конюнктивиталните проби от потвърдени и предполагаеми случаи на 2019-nCoV предполагат, че предаването на 2019-nCoV не се ограничава с дихателните пътища4, а и че излагането на показ на очите може да представлява ефективен начин на вируса да влезе в тялото43.

В допълнение, проучванията показват, че респираторните вируси могат да се предават от човек на човек чрез директен или индиректен контакт или чрез по-големи или по-малки капки, а 2019-nCoV може да се предава директно или индиректно чрез слюнка44. Особено, че доклад за един случай на инфекция с 2019-nCoV в Германия показва, че предаването на вируса може да се случи и чрез контакт с асимпоматични пациенти45.

Проучванията предполагат, че 2019-nCoV може да се пренася по въздуха чрез аерозоли, образуващи се по време на медицински процедури46. Трябва да се отбележи и това, че РНК на 2019-nCoV може да се засече при изследване с полимеразна верижна реакция с обратна транскрипция на фекални проби, взети на седмия ден от разболяването на пациента47. Все пак аерозолният път на предаване и фекално-оралният път на предаване, засегнати от обществеността, все още трябва да бъдат допълнително проучени потвърдени.

Вероятни пътища на предаване на 2019-nCoV в стоматологичните клиники

След като 2019-nCoV може директно да бъде предаден от човек на човек чрез респираторни капки, увеличаващите се доказателства предполагат, че може да бъде предаван и чрез контакт и чрез фомити43,48. В допълнение, съобщава се, че асимптоматичният инкубационен период при лицата, заразени с 2019-nCov, е приблизително между един и 14 дни, а след 24 дни са съобщени и е потвърдено, че лица без симптоми могат да разпространяват вируса4,5,49. Други източници съобщават, че в слюнката на заразени лица има живи вируси, получени чрез метода на вирусна култура43. В допълнение се потвърждава, че 2019-nCov влиза в клетките по същия начин като ТОРС коронавируса – чрез АСЕ2 клетъчните рецептори25. 2019-nCoV може ефективно да използва АСЕ2 като рецептор да завладее клетките, което може да съдейства за предаването от човек на човек11. Установено е, че клетките ACE2+ изобилстват в дихателните пътища, както и клетките, морфологично съвместими с епитела на слюнчените жлези в човешката уста. Епителните клетки ACE2+ на слюнчените жлези е доказано, че са класически ранни мишени на инфекцията SARS-CoV50 и е вероятно ситуацията с 2019-nCoV да е същата, макар че засега не са проведени изследвания.

Стоматологичните пациенти и специалисти могат да бъдат изложени на патогенни микроорганизми, включително вируси и бактерии, които могат да заразят устната кухина и дихателните пътища. Условията на стоматологичната грижа неизменно носят риска от заразяване с 2019-nCoV заради спецификата на процедурите, които включват комуникация лице в лице с пациентите и често излагане на слюнка, кръв и други телесни течности, както и заради употребата на остри инструменти. Патогенните микроорганизми могат да се пренесат в стоматологичните условия чрез вдишване на пренасяни по въздуха микроорганизми, които могат да останат във въздуха за по-дълги периоди51, директен контакт с кръв, течности от устната кухина или други пациентски материали52, контакт с конюнктивиталната, назалната или устната лигавици с капчици и аерозоли, съдържащи микроорганизми, които са произведени от заразено лице и разпръснати на близко разстояние чрез кашляне и говорене без маска53,54, както и непряк контакт със заразени инструменти и/или повърхности50. Заразяването може да се получи чрез всяко от тези условия, включващо заразено лице в стоматологичните клиники и болници, особено по време на епидемията от 2019-nCoV (Фиг. 1).

Фиг. 1

figure1

Илюстрация на пътищата на предаване на 2019-nCoV в стоматологичните клиники и болници.

Пълен размер на картината

Разпространение по въздух

Разпространението на SARS-Cov (тежък остър респираторен синдром, причинен от коронавирус) е добре застъпено в множество литературни издания. Стоматологичните документи показват, че много стоматологични процедури произвеждат аерозоли и капчици, които са заразени с вируса55. Следователно предаването чрез капчици и аерозолното предаване на 2019-nCoV са най-важната грижа на стоматологичните клиники и болници, защото е трудно да се избегне произвеждането на големи количества аерозоли и капчици, които се смесват със слюнката и дори с кръвта на пациента при стоматологичната практика53. В допълнение към кашлянето и дишането на заразения пациент наконечниците използват въздух като например турбинния наконечник, който използва въздух под налягане, за да завърти турбината на максимална скорост, и работи с водно охлаждане. Когато стоматологичните устройства работят в устната кухина на пациента, се произвеждат големи количества аерозол и капчици, които се смесват със слюнката и дори кръвта на пациента. Частици от капчиците и аерозолите са достатъчно малки, за да останат да се пренасят във въздуха за удължен период от време, преди да попаднат на заобикалящите повърхности или да влязат в дихателните пътища. По този начин 2019-nCoV има потенциала да се разпространи чрез капчиците и аерозолите от заразените лица в стоматологичните клиники и болници.

Разпространение чрез контакт

Възможен път да се разпространи вирусът е честият пряк или непряк контакт на стоматолозите с човешки течности, пациентски материали и заразени стоматологични инструменти или заобикалящи повърхности53. В допълнение, стоматолозите и другите пациенти има вероятност да имат контакт на конюнктивиталната, назалната и оралната лигавици с капчици и аерозоли, съдържащи микроорганизми, произведени от заразено лице и разпръснати на кратко разстояние чрез кашляне и говорене без маска. Необходими са ефективни стратегии за контрол на заразяването, за да се предотврати разпространението на 2019-nCoV чрез тези пътища на контакт.

Разпространение чрез заразени повърхности

Човешките коронавируси като SARS-CoV, близкоизточния респираторен синдром, причинен от коронавирус (MERS-CoV) или ендемичния човешки коронавирус (HCoV) могат да се задържат на повърхности като метал, стъкло или пластмаса до няколко дни51,56. Следователно заразените повърхности, които са в чест контакт с условията за здравеопазване, са потенциален източник на разпространение на коронавирус. При стоматологичните практики се получават капчици и аерозоли от заразени пациенти, които вероятно заразяват всички повърхности в стоматологичните кабинети. В допълнение, доказано е, че при стайна температура HCoV остава заразен от два часа до девет дни и е по-устойчив при 50%, отколкото при 30% относителна влажност. Следователно поддържайки чисти и сухи повърхностите в стоматологичния кабинет би спомогнало за намаляване на устойчивостта на 2019-nCoV.

Контрол на инфекцията в стоматологичната практика

Стоматолозите трябва да са запознати с това как се разпространява 2019-nCoV, как да разпознават заразени с 2019-nCoV пациенти и какви допълнителни защитни мерки трябва да се предприемат по време на работа, за да се предотврати разпространението на 2019-nCoV. Тук ние препоръчваме мерките за контрол на инфекцията, които трябва да се следват от стоматолозите, особено като се има предвид факта, че аерозолите и капчиците са смятани за основният път на разпространение на 2019-nCoV. Нашите препоръки се основават на Насоки за диагноза и лечение на новия вид пневмония, причинена от коронавирус (5-то издание) (http://www.nhc.gov.cn/yzygj/s7653p/202002/3b09b894ac9b4204a79db5b8912d4440.shtml), Насоките за превенция и контрол на новия вид пневмония, причинена от коронавирус, в медицинските институти (1-во издание) (http://www.nhc.gov.cn/yzygj/s7659/202001/b91fdab7c304431eb082d67847d27e14.shtml) и Насоки за използване на медицинско предпазно оборудване за превенция и контрол на новия вид пневмония, причинена от коронавирус (http://www.nhc.gov.cn/yzygj/s7659/202001/e71c5de925a64eafbe1ce790debab5c6.shtml), публикувани от Националната здравна комисия на Китайската народна република и на практическия опит на Западнокитайската стоматологична болница, свързан с разпространението на епидемията от 2019-nCoV.

Оценяване на пациента

На първо място стоматолозите трябва да могат да разпознават предполагаемите случаи на COVID-19. До деня на издаването на този документ Националната здравна комисия на Китайската народна република е публикувала петото издание на Насоки за диагноза и лечение на новия вид пневмония, причинена от коронавирус. По принцип пациент с COVID-19, който е в остра фебрилна фаза на болестта, не е препоръчително да посещава стоматологична клиника. Ако това се наложи, стоматологът трябва да е способен да разпознае пациента с предполагаема инфекция на 2019-nCoV и не трябва да го лекува в стоматологичната клиника, а веднага трябва да го постави под карантина и да го докладва в отдела за контрол на заразите възможно най-бързо, особено в периода на епидемия от 2019-nCoV.

На първо място трябва да се измери температурата на пациента. Силно се препоръчва използването на безконтактен термометър за прегледа. Трябва да се попълва въпросник, когато се преглеждат пациенти с потенциална инфекция от 2019-nCoV, преди да бъдат отведени до стоматологичния стол. Тези въпроси трябва да включват следното: (1) Имате ли треска и имали ли сте такава през последните 14 дни? (2) Изпитвали ли сте скорошни пристъпи на респираторни проблеми като кашлица или затруднения в дишането през последните 14 дни? (3) През последните 14 дни пътували ли сте до гр. Ухан и околностите му и посещавали ли сте околност с документирано разпространение на 2019-nCoV? (4) Били ли сте в контакт с пациент с потвърдена инфекция от 2019-nCoV през последните 14 дни? (5) Били ли сте в контакт с хора, които идват от гр. Ухан или околностите му или хора от околност с документирана напоследък треска или дихателни проблеми през последните 14 дни? (6) Имали ли сте близък контакт през последните 14 дни с поне двама човека с документирани треска или дихателни проблеми? (7) Участвали ли сте в събирания, срещи или близки контакти с непознати хора напоследък?

Ако пациентът отговори с „да“ на който и да е от тези въпроси и температурата му е под 37,3°C, стоматологът може да отложи лечението за след 14 дни след излагането. Пациентът трябва да бъде инструктиран да се подложи сам на карантина вкъщи и да съобщи на местната здравна служба за случай на треска или грипоподобни синдроми. Ако пациентът отговори с „да“ на който и да е от тези въпроси и температурата му не е под 37,3°C, той трябва веднага да се постави под карантина и стоматолозите трябва да съобщят на отдела за контрол на заразите на болницата или на местната здравна служба. Ако пациентът отговори с „не“ на всички въпроси и температурата му е под 37,3°C, стоматологът може да лекува пациента с допълнителни защитни мерки и най-добре би било да избягва процедури, свързани с пръскане или произвеждащи аерозол. Ако пациентът отговори с „не“ на всички въпроси, но температурата му не е под 37,3°C, той трябва да бъде инструктиран да посети инфекциозна болница или специализирана за лечението на COVID-19 болница за последваща медицинска грижа.

Хигиена на ръцете

Отчетено е фекално-орално предаване на 2019-nCoV, което подчертава важността на хигиената на ръцете за стоматологичната практика. Въпреки че подходящата хигиената на ръцете е рутинна предпоставка за стоматологичната практика, спазването на миенето на ръцете е относително ниско, което представлява голямо предизвикателство за контрол на инфекцията по време на епидемичния период от 2019-nCoV. Засилената добра хигиена на ръцете е от изключителна важност. Отделът по контрол на заразите на Западнокитайстата стоматологична болница към Сичуанския университет предлага насоки за хигиена „два пъти преди, три пъти след“, за да се засили спазването на миенето на ръцете. По-точно, стоматолозите трябва да мият ръцете си преди преглед/работа с пациент, преди стоматологични процедури, след преглед/работа с пациент, след допир със заобикалящи повърхности и стоматологични съоръжения, които не са дезинфекцирани, и след докосване на устна лигавица, увредена кожа или рана, кръв, телесни течности, секрети и екскрети. Повече внимание стоматолозите трябва да обръщат на това да избягват да докосват собствените си очи, уста и нос.

Лични предпазни мерки за стоматолозите

Към момента няма специфични насоки за защитата на стоматолозите от 2019-nCoV в стоматологичните клиники и болници. Въпреки че няма докладвани стоматолози, които са се заразили с 2019-nCoV до деня на издаването на този документ, последният опит с ТОРС, причинен от коронавирус, показва голям брой от заразени стоматолози в болничните заведения57. Тъй като предаването на заразата по въздуха чрез капчици се счита за основният път на разпространение, бариерно защитно оборудване, включващо защитни очила, маски, ръкавици, шапки, предпазни шлемове и защитно облекло са силно препоръчителни за всички здравни работници в стоматологични клиники по време на периода на епидемия от 2019-nCoV.

Въз основа на възможността от разпространение на инфекцията от 2019-nCoV се препоръчват три нива на защитни мерки за стоматолозите за специфичните ситуации. (1) Първична защита (стандартна защита за медицинските екипи). Ползване на еднократна работна шапка, еднократна хирургическа маска и работно облекло (бяла престилка), употреба на защитни очила или предпазен шлем и латексови ръкавици за еднократна употреба или нетилни ръкавици, ако е необходимо. (2) Вторична защита (напреднала защита за стоматолози). Ползване на еднократна работна шапка, еднократна хирургическа маска, защитни очила, предпазен шлем и работно облекло (бяла престилка) с изолиращо облекло за еднократна употреба или външно хирургично облекло и латексови ръкавици за еднократна употреба. (3) Третична защита (подсилена защита при контакт с пациенти с предполагаема или потвърдена инфекция от 2019-nCoV). Въпреки че не се предполага в стоматологичните клиники да се лекуват пациенти с инфекция от 2019-nCoV, в малко вероятните случаи, когато това може да се случи и стоматологът не може да избегне близкия контакт, е необходимо специално защитно облекло. Ако на разположение няма такова, трябва да се носи работно облекло (бяла престилка) с допълнително защитно облекло за еднократна употреба. В допълнение, трябва да се носят еднократна шапка, защитни очила, предпазен шлем, хирургическа маска за еднократна употреба, латексови ръкавици за еднократна употреба и калцуни.

Изплакване на устата с разтвор за уста преди стоматологични процедури

Вярва се, че предоперативните антибактериални разтвори за уста намаляват броя на микробите в устата. Въпреки това, както се посочва в Насоки за диагноза и лечение на новия вид пневмония, причинена от коронавирус (5-то издание), издадени от Националната здравна комисия на Китайската народна република, се вярва, че хлорхексидинът, който по принцип се използва за изплакване на устата в стоматологичната практика, може да не е ефективен да убие 2019-nCoV. Тъй като 2019-nCoV е уязвим от оксидация, се препоръчва преди процедурата изплакване на устата с разтвор, съдържащ оксидиращи агенти като 1% водороден пероксид или 0,2% повидон, за да се намали съдържанието на микроби в слюнката, включително потенциално съдържание и на 2019-nCoV. Изплакването на устата преди процедурата би било най-полезно в случаи, когато не може да се използва кофердам.

Изолация с кофердам

Употребата на кофердам може значително да минимизира производството на заразен със слюнка и кръв аерозол или пръски, особено при употреба на турбинни наконечници и стоматологични ултразвукови устройства. Използването на кофердам може значително да намали пренасяните във въздуха частици в диаметър от приблизително един метър на работната зона до 70%58. Когато се постави кофердама, по време на процедурата трябва да се използва високочестотно всмукване на аерозол и пръски заедно със стандартното всмукване59. В този случай също е необходимо манипулацията да бъде проведена с четири ръце. Ако по някаква причина не може да се използва изолация с кофердам, се препоръчва използването на ръчни устройства като Carisolv и ръчен скалер за премахването на кариеси и пародонтално скалиране, за да се минимизира максимално произвеждането на аерозол.

Наконечници с противовъзвратни клапани

Турбинните наконечници без противовъзвратни клапани могат да аспирират и изхвърлят отпилки и флуиди при стоматологичните процедури. По-важното е, че микробите, включително бактериите и вирусите, могат да продължат да заразяват тръбите за въздух и вода на стоматологичния юнит и по този начин потенциално могат да причинят насрещна инфекция. Нашето проучване показа, че наконечниците с противовъзвратни клапани могат значително да намалят обратния поток от бактерии от устната кухина и вируса на хепатит Б в тръбите на наконечника и стоматологичния юнит в сравнение с наконечник без противовъзвратен клапан60. Следователно използването на наконечници без протововъзвратни клапани по време на периода на епидемията от COVID-19 трябва да бъде забранено. Стоматологичните наконечници с пртивовъзвратни клапани със специално проектирани противовъзвратни клапани или друг антирефлуксен дизайн са силно препоръчителни като изключителна допълнителна превантивна мярка за насрещна инфекция59.

Дезинфекция на клиничното оборудване

Медицинските институции трябва да предприемат ефективни и стриктни мерки за дезинфекция на клиничното оборудване и на обществените зони. Клиничното оборудване може да бъде почиствано и дезинфекцирано в съответствие с Протокол за управлението на почистването и дезинфекцирането на повърхности в медицинска среда (WS/T 512-2016), публикуван от Националната здравна комисия на Китайската народна република. Обществените зони и приборите трябва също да се почистват и дезинфекцират често, в това число бравите на вратите, столовете и бюрата. Асансьорите трябва да се дезинфекцират редовно. Хората, ползващи асансьорите, трябва да носят правилно маски и да избягват пряк контакт с бутони и други предмети.

Управление на медицинските отпадъци

Медицинските отпадъци (включително защитното оборудване за еднократна употреба, след като бъде използвано) трябва да бъдат транспортирани навреме до временното депо на медицинския институт. Инструментите и уредите за многократна употреба трябва да бъдат предварително обработени, почистени, стерилизирани и правилно съхранявани в съответствие с Протокол за управлението на почистването и дезинфекцирането на повърхности в медицинска среда (WS/T 512-2016), публикуван от Националната здравна комисия на Китайската народна република. Медицинските и общите отпадъци, произведени от лечението на пациенти с предполагаема или потвърдена инфекция от 2019-nCoV се считат за заразни медицински отпадъци. Трябва да бъдат използвани двуслойни жълти чували за медицински отпадъци и завързване с U-образно прегъване. Повърхността на чувалите трябва да бъде маркирана и изхвърлена в съответствие с изискванията за управление на медицински отпадъци.

Резюме

От декември 2019 г. новопоявилият се коронавирус (2019-nCov) причини епидемия от пневмония в Ухан и цял Китай. 2019-nCov влиза в клетките чрез човешкия клетъчен рецептор АСЕ2 – също като SARS-CoV – но с по-висок афинитет за свързване61. Бързо нарастващият брой на случаите и доказателствата за предаване от човек на човек предполагат, че вирусът може да е по-заразен от SARS-CoV и MERS-CoV9,25,27,61. До средата на февруари 2020 г. е съобщен голям брой от заразени медицински работници62 и специфичните причини за неуспеха на защитата трябва да бъде допълнително изследван. Въпреки че клиники като стоматологичните такива бяха затворени по време на епидемията, голям брой от спешни пациенти продължаваше да посещава стоматологичните клиники и болници за лечение. Обобщихме възможните пътища на разпространение на 2019-nCov в стоматологията, като например предаването по въздух, чрез контакт и чрез заразени повърхности. Също така разгледахме някои подробни практически стратегии за блокиране на разпространението на вируса, за да се осигури референция за предотвратяване на разпространението на 2019-nCov при стоматологично диагностициране и лечение, включително оценка на пациента, хигиена на ръцете, лични предпазни средства за стоматолозите, изплакване на устата преди стоматологични процедури, изолация с кофердам, наконечници с противовъзвратни клапани, дезинфекция на клиничното оборудване и управление на медицинските отпадъци.

Източници

  1. Zhu, N. et al. A novel coronavirus from patients with pneumonia in China, 2019. N. Engl. J. Med. https://doi.org/10.1056/NEJMoa2001017 (2020).

Article Google Scholar

  1. Wang, C., Horby, P. W., Hayden, F. G. & Gao, G. F. A novel coronavirus outbreak of global health concern. Lancet 395, 470–473 (2020).

Article Google Scholar

  1. Liu, T. et al. Transmission dynamics of 2019 novel coronavirus (2019-nCoV). The Lancet. Available at SSRN: https://ssrn.com/abstract=3526307 (2020).
  2. Huang, C. et al. Clinical features of patients infected with 2019 novel coronavirus in Wuhan, China. Lancet 395, 497–506 (2020).

Article Google Scholar

  1. Guan, W.-j. et al. Clinical characteristics of 2019 novel coronavirus infection in China. Preprint at https://www.medrxiv.org/content/10.1101/2020.02.06.20020974v1 (2020).
  2. Wang, D. et al. Clinical characteristics of 138 hospitalized patients with 2019 novel coronavirus-infected pneumonia in Wuhan, China. JAMA https://doi.org/10.1001/jama.2020.1585 (2020).
  3. Chen, N. et al. Epidemiological and clinical characteristics of 99 cases of 2019 novel coronavirus pneumonia in Wuhan, China: a descriptive study. Lancet 395, 507–513 (2020).

Article Google Scholar

  1. Chan, J. F.-W. et al. A familial cluster of pneumonia associated with the 2019 novel coronavirus indicating person-to-person transmission: a study of a family cluster. Lancet 395, 514–523 (2020).

Article Google Scholar

  1. Li, Q. et al. Early transmission dynamics in Wuhan, China, of novel coronavirus–infected pneumonia. N. Engl. J. Med. https://doi.org/10.1056/NEJMoa2001316 (2020).
  2. Wu, F. et al. A new coronavirus associated with human respiratory disease in China. Nature https://doi.org/10.1038/s41586-020-2008-3 (2020).
  3. Zhou, P. et al. A pneumonia outbreak associated with a new coronavirus of probable bat origin. Nature https://doi.org/10.1038/s41586-020-2012-7 (2020).
  4. Gorbalenya, A. E. et al. Severe acute respiratory syndrome-related coronavirus: The species and its viruses—a statement of the Coronavirus Study Group. Preprint at https://www.biorxiv.org/content/10.1101/2020.02.07.937862v1 (2020).
  5. Fehr, A. R. & Perlman, S. Coronaviruses: an overview of their replication and pathogenesis. Methods Mol. Biol. 1282, 1–23 (2015).

Article Google Scholar

  1. Gorbalenya, A., Enjuanes, L., Ziebuhr, J. & Snijder, E. Nidovirales: evolving the largest RNA virus genome. Virus Res. 117, 17–37 (2006).

Article Google Scholar

  1. Nakagawa, K., Lokugamage, K. G. & Makino, S. in Advances in Virus Research (ed John Ziebuhr) vol. 96, 165–192 (Academic Press, 2016).
  2. Fan, Y., Zhao, K., Shi, Z.-L. & Zhou, P. Bat coronaviruses in China. Viruses 11, 210 (2019).

Article Google Scholar

  1. Perlman, S. & Netland, J. Coronaviruses post-SARS: update on replication and pathogenesis. Nat. Rev. Microbiol. 7, 439–450 (2009).

Article Google Scholar

  1. Weiss, S. & Leibowitz, J. Coronavirus pathogenesis. Adv. Virus Res. 81, 85–164 (2011).

Article Google Scholar

  1. Yin, Y. & Wunderink, R. G. MERS, SARS and other coronaviruses as causes of pneumonia. Respirology 23, 130–137 (2018).

Article Google Scholar

  1. Holmes, K. V. SARS-associated coronavirus. N. Engl. J. Med. 348, 1948–1951 (2003).

Article Google Scholar

  1. Falsey, A. R. & Walsh, E. E. Novel coronavirus and severe acute respiratory syndrome. Lancet 361, 1312–1313 (2003).

Article Google Scholar

  1. The Lancet. MERS-CoV: a global challenge. Lancet 381, 1960 (2013).

Google Scholar

  1. Al-Tawfiq, J. A., Zumla, A. & Memish, Z. A. Coronaviruses: severe acute respiratory syndrome coronavirus and Middle East respiratory syndrome coronavirus in travelers. Curr. Opin. Infect. Dis. 27, 411–417 (2014).

Article Google Scholar

  1. Song, Z. et al. From SARS to MERS, thrusting coronaviruses into the spotlight. Viruses https://doi.org/10.3390/v11010059 (2019).

Article Google Scholar

  1. de Wit, E., van Doremalen, N., Falzarano, D. & Munster, V. J. SARS and MERS: recent insights into emerging coronaviruses. Nat. Rev. Microbiol. 14, 523–534 (2016).
  2. Al-Tawfiq, J. A., Zumla, A. & Memish, Z. A. Coronaviruses: severe acute respiratory syndrome coronavirus and Middle East respiratory syndrome coronavirus in travelers. Curr. Opin. Infect. Dis. 27, 411–417 (2014).
  3. Bai, Y., Nie, X. & Wen, C. Epidemic prediction of 2019-nCoV in Hubei province and comparison with SARS in Guangdong province. The lancet. Available at SSRN: https://ssrn.com/abstract=3531427 (2020).
  4. Liu, P., Chen, W. & Chen, J.-P. Viral metagenomics revealed sendai virus and coronavirus infection of malayan pangolins (Manis javanica). Viruses 11, 979 (2019).

Article Google Scholar

  1. Wahba, L. et al. Identification of a pangolin niche for a 2019-nCoV-like coronavirus through an extensive meta-metagenomic search. Preprint at https://www.biorxiv.org/content/10.1101/2020.02.08.939660v2 (2020).
  2. Li, F. Structure, function, and evolution of coronavirus spike proteins. Annu. Rev. Virol. 3, 237–261 (2016).

Article Google Scholar

  1. Hantak, M. P., Qing, E., Earnest, J. T. & Gallagher, T. Tetraspanins: architects of viral entry and exit platforms. J. Virol. 93, e01429–e01417 (2019).

PubMed PubMed Central Google Scholar

  1. Belouzard, S., Millet, J. K., Licitra, B. N. & Whittaker, G. R. Mechanisms of coronavirus cell entry mediated by the viral spike protein. Viruses 4, 1011–1033 (2012).

Article Google Scholar

  1. Wan, Y., Shang, J., Graham, R., Baric, R. S. & Li, F. Receptor recognition by novel coronavirus from Wuhan: an analysis based on decade-long structural studies of SARS. J. Virol. https://doi.org/10.1128/jvi.00127-20 (2020).
  2. Chai, X. et al. Specific ACE2 expression in cholangiocytes may cause liver damage after 2019-nCoV infection. Preprint at https://www.biorxiv.org/content/10.1101/2020.02.03.931766v1 (2020).
  3. Fan, C., Li, K., Ding, Y., Lu, W. L. & Wang, J. ACE2 expression in kidney and testis may cause kidney and testis damage after 2019-nCoV infection. Preprint at https://www.medrxiv.org/content/10.1101/2020.02.12.20022418v1 (2020).
  4. Hoffmann, M. et al. The novel coronavirus 2019 (2019-nCoV) uses the SARS-coronavirus receptor ACE2 and the cellular protease TMPRSS2 for entry into target cells. Preprint at https://www.biorxiv.org/content/10.1101/2020.01.31.929042v1.full (2020).
  5. Huang, Q. & Herrmann, A. Fast assessment of human receptor-binding capability of 2019 novel coronavirus (2019-nCoV). Preprint at https://www.biorxiv.org/content/10.1101/2020.02.01.930537v1 (2020).
  6. Lei, C. et al. Potent neutralization of 2019 novel coronavirus by recombinant ACE2-Ig. Preprint at https://www.biorxiv.org/content/10.1101/2020.02.01.929976v2 (2020).
  7. Tian, X. et al. Potent binding of 2019 novel coronavirus spike protein by a SARS coronavirus-specific human monoclonal antibody. Emerg. Microbes. Infect. 9, 382–385. https://doi.org/10.1080/22221751.2020.1729069 (2020).

Article PubMed Google Scholar

  1. Zhao, Y. et al. Single-cell RNA expression profiling of ACE2, the putative receptor of Wuhan 2019-nCov. Preprint at https://www.biorxiv.org/content/10.1101/2020.01.26.919985v1 (2020).
  2. Guy, J. L., Lambert, D. W., Warner, F. J., Hooper, N. M. & Turner, A. J. Membrane-associated zinc peptidase families: comparing ACE and ACE2. Biochim. Biophysi. Acta 1751, 2–8 (2005).

Article Google Scholar

  1. Lu, C.-W., Liu, X.-F. & Jia, Z.-F. 2019-nCoV transmission through the ocular surface must not be ignored. The Lancet https://doi.org/10.1016/S0140-6736(20)30313-5 (2020).

Article Google Scholar

  1. To, K. K.-W. et al. Consistent detection of 2019 novel coronavirus in saliva. Clin. Infect. Diseases https://doi.org/10.1093/cid/ciaa149 (2020).
  2. Belser, J. A., Rota, P. A. & Tumpey, T. M. Ocular tropism of respiratory viruses. Microbiol. Mol. Biol. Rev. 77, 144–156 (2013).

Article Google Scholar

  1. Rothe, C. et al. Transmission of 2019-nCoV infection from an asymptomatic contact in Germany. N. Engl. J. Med. https://doi.org/10.1056/NEJMc2001468 (2020).
  2. Wax, R. S. & Christian, M. D. Practical recommendations for critical care and anesthesiology teams caring for novel coronavirus (2019-nCoV) patients. Canadian Journal of Anesthesia/Journal canadien d’anesthésie https://doi.org/10.1007/s12630-020-01591-x (2020).
  3. Holshue, M. L. et al. First Case of 2019 Novel coronavirus in the United States. N. Engl. J. Med. https://doi.org/10.1056/NEJMoa2001191 (2020).
  4. Rodriguez-Morales, A. J., MacGregor, K., Kanagarajah, S., Patel, D. & Schlagenhauf, P. Going global – Travel and the 2019 novel coronavirus. Travel. Med. Infect. Dis. 101578, https://doi.org/10.1016/j.tmaid.2020.101578 (2020).

Article Google Scholar

  1. Backer, J. A., Klinkenberg, D. & Wallinga, J. Incubation period of 2019 novel coronavirus (2019-nCoV) infections among travellers from Wuhan, China, 20–28 January 2020. Euro. Surveill. https://doi.org/10.2807/1560-7917.Es.2020.25.5.2000062 (2020).
  2. Liu, L. et al. Epithelial cells lining salivary gland ducts are early target cells of severe acute respiratory syndrome coronavirus infection in the upper respiratory tracts of rhesus macaques. J. Virol. 85, 4025–4030 (2011).

Article Google Scholar

  1. Kampf, G., Todt, D., Pfaender, S. & Steinmann, E. Persistence of coronaviruses on inanimate surfaces and its inactivation with biocidal agents. J. Hosp. Infect. https://doi.org/10.1016/j.jhin.2020.01.022 (2020).

Article Google Scholar

  1. Chen, J. Pathogenicity and transmissibility of 2019-nCoV—a quick overview and comparison with other emerging viruses. Microb. Infect. https://doi.org/10.1016/j.micinf.2020.01.004 (2020).
  2. Cleveland, J. L. et al. Transmission of blood-borne pathogens in US dental health care settings: 2016 update. J. Am. Dent. Assoc. (1939) 147, 729–738 (2016).

Article Google Scholar

  1. Harrel, S. K. & Molinari, J. Aerosols and splatter in dentistry: a brief review of the literature and infection control implications. J. Am. Dent. Assoc. (1939) 135, 429–437 (2004).

Article Google Scholar

  1. Wei, J. & Li, Y. Airborne spread of infectious agents in the indoor environment. Am. J. Infect. Control 44, S102–S108 (2016).

Article Google Scholar

  1. Otter, J. A. et al. Transmission of SARS and MERS coronaviruses and influenza virus in healthcare settings: the possible role of dry surface contamination. J. Hosp. Infect. 92, 235–250 (2016).

Article Google Scholar

  1. Seto, W. H. et al. Effectiveness of precautions against droplets and contact in prevention of nosocomial transmission of severe acute respiratory syndrome (SARS). Lancet 361, 1519–1520 (2003).

Article Google Scholar

  1. Samaranayake, L. P., Reid, J. & Evans, D. The efficacy of rubber dam isolation in reducing atmospheric bacterial contamination. ASDC J. Dent. Child 56, 442–444 (1989).

PubMed Google Scholar

  1. Samaranayake, L. P. & Peiris, M. Severe acute respiratory syndrome and dentistry: a retrospective view. J. Am. Dent. Assoc. (1939) 135, 1292–1302 (2004).

Article Google Scholar

  1. Hu, T., Li, G., Zuo, Y. & Zhou, X. Risk of hepatitis B virus transmission via dental handpieces and evaluation of an anti-suction device for prevention of transmission. Infect. Control Hosp. Epidemiol. 28, 80–82 (2007).

Article Google Scholar

  1. Wrapp, D. et al. Cryo-EM structure of the 2019-nCoV spike in the prefusion conformation. Science eabb2507, https://doi.org/10.1126/science.abb2507 (2020).
  2. The Novel Coronavirus Pneumonia Emergency Response Epidemiology Team. The epidemiological characteristics of an outbreak of 2019 novel coronavirus diseases (COVID-19) in China. Chinese Journal of Epidemiology 41, 145–151 (2020).

Препоръки за изтегляне

Признателност

Това проучване е подкрепено от Спешния проект на Сичуанския университет (0082604151013, XZ).

Информация за автора

Служебна принадлежност

Държавна ключова лаборатория за орални зарази и Национален център за клинични проучвания за орални зарази и Отделение по кариология и ендодонтия, Западнокитайска стоматологична болница, Сичуански университет, Ченгду, Китай

Xian Peng, Xin Xu, Yuqing Li, Lei Cheng, Xuedong Zhou & Biao Ren

Принос

X.Z. поектира струкурата на това ревю; X.Z., X.X., X.P., Y.L. и B.R. написаха документа; X.Z. ревизира документа.

Съответстващи автори

Кореспонденция до Xuedong Zhou или Biao Ren.

Етични декларации

Интереси за конкуриране

Авторите декларират, че нямат интереси за конкуриране.

Права и разрешения

Открит достъп Тази статия е лицензирана според международния лиценз Creative Commons Attribution 4.0, което разрешава използването, споделянето, адаптирането, разпространението и възпроизвеждането във всякакъв формат, стига да бъде отбелязано авторството на оригиналния автор/оригиналните автори и източник, бъде предоставена връзка към лиценза Creative Commons и се отбележи какви промени са направени. Изображенията или други материали на трети лица в тази статия са включени в лиценза Creative Commons на статията, освен ако не е отбелязано друго в пренасочващия към материала текст. Ако даден материал не е включен към лиценза Creative Commons на статията и преднамерената Ви употреба не е разрешена от законова регулация или надвишава разрешената употреба, трябва да получите разрешение директно от притежателя на авторското право. За да видите копие на този лиценз, посетете http://creativecommons.org/licenses/by/4.0/.

Препечатване и разрешения

За тази статия

Цитирайте тази статия

Peng, X., Xu, X., Li, Y. et al. Transmission routes of 2019-nCoV and controls in dental practice. Int J Oral Sci 12, 9 (2020). https://doi.org/10.1038/s41368-020-0075-9

Свалете цитата

  • Получена на 15 февруари 2020 г.
  • Проверена на 18 февруари 2020 г.
  • Приета на 19 февруари 2020 г.
  • Публикувана на 03 март 2020 г.
  • DOI https://doi.org/10.1038/s41368-020-0075-9

© Превод: Диана Шейтанова