Препоръки относно триажа и провеждането на хирургично лечение в условията на пандемия от КОВИД-19: детска хирургия

Американски колеж на хирурзите

Източник: https://www.facs.org/covid-19/clinical-guidance/elective-case

Преводач: д-р Илиян Илиев

Детска хирургия

Основни принципи:

  • целта на тези препоръки е да обезпечат предоставянето на навременна хирургична помощ на децата със спешни и неотложни състояния, да оптимизират използването на медицинските ресурси (напр. брой легла в болничните заведения и отделенията по интензивна медицина, лични предпазни средства за персонала, респиратори) и да съхранят здравето на медицинския персонал;
  • нищо не е в състояние да замени точната клинична преценка на лекуващия персонал;
  • към оперативни процедури следва да се прибягва в случаите, когато отлагането им ще удължи болничния престой на пациента, ще увеличи вероятността от последващи хоспитализации или би навредило на пациента;
  • с цел намаляване разхода на ресурси децата с хирургични заболявания и неуспешно консервативно лечение следва да бъдат насочени към оперативно лечение (напр. при рецидивиращи инфекции на киста на хрилната цепка след курс на лечение с антибиотични препарати);
  • в контекста на наличните ресурси на конкретното лечебно заведение (чийто набор в кратки срокове ще търпи известни изменения) е необходимо при планирането на хирургичните мероприятия да се прилага мултидисциплинарен подход;
  • когато това е възможно, за контакт с пациента и други специалисти следва да се използват средствата на телемедицината и телеконсултациите.

Посоченият по-долу списък съдържа примерни диагнози, но не следва да се счита за изчерпателен.

Спешни състояния

Непровеждането на оперативно лечение е свързано с опасност за живота на пациента:

  • остра чревна обструкция по повод на:
    • аномалии в ротацията на червата;
    • заклещена слабинна херния;
    • пилоромиотомия при хипертрофична пилорна стеноза;
    • чревна инвагинация при невъзможност за дезинвагинация с рентгенографски способи.
  • екстракорпорална поддръжка на жизнените функции;
  • чревна перфорация:
    • некротизиращ ентероколит с перфорация.
  • травма с неконтролируемо кървене или проникваща травма;
  • исхемични състояния:
    • торзия на тестис;
    • торзия на яйчник;
    • посттравматична или ятрогенна исхемия на крайник.
  • често срещани вродени аномалии:
    • атрезия на хранопровода с трахеоезофагеална фистула;
    • симптоматична вродена диафрагмална херния;
    • чревна атрезия;
    • извеждане на чревна стома по повод на аномалии в аноректалната област;
    • извеждане на чревна стома по повод на болест на Хиршпрунг и липса на подобрение след прилагане на клизми.
  • апендектомия по повод на остър апендисит (в зависимост от наличните болнични ресурси и с цел да се поддържа необходимата бройка от свободни болнични легла при неусложнен апендисит следва да се обмисли съкращаване на болничния престой на пациента; в зависимост от наличните ресурси на пациентите с усложнен апендисит следва парентерално да се прилагат антибиотични препарати и при образуване на абсцесна формация – да се премине към извършването на перкутанен дренаж);
  • попадане на чуждо тяло в хранопровода или трахеята (особено внимание следва да се обърне при провеждането на ендоскопски процедури при пациенти с висок риск от заразяване с КОВИД-19).

Неотложни състояния

            Забавянето на оперативното лечение с дни и седмици може да има пагубен ефект върху пациента:

  • повечето операции по повод на онкологични заболявания:
    • солидни тумори (първоначално следва да се премине към вземане на биопсия, а впоследствие – към неоадювантна терапия с последваща резекция; при пациенти, чието следоперативно лечение би изисквало престой в интензивно отделение или апаратна вентилация, следва да се обмисли удължаване на химиотерапията).
  • портоентеростомия по повод на атрезия на жлъчните пътища с жълтеница;
  • инцизия и дрениране на абсцес;
  • резекция или извеждане на стома по повод на остро настъпило влошаване на хронично възпалително заболяване на червата при неповлияване от консервативно лечение;
  • имплантиране на устройство за съдов достъп (следва да се обмисли поставянето на централен венозен катетър, който може да бъде въведен през периферните съдове);
  • оперативни процедури при симптоматична слабинна херния;
  • холецистектомия по повод на симптоматична холецистолитиаза;
  • поставяне на гастростома, необходима за извънболнично лечение.

Планови оперативни процедури

Отлагането им е свързано с минимален риск за пациента:

  • експлантация на устройство за съдов достъп (при липса на инфекция);
  • реконструкция на гръдна стена;
  • оперативно лечение на безсимптомна слабинна херния;
  • реконструкция на малформации в аноректалната област с последващо извеждане на стома;
  • операция по повод на болест на Хиршпрунг с последващо извеждане на стома;
  • операция по повод на хронично възпалително заболяване на червата с последващо извеждане на стома;
  • операция за затваряне на ентеростома;
  • оперативно отстраняване на образувания на гърдата (напр. фиброаденоми);
  • изрязване на киста/джоб (синус) на хрилната цепка;
  • ексцизия на киста на щитовидно-езичния проток;
  • фундопликация;
  • орхипексия;
  • бариатрични операции;
  • спленектомия по повод на хематологично заболяване;
  • холецистектомия по повод на жлъчна колика;
  • операция по повод на безсимптомна киста на холедоха.

Публикувано на 24.03.2020 г.