Молекулярна имунопатогенеза и диагноза на COVID-19

Източник: https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S2095177920302045?fbclid=IwAR1zxpN8nosZaB_hNjZcQFXcUh1oKhKAFJCkXQuyDESkyJJajyztuhhr0qI

Превод:

Journal of Pharmaceutical Analysis

Xiaowei Li, Manman Geng, Yizhao Peng, Liesu Meng, Shemin Lu
A – Department of Biochemistry and Molecular Biology, School of Basic Medical Sciences, Xi’an Jiaotong University Health Science Center, Xi’an, Shaanxi, 710061, China
B – Key Laboratory of Environment and Genes Related to Diseases, Ministry of Education, Xi’an, Shaanxi, 710061, China
Received 24 February 2020, Revised 1 March 2020, Accepted 1 March 2020, Available online 5 March 2020.

Акценти

• Силно патогенният SARS-CoV-2, появил се през декември 2019 г., може да причини COVID-19, включително смърт при заразени лица.

• Коронавирусните инфекции водят до увреждане на белия дроб, докато неконтролираният и прекомерен имунен отговор може да причинят пневмония.

• RT-PCR и КТ изследването са важни за диагностицирането на инфекция със SARS-CoV-2, както и за изработване на специфични лекарства и ваксини срещу SARS-CoV-2.

Абстракт

Болестта, причинена от новия коронавирус SARS-CoV-2 (COVID-19), е вид вирусна пневмония, протичаща често с тежък остър респираторен дистрес синдром. Епидемията тръгва от необичайно огнище в Ухан, Китай, през декември 2019 г. Появата на SARS-CoV-2 е белязана като третата изява на високопатогенен коронавирус в човешката популация след тежкия остър респираторен дистрес синдром, причинен от коронавирус (SARS-CoV) и коронавирусна инфекция в Близкия Изток (MERS-CoV) през двадесет и първи век. В настоящето миниревю предоставяме общите характеристики на SARS-CoV-2 и обсъждаме текущите познания за молекулярната имунна патогенеза, диагностика и лечение на COVID-19 въз основа на настоящото разбиране за SARS-CoV и MERS-CoV инфекции.

Графичен абстракт

1 . Въведение

Коронавирусната пневмония, причинена от новия коронавирус, беше наречена коронавирусна болест 2019 (COVID-19) от СЗО на 11 февруари 2020 г. Тя бързо прерасна в мащаб на епидемията, а първите случаи се появиха в Ухан, Китай, през декември 2019 г. [ 1 ]. В същия ден международната комисия за класификация на вирусите обяви, че новият коронавирус ще се нарича причиняващ тежък остър респираторен дистрес синдром коронавирус 2 (SARS-CoV-2). COVID-19 не е първата тежка респираторна болест, причинена от коронавирус. Само през последните две десетилетия коронавируси предизвикаха три епидемични заболявания, а именно COVID-19, тежък остър респираторен синдром (SARS) и респираторен синдром на Близкия изток (MERS) [ 2 ]. Понастоящем случаите на COVID-19 са открити в много страни по света [ 3]. Според последните данни до 1 март 2020 г. броят на потвърдените случаи в Китай достигна 79 968, от които 2873 са загинали, а 41 681 са били излекувани. Освен в Китай, броят на потвърдените случаи в други страни достигна 7 041, от които 105 са загинали, а 459 са излекувани. На 31 януари 2020 г. Световната здравна организация (СЗО) обяви, че COVID-19 е включен в списъка на извънредните ситуации в общественото здравеопазване с международно значение (Public Health Emergency of International Concern, PHEIC), което означава, че може да представлява риск за множество страни и изисква координиран международен отговор. Ревюто разглежда молекулярната имунна патогенеза и диагноза на COVID-19 и предоставя справка за възможностите за превенцията и разработването на лекарството при инфекция SARS-CoV-2 въз основа на скорошния напредък при изследванията на SARS-CoV-2 и знанията от проучванията на SARS-CoV и MERS-CoV.

2. Вирусология на SARS-CoV-2

Коронавирусите са обвити вируси с едноверижен РНК геном (positive-sense) (26–32 kb) [ 4 ]. Досега са идентифицирани четири коронавирусни рода (α, β, γ, δ), от които при хора (HCoVs) са открити при родовете коронавирус α (HCoV-229E и NL63) и β коронавирус (MERS-CoV, SARS-CoV, HCoV- OC43 и HCoV-HKU1) [ 5 ]. В края на декември 2019 г. в Ухан, Китай, се съобщава за пациенти с кашлица, треска и задух с остър респираторен дистрес синдром (ARDS), смятан за причинен от неидентифицирана микробна инфекция. Вирусните геномни секвенции на петима пациенти с пневмония, хоспитализирани от 18-и декември до 29-и декември 2019 г., разкриха наличието на неизвестен досега β-CoV щам при всички тях [ 6]. Този изолиран нов β-CoV показва 88% идентичност с последователността на два свързани с прилепи вируси, причиняващи тежък остър респираторен синдрома (SARS) – SL-CoVZC45 и SL-CoVZXC21, и около 50% идентичност с последователността на MERS-CoV [ 6 ]. Така новият коронавирус β-CoV беше наречен „SARS-CoV-2“ от Международната комисия за класификация на вирусите. Филогенетичното дърво на SARS-подобните коронавирусни пълни геномни последователности са изобразено на фиг. 1 A.

Фиг 1. Филогенетичното дърво на SARS-подобни коронавируси пълни геномни последователности и генома на SARS-CoV, MERS-CoV и SARSCoV-2.

(A) Тази филогенеза показва еволюцията на SARS-подобните β-коронавируси, включително от проби от хора (n  = 20), прилеп (n  = 22), цивет (n  = 3) и панголин (n  = 6). Филогенетичното дърво на пълните геномни последователности на коронавирусите беше получено и анализирано с Nextstrain (https://github.com/blab/sars-like-cov). (B) Коронавирусите са обвити и сферични частици с диаметър 100–160 nm. Те съдържат едноверижен РНК (ssRNA) (positive sense) с размер 26–32 kb. При SARS-CoV, MERS-CoV и SARS-CoV-2, 5′-терминалните две трети от генома ORF1a/b (Open reading frames, отворени рамки за четене) кодират полипротеини, които образуват комплекса на вирусната репликационна транскриптаза. Другата една трета от генома ORFs кодират четири основни структурни протеина: шип (S), обвивка (E), нуклеокапсидни (N) и мембранни (M) протеини, както и няколко допълнителни протеини.

Геномът на SARS-CoV-2 е подобен на този на типичните CoVs и съдържа най-малко десет отворени рамки за четене (ORF). Първите ORFs (ORF1a/b), които представляват около две трети от вирусна РНК, се транслират в два големи полипротеина. При SARS-CoV и MERS-CoV два полипротеина, pp1a и pp1ab, се транслират в 16 неструктурни протеини (nsp1-nsp16), които образуват комплекса на транскриптаза за вирусната репликация [ 7 ]. Тези nsps пренареждат мембраните, произхождащи от грубия ендоплазмен ретикулум (RER), в двойномембранни везикули, където се извършва вирусна репликация и транскрипция [ 8 , 9]. Другите ORFs на SARS-CoV-2 на една трета от генома кодират четири основни структурни протеина: шип (S), обвивка (E), нуклеокапсидни (N) и мембранни (М) протеини, както и няколко допълнителни протеини с неизвестни функции, които не участват във вирусната репликация ( фиг. 1 Б).

Няколко групи учени в Китай откриха, че SARS-CoV-2, подобно на SARS-CoV, изисква ангиотензин-конвертиращия ензим 2 (ACE2) [ 1 ] като рецептор за навлизане в клетките [ 10 ]. Свързването на вируса с рецепторите на клетките на гостоприемника е важен фактор за патогенезата на инфекцията. SARS-CoV най-вероятно произхожда от прилепи [ 11 ] и се адаптира към варианти на ACE2 при други бозайници, тъй като преминава през различни видове, за да зарази хората [ 12 ]. Дипептидил пептидаза 4 (DPP4, известна също като CD26) беше идентифицирана като функционален рецептор за MERS-CoV, тъй като рецептор-свързващият S1 домейн на шиповия протеин MERS-CoV беше изолиран заедно с DPP4 от лизати на чувствителни Huh-7 клетъчни култури [ 13]. MERS-CoV може да свързва DPP4 от множество видове, което насърчава предаването на хора и други видове и инфекция на голям брой видове [ 14 ]. По-доброто разбиране на ефектите от рецепторното свързване и действието на протеазата ще помогне да се предвиди дали специфични зоонози-коронавируси ще могат да заразяват хората и каква ще е тяхната възможност за адаптация.

3. Патогенеза на COVID-19

Пациентите с COVID-19 показват клинични прояви, включващи повишена температура, непродуктивна кашлица, задух, миалгия, умора, нормален или понижен брой на левкоцитите и рентгенологични данни за пневмония [ 15 ], които са подобни на симптомите при SARS-CoV и MERS-CoV инфекции [ 16 ]. Следователно, въпреки че патогенезата на COVID-19 е слабо проучена, сходните механизми на SARS-CoV и MERS-CoV все още могат да ни дадат много информация за патогенезата на инфекцията SARS-CoV-2, което улеснява разпознаването и разбирането на COVID-19.

3.1. Навлизане и репликация на коронавирусите

Съобщава се, че протеин S е важен фактор за навлизане на вируса в клетките на гостоприемника [ 2 ]. Гликопротеинът на обвивката се свързва със своя клетъчен рецептор, ACE2 за SARS-CoV [ 10 ] и SARS-CoV-2 [ 17 ], CD209L (лектин тип С, наричан също L-SIGN) за SARS-CoV [ 18 ], DPP4 за MERS-CoV [ 13 ]. Навлизането на SARS-CoV в клетките първоначално беше смятано, че се осъществява чрез директно сливане на мембрана между вируса и плазмената мембрана [ 19 ]. Belouzard et al. [ 20] доказаха, че възниква критично протеолитично разцепване при SARS-CoVS протеин на позиция (S2′), което разцепване медиира сливането с мембраната и вирусна инфекциозност. MERS-CoV също е развил абнормално активиране на фурин в две стъпки с цел сливане с клетъчната мембрана [ 21 ]. Освен сливане с мембрана, клатрин-зависимата и независима ендоцитоза е посредник за навлизане и на SARS-CoV [ 22 , 23 ]. След като вирусът навлезе в клетките, вирусният РНК геном се освобождава в цитоплазмата и се транслира в два полипротеина и структурни протеини, след което вирусният геном започва да се възпроизвежда [ 5]. Новообразуваните гликопротеини на обвивката влизат в мембраната на ендоплазмения ретикулум или апарата на Голджи, а нуклеокапсидът се формира от комбинирането на геномната РНК и нуклеокапсидния протеин. След това вирусните частици пъпкуват в междинното отделение на ендоплазмения ретикулум-апарат на Голджи (ERGIC). Най-накрая везикулите, съдържащи вирусни частици, се сливат с плазмената мембрана, за да освободят вируса [ 2 ].

3.2. Представяне на антигена при коронавирусна инфекция

След като вирусът навлезе в клетките, неговият антиген се представя на антиген-представящите имунни клетки (APC), който процес е с централна роля за стартиране на антивирусния имунитет на организма. Антигенните пептиди се представят чрез главния комплекс за тъканна съвместимост (MHC; или наречен още човешки левкоцитен антиген (HLA) при хора) и след това се разпознават от вирус-специфични цитотоксични Т лимфоцити (CTLs). Следователно знанията за представяне на антиген на SARS-CoV-2 ще помогнат за разбирането на патогенезата на COVID-19. За съжаление все още липсват каквито и да е данни за това и можем да се осланяме само информация за предишните SARS-CoV и MERS-CoV епидемии. Представянето на антигените на SARS-CoV се осъществява главно от MHC I молекулите [ 24], но MHC II също може да има значение за представянето му. Предишни изследвания показват многобройни HLA полиморфизми, корелиращи с възприемчивостта за SARS-CoV, като HLA-B∗4601, HLA-B∗0703, HLA-DR B1∗1202 [25] и HLA-Cw∗0801 [26], докато HLA-DR0301, HLA-Cw1502 и HLA-A∗0201 са по-скоро свързани с предпазване от инфекция на SARS [ 27 ]. При MERS-CoV инфекция молекулите на MHC II, като HLA-DRB1∗11:01 и HLA-DQB1∗02:0 са асоциирани с възприемчивостта към MERS-CoV инфекция [ 28 ]. Освен това, генните полиморфизми на MBL (маноза-свързващ лектин), участващи в разпознаването на антиген, са асоциирани с риска от инфекция със SARS-CoV [ 29]. Тези изследвания дават ценни указания за превенцията, лечението и механизмите при COVID-19.

3.3. Хуморален и клетъчен имунитет

Представянето на антигените на вируса стимулира хуморалния и клетъчния имунитет на организма, които са медиирани от вирус-специфични В и Т лимфоцити. Подобно на често срещаните остри вирусни инфекции, профилът на антителата срещу SARS-CoV вируса има типичен модел на производство на IgM и IgG. SARS-специфичните IgM антитела изчезват в края на 12-та седмица, докато IgG антитялото може да се задържи дълго време, което показва, че IgG антителата вероятно играят защитна роля [ 30 ]. Специфичните за SARS IgG антитела предимно са S- специфични и N-специфични антитела [ 2 ]. В сравнение с хуморалните отговори повече изследвания има за клетъчния имунитет при коронавирусна инфекция. Последните данни показват, че броят на CD4+ и CD8+ Т клетките в периферната кръв на пациенти, инфектирани със SARS-CoV-2, значително намаляват, но в същото време са прекомерно активирани, което се доказва от високата едновременна експресия на HLA-DR (върху 3,47% от CD4+) и CD38 (върху 39,4% от CD8+) [ 31 ]. По същия начин, остро-фазова реакция при пациенти със SARS-CoV е свързана с голямо понижаване на CD4+ T и CD8+ T клетки. Дори при отсъствие на антиген, CD4+ и CD8+ паметовите Т клетки срещу вируса могат да се запазят до четири години при част от излекуваните от SARS-CoV индивиди и могат да бъдат установени чрез тестове за Т-клетъчна пролиферация, реакции забавена свръхчувствителност и производство на IFN-γ [ 32]. Шест години след инфекцията със SARS-CoV, специфични паметови Т памет лимфоцити срещу SARS-CoV S протеина все още могат да бъдат идентифицирани при 14 от 23 пациенти, излекувани от SARS [ 33 ]. Специфичните CD8 + T клетки също показват подобен ефект върху клирънса на MERS-CoV при мишки [ 34 ]. Тези открития могат да дадат ценна информация за създаване на оптимален дизайн на ваксините срещу SARS-CoV-2.

3.4. Цитокинова буря при COVID-19

Материал, публикуван в The Lancet съобщава, че ARDS е основната причина за смъртта при COVID-19. От 41 пациенти, заразени със SARS-CoV-2, приети по време на ранните стадии на епидемията, шестима са починали от ARDS [ 15 ]. ARDS е най-често срещаното имунопатологично събитие за инфекции на SARS-CoV-2, SARS-CoV и MERS-CoV [ 31 ]. Един от основните механизми за ARDS е цитокиновата буря, или смъртоносна неконтролирана системна възпалителна реакция в резултат на освобождаването на големи количества провъзпалителни цитокини (IFN-α, IFN-γ, IL-1β, IL-6, IL-12 , IL-18, IL-33, TNF-α, TGFβ и др.) и хемокини (CCL2, CCL3, CCL5, CXCL8, CXCL9, CXCL10 и др.) от имунни ефекторни клетки при инфекция със SARS-CoV [ 15] , [35 ] , [36] , [37]. Подобно на SARS-CoV, индивидите с тежка инфекция MERS-CoV показват повишени серумни нива на IL-6, IFN-α и CCL5, CXCL8, CXCL-10 в сравнение с тези с лека или умерена болест [ 38 ]. Цитокиновата буря представлява сериозна атака на имунната система срещу организма, причинява ARDS и мулти-/полиорганна недостатъчност, като води до смърт при тежки случаи на инфекция със SARS-CoV-2, точно както при SARS-CoV и MERS- CoV инфекции [ 31 ].

3.5. Начини на коронавируса да избягва имунната система

За да оцелеят по-добре в приемните клетки, SARS-CoV и MERS-CoV използват множество стратегии, за да избегнат имунните реакции. Еволюционно консервативните микроорганизмови структури, наречени патоген-асоциирани молекулярни патерни (последователности) (PAMPs, pathogen-associated molecular patterns), могат да бъдат разпознати от рецептори, които разпонзават тези патерни по повърхността на човешките клетки (PRRs, pattern recognition receptors). Въпреки това, SARS-CoV и MERS-CoV могат да образуват двойни мембранни везикули, върху които липсват PRRs, и след това да се репликират в тези везикули, като по този начин се избягва откриването от организма на тяхната двойноверижна RNA [ 39 ]. Интерфероните IFN-I (IFN-α и IFN-β) имат защитен ефект по отношение на SARS-CoV и MERS-CoV инфекцията, въпреки че производството на IFN-I се потиска при заразени мишки [ 40 , 41 ]. Допълнителният протеин 4a на MERS-CoV може да блокира индуцирането на IFN на нивото на активиране на протеина MDA5 (melanoma differentiation-associated protein 5) чрез директно взаимодействие с двуверижната РНК [42 ]. Освен това ORF4a, ORF4b, ORF5 и мембранните протеини на MERS-CoV инхибират ядрения транспорт на IFN регулаторен фактор 3 (IRF3) и активиране на IFN β промотора [ 43 ]. Представянето на антигена също може да бъде потиснато от коронавирус. Например генната експресия, свързана с представянето на антигена, е намалена при инфекция с MERS-CoV [ 44 ]. Следователно, способността на SARS-CoV-2 да избягва действието на имунната система критичен фактор при лечение на текуща инфекция и разработването на специфични лекарства.

4. Диагностика на COVID-19

Клиничната диагноза на COVID-19 се основава главно на епидемиологична анамнеза, клинични прояви и някои допълнителни изследвания като откриване на нуклеинова киселина на вируса, компютъртомографско изследване (KT изследване),  идентификация на антитела чрез „бързи“ тестове за наличие на специфични антитела от класове IgM/IgG „до леглото на болния“ (point of care testing, POCT), имуноензимни тестове (ELISA) и кръвна култура. Въпреки това, клиничните симптоми и признаци на пациентите, заразени със SARS-CoV-2, са силно неспецифични, включително респираторните симптоми като кашлица, треска, диспнея и наличие на вирусна пневмония. Следователно, за диагностицирането на COVID-19 са необходими спомагателни изследвания, както и епидемиологичната анамнеза.

4.1. Технологии за откриване на вирусна нуклеинова киселина

Двете често използвани технологии за откриване на нуклеинова киселина на SARS-CoV-2 са полимеразна верижна реакция в реално време (RT-qPCR) и секвениране. Авторитетни методи за идентификация на SARS-CoV-2 е вирусна кръвна култура и секвениране на целия геном [ 1 ]. Приложението на технологията за секвениране с висока разделителна способност в клиничната диагностика обаче е ограничено поради зависимостта от високоспециализирано оборудването и високата цена. Така че RT-qPCR е най-разпространеният, ефективен и лесен метод за откриване на РНК на патогенните вируси в дихателните секрети и кръв [ 45 ].

След избухването на епидемията от SARS-CoV-2 в Китай, много компании веднага пуснаха RT-qPCR китове за клинична диагностика. Китайският център за контрол и превенция на заболяванията (China CDC) препоръчва използването на специфични праймери и сонди в ORF1ab и N генните региони за откриване на SARS-CoV-2 чрез RT-qPCR. Пациентът се определя с лабораторно потвърдена инфекция, когато PCR реакциите и за двете мишени са положителни (http://ivdc.chinacdc.cn/kyjz/202001/t20200121_211337.html). Chu и сътр. [ 46] описват два едно-стъпкови RT-qPCR анализа (базиран на TaqMan флуоресцентен сигнал) за откриване на двата различни региона (ORF1b и N) от вирусния геном по отделно. Авторите съобщават, че отрицателните контролни проби са потвърдени като отрицателни, докато пробите от двама заразени със SARS-CoV-2 пациенти бяха потвърдени като положителни само пробите от дихателните пътища по този метод. Друго проучване показа, че положително определени за SARS-CoV-2 са била 91,7% (11/12) от пробите на самостоятелно събраната слюнка на пациентите, чрез използване на RT-qPCR (non-probes SYBR базиран флуоресцентен сигнал), което предполага, че слюнката е обещаващ неинвазивен материал за диагностика, мониторинг и контрол на инфекцията на пациенти със SARS-CoV-2 инфекция [ 47 ]. RT-qPCR детектирането също показа висока чувствителност и специфичност за SARS-CoV и MERS-CoV инфекциите [ 48]. Въпреки това, пет пациенти с отрицателни резултати за SARS-CoV-2, изследвани чрез RT-qPCR, а имали характерни образи на КТ на гръдния кош, а повторни тестове на материал, взет чрез тампон (RT-qPCR) в крайна сметка потвърждават, че всички пациенти са заразени със SARS-CoV-2 [ 49 ]. Откриването на SARS-CoV с помощта на RT-qPCR може да достигне чувствителност само 50% -79%, в зависимост от използвания протокол за изследване, вида на изследвания материал и броя на събраните клинични проби [ 50 ]. Затова е важно да се подобри методологията на RT-qPCR детектирането на SARS-CoV-2. Освен това RT-qPCR има някои други недостатъци, включително свързани с биологичната безопасност поради задържането на изработването на пробите, дългия протокол за откриване на нуклеинова киселина и дългото време за чакане на резултатите.

4.2. КТ изследване и други диагностични методи

За диагнозата COVID-19, въпреки че RT-qPCR е специфичен тест, можем да пренебрегнем фалшиво-отрицателните тестове, защото те се компенсират от намаляване на риска от тежки усложнения при навременна и ранна диагностика.  Голям брой клиницисти предлагат КТ изследването да бъде един необходим спомагателен диагностичен метод, тъй като той е по-чувствителен. За индивиди с високо клинично подозрение за инфекция на SARS-CoV-2, но отрицателен RT-qPCR скрининг, може да бъде полезна комбинацията от повторни RT-qPCR тестове и КТ изследване на гръдния кош. Особено компютърната томография (КТ) с висока разделителна способност (HRCT, high-resolution CT) на гръдния кош е от съществено значение за ранната диагностика и оценка на тежестта на заболяването на пациенти със SARS-CoV-2 [ 51 ]. Няколко проучвания са анализирали КТ образи на гръдния кош на пациенти, заразени със SARS-CoV-2 [ 52 , 53]. Типичните КТ образи показват двустранни изменения в белодробния паренхим тип „матово стъкло“ и консолидационни белодробни изменения, понякога с окръглена морфология и периферно разпределение в белите дробове. Засягане на белите дробове с периферно ангажиране се наблюдава и при пациенти със SARS-CoV и MERS-CoV инфекции, а КТ на гръдния кош показва, че заболяването прогресира с непрозрачност тип „матово стъкло“ и консолидация, подобно на инфекцията със SARS-CoV-2 [ 54 , 55 ]. Според тези открития, КТ изследването има голяма клинична диагностична стойност за COVID-19, особено в областта с високо разпространение на SARS-CoV-2 инфекцията. Въпреки това, КТ изследването има и някои недостатъци, като неразличимост/неразграничаване от други вирусни пневмонии и хистерезиса на абнормално КТ изобразяване.

Като се имат предвид недостатъците на понастоящем използваното детектиране на нуклеинова киселина и СТ сканиране за диагнозата на COVID-19, трябва да се добавят още имунологични изследвания за откриване на вирусни антигени или антитела възможно най-скоро. Понастоящем бързи тестове и ELISA за IgM / IgG антитела срещу SARS-CoV-2 са разработени и предварително тествани от няколко компании и са показали по-висока степен на откриване от детектирането на нуклеинови киселини, но все още няма публикувана статия. Чувствителността на SARS-CoV-N-базирана IgG ELISA (94,7%) е значително по-висока от тази на SARS-CoV-S-базирана IgG ELISA (58,9%) [ 48 ], но чувствителността на SARS-CoV-2 IgG / IgM остава да бъде установена. Следователно разработването на други чувствителни и специфични помощни методи е необходимо и спешно за диагностицирането на COVID-19.

5. Актуални стратегии за лечение на COVID-19

Точно като SARS-CoV и MERS-CoV [ 2 , 56 ], понастоящем няма клинично доказано специфично антивирусно средство за инфекцията със SARS-CoV-2. Поддържащото лечение, включващо кислородна терапия, вливания и използването на широкоспектърни антибиотици за справяне с вторична бактериална инфекция, остават най-важната стратегия за справяне с инфекцията [ 15 ]. Според данните за молекулярните механизми на коронавирусната инфекция [ 57 ] и геномната организация на SARS-CoV-2 [ 6 ], има няколко потенциални терапевтични таргети, които да обяснят използването на съществуващи, но регистрирани за други вируси антивирусни агенти или да разработят ефективни интервенции срещу този нов коронавирус.

5.1. Вирусни инхибитори

Remdesivir, аденозинов аналог, който е насочен срещу РНК-зависимата РНК полимераза и блокира синтезата на вирусна РНК, е обещаващо антивирусно лекарство срещу широк спектър от РНК вируси (включително SARS/MERS-CoV инфекции) при култивирани клетки [ 58 ], мишки [ 59 ] и приматни модели [ 60 , 61 ]. Министерството на здравеопазването във Вашингтон първо прилага интравенозно remdesivir и установява, че той има потенциална протективна роля при инфекция със SARS-CoV-2 [ 62 ]. Тогава бе показано, че remdesivir и chloroquine инхибират SARS-CoV-2 ефективно in vitro [ 63 ]. Оттук и други нуклеозидни аналози, като favipiravir, ribavirin и galidesivir [ 56 ,64 ], могат да бъдат потенциално приложими в клиниката срещу SARS-CoV-2. Химотрипсиноподобните (3С-подобна протеаза, 3CLpro) и папаиноподобната протеаза (PLP) са неструктурни протеини, които имат съществена функция за коронавирусна репликация и могат да инхибират вродения имунен отговор на гостоприемника [ 65 ]. Така 3CLpro инхибиторите, като cinanserin [ 66 ] и флавоноиди [ 67 ], и PLP инхибиторите, като diarylheptanoids [ 68 ], са други атрактивни възможности за борба срещу SARS-CoV-2. ACE2 медиира SARS-CoV-2 в клетката като функционален рецептор на коронавирусите. Така че блокирането на свързването на S протеина с ACE2 също е смислена стратегия срещу SARS-CoV-2 инфекцията [ 10 ].

5.2. Антителна и плазмена терапия

Съобщава се също, че има много излекувани пациенти, които даряват плазма срещу SARS-CoV-2, с клинични изпитвания за SARS-CoV [ 69 ] и MERS-CoV [ 70 ]. Предварителните данни показват благоприятни резултати за приложение при пациенти с остро и тежко протичане на SARS-CoV-2 инфекцията. Освен това, създаването на рекомбинантно човешко моноклонално антитяло (mAb) е доста лесен път за неутрализиране на SARS-CoV. CR3022 е специфично за SARS коронавирус човешко моноклонално антитяло, което може да се свързва с рецептор-свързващия домен (RBD) на SARS-CoV-2 и има потенциал да бъде разработено като лекарство за инфекция със SARS-CoV-2 [ 71 ]. Други моноклонални антитела, неутрализиращи SARS-CoV, като m396, CR3014, могат да бъдат алтернативи за лечението на SARS-CoV-2 [ 72 ].

5.3. Ваксини

Ефективните ваксини срещу SARS-CoV-2 са от съществено значение за намаляване на тежестта на заболяването, очистването от вируса и разпространението му, като по този начин спомагат за контрол на огнищата на коронавирус. Има няколко стратегии за ваксинация срещу SARS-CoV и MERS-CoV, тествани при животни, включително жив атенюиран вирус, вирусни вектори, инактивиран вирус, ваксинални субединици, рекомбинантна ДНК и протеинови ваксини [ 73 ]. Тези проучвания са в ход, но за разработването на ваксините за SARS-CoV-2 са необходими месеци до години.

Понастоящем може да има много обещаващи таргети, които да се използват в лечението на инфекция със SARS-CoV-2, но все още трябват допълнително лабораторни и клинични доказателства. СЗО работи заедно с китайски учени за стартиране на повече от 80 клинични проучвания с потенциални лечения за SARS-CoV-2. Традиционната китайска медицина изглежда има някои ефекти при поддържщото лечения. Някои нови фармацевтични лекарства, включително лекарства срещу ХИВ и такива със стволови клетки, бяха показани в тези клинични изпитвания.

6. Заключение

В заключение, възникването и развитието на SARS-CoV-2 инфекция зависят от взаимодействието между вируса и имунната система на индивида. Вирусните фактори включват вирусен тип, възможност за мутации, вирусен товар, вирусен титър и жизнеспособност на вируса in vitro. Факторите на имунната система на индивида включват генетика (като HLA гени), възраст, пол, хранителен статус, невро-ендокринно-имунна регулация и физическо състояние. Всички тези фактори допринасят за това дали човек ще се зарази с вируса, какви ще бъдат продължителността и тежестта на заболяването и рискът от повторна инфекция. В ранните етапи на епидемията точната диагноза помага да се контролира разпространението на болестта. Задължително е да се разработят нови, безопасни, точни, бързи и прости нови технологии за откриване на SARS-CoV-2. Разбира се, лекарите се опитват да се намесят в двата споменати фактора, за да ги накарат да се развият в посока, полезна за човешкото здраве, която може да помогне на пациентите да се възстановят възможно най-бързо. Не бива обаче да се счита, че медицинската намеса може да постигне 100% лечебен ефект.

Референции:

 [1] P. Zhou, X.L. Yang, X.G. Wang, et al. A pneumonia outbreak associated with a new coronavirus of probable bat origin Nature (2020), 10.1038/s41586-020-2012-7

Google Scholar

[2] E. de Wit, N. van Doremalen, D. Falzarano, et al. SARS and MERS: recent insights into emerging coronaviruses Nat. Rev. Microbiol., 14 (2016), pp. 523-534, 10.1038/nrmicro.2016.81

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[3] J.T. Wu, K. Leung, G.M. Leung Nowcasting and forecasting the potential domestic and international spread of the 2019-nCoV outbreak originating in Wuhan, China: a modelling study
Lancet (2020), 10.1016/S0140-6736(20)30260-9

Google Scholar

[4]

S. Su, G. Wong, W. Shi, et al.

Epidemiology, Genetic recombination, and pathogenesis of coronaviruses

Trends Microbiol., 24 (2016), pp. 490-502, 10.1016/j.tim.2016.03.003

ArticleDownload PDFView Record in ScopusGoogle Scholar

[5]

S. Perlman

J. Netland Coronaviruses post-SARS: update on replication and pathogenesis

Nat. Rev. Microbiol., 7 (2009), pp. 439-450, 10.1038/nrmicro2147

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[6]

R. Lu, X. Zhao, J. Li, et al.

Genomic characterisation and epidemiology of 2019 novel coronavirus: implications for virus origins and receptor binding

Lancet (2020), 10.1016/S0140-6736(20)30251-8

Google Scholar

[7]

A.R. Fehr, S. Perlman

Coronaviruses: an overview of their replication and pathogenesis

Methods Mol. Biol., 1282 (2015), pp. 1-23, 10.1007/978-1-4939-2438-7_1

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[8]

P.S. Masters

The molecular biology of coronaviruses

Adv. Virus Res., 66 (2006), pp. 193-292, 10.1016/S0065-3527(06)66005-3

ArticleDownload PDFView Record in ScopusGoogle Scholar

[9]

K. Knoops, M. Kikkert, S.H. Worm, et al.

SARS-coronavirus replication is supported by a reticulovesicular network of modified endoplasmic reticulum

PLoS Biol., 6 (2008), 10.1371/journal.pbio.0060226

e226

Google Scholar

[10]

W. Li, M.J. Moore, N. Vasilieva, et al.

Angiotensin-converting enzyme 2 is a functional receptor for the SARS coronavirus

Nature, 426 (2003), pp. 450-454, 10.1038/nature02145

View Record in ScopusGoogle Scholar

[11]

X.Y. Ge, J.L. Li, X.L. Yang, et al.

Isolation and characterization of a bat SARS-like coronavirus that uses the ACE2 receptor

Nature, 503 (2013), pp. 535-538, 10.1038/nature12711

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[12]

Chinese SARS Molecular Epidemiology Consortium

Chinese Molecular evolution of the SARS coronavirus during the course of the SARS epidemic in China

Science, 303 (2004), pp. 1666-1669, 10.1126/science.1092002

Google Scholar

[13]

V.S. Raj, H. Mou, S.L. Smits, et al.

Dipeptidyl peptidase 4 is a functional receptor for the emerging human coronavirus-EMC

Nature, 495 (2013), pp. 251-254, 10.1038/nature12005

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[14]

A. Barlan, J. Zhao, M.K. Sarkar, et al.

Receptor variation and susceptibility to Middle East respiratory syndrome coronavirus infection

J. Virol., 88 (2014), pp. 4953-4961, 10.1128/JVI.00161-14

View Record in ScopusGoogle Scholar

[15]

C. Huang, Y. Wang, X. Li, et al.

Clinical features of patients infected with 2019 novel coronavirus in Wuhan, China

Lancet (2020), 10.1016/S0140-6736(20)30183-5

Google Scholar

[16]

J.S. Peiris, Y. Guan, K.Y. Yuen

Severe acute respiratory syndrome

Nat. Med., 10 (2004), pp. S88-S97, 10.1038/nm1143

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[17]

F. Wu, S. Zhao, B. Yu, et al.

A new coronavirus associated with human respiratory disease in China

Nature (2020), 10.1038/s41586-020-2008-3

Google Scholar

[18]

S.A. Jeffers, S.M. Tusell, L. Gillim-Ross, et al.

CD209L (L-SIGN) is a receptor for severe acute respiratory syndrome coronavirus

Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A., 101 (2004), pp. 15748-15753, 10.1073/pnas.0403812101

View Record in ScopusGoogle Scholar

[19]

G. Simmons, J.D. Reeves, A.J. Rennekamp, et al.

Characterization of severe acute respiratory syndrome-associated coronavirus (SARS-CoV) spike glycoprotein-mediated viral entry

Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A., 101 (2004), pp. 4240-4245, 10.1073/pnas.0306446101

View Record in ScopusGoogle Scholar

[20]

S. Belouzard, V.C. Chu, G.R. Whittaker

Activation of the SARS coronavirus spike protein via sequential proteolytic cleavage at two distinct sites

Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A., 106 (2009), pp. 5871-5876, 10.1073/pnas.0809524106

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[21]

J.K. Millet, G.R. Whittaker

Host cell entry of Middle East respiratory syndrome coronavirus after two-step, furin-mediated activation of the spike protein

Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A., 111 (2014), pp. 15214-15219, 10.1073/pnas.1407087111

CrossRefGoogle Scholar

[22]

H. Wang, P. Yang, K. Liu, et al.

SARS coronavirus entry into host cells through a novel clathrin- and caveolae-independent endocytic pathway

Cell Res., 18 (2008), pp. 290-301, 10.1038/cr.2008.15

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[23]

K. Kuba, Y. Imai, T. Ohto-Nakanishi, et al.

Trilogy of ACE2: a peptidase in the renin-angiotensin system, a SARS receptor, and a partner for amino acid transporters

Pharmacol. Ther., 128 (2010), pp. 119-128, 10.1016/j.pharmthera.2010.06.003

ArticleDownload PDFView Record in ScopusGoogle Scholar

[24]

J. Liu, P. Wu, F. Gao, et al.

Novel immunodominant peptide presentation strategy: a featured HLA-A∗2402-restricted cytotoxic T-lymphocyte epitope stabilized by intrachain hydrogen bonds from severe acute respiratory syndrome coronavirus nucleocapsid protein

J. Virol., 84 (2010), pp. 11849-11857, 10.1128/JVI.01464-10

View Record in ScopusGoogle Scholar

[25]

N. Keicho, S. Itoyama, K. Kashiwase, et al.

Association of human leukocyte antigen class II alleles with severe acute respiratory syndrome in the Vietnamese population

Hum. Immunol., 70 (2009), pp. 527-531, 10.1016/j.humimm.2009.05.006

ArticleDownload PDFView Record in ScopusGoogle Scholar

[26]

Y.M. Chen, S.Y. Liang, Y.P. Shih, et al.

Epidemiological and genetic correlates of severe acute respiratory syndrome coronavirus infection in the hospital with the highest nosocomial infection rate in Taiwan in 2003

J. Clin. Microbiol., 44 (2006), pp. 359-365, 10.1128/JCM.44.2.359-365.2006

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[27]

S.F. Wang, K.H. Chen, M. Chen, et al.

Human-leukocyte antigen class I Cw 1502 and class II DR 0301 genotypes are associated with resistance to severe acute respiratory syndrome (SARS) infection

Viral Immunol., 24 (2011), pp. 421-426, 10.1089/vim.2011.0024

ArticleDownload PDFCrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[28]

A.H. Hajeer, H. Balkhy, S. Johani, et al.

Association of human leukocyte antigen class II alleles with severe Middle East respiratory syndrome-coronavirus infection

Ann. Thorac. Med., 11 (2016), pp. 211-213, 10.4103/1817-1737.185756

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[29]

X. Tu, W.P. Chong, Y. Zhai, et al.

Functional polymorphisms of the CCL2 and MBL genes cumulatively increase susceptibility to severe acute respiratory syndrome coronavirus infection

J. Infect., 71 (2015), pp. 101-109, 10.1016/j.jinf.2015.03.006

ArticleDownload PDFView Record in ScopusGoogle Scholar

[30]

G. Li, X. Chen, A. Xu

Profile of specific antibodies to the SARS-associated coronavirus

N. Engl. J. Med., 349 (2003), pp. 508-509, 10.1056/NEJM200307313490520

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[31]

Z. Xu, L. Shi, Y. Wang, et al.

Pathological findings of COVID-19 associated with acute respiratory distress syndrome

Lancet Resp. Med. (2020), 10.1016/S2213-2600(20)30076-X

Google Scholar

[32]

Y.Y. Fan, Z.T. Huang, L. Li, et al.

Characterization of SARS-CoV-specific memory T cells from recovered individuals 4 years after infection

Arch. Virol., 154 (2009), pp. 1093-1099, 10.1007/s00705-009-0409-6

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[33]

F. Tang, Y. Quan, Z.T. Xin, et al.

Lack of peripheral memory B cell responses in recovered patients with severe acute respiratory syndrome: a six-year follow-up study

J. Immunol., 186 (2011), pp. 7264-7268, 10.4049/jimmunol.0903490

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[34]

J. Zhao, K. Li, C. Wohlford-Lenane, et al.

Rapid generation of a mouse model for Middle East respiratory syndrome

Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A., 111 (2014), pp. 4970-4975, 10.1073/pnas.1323279111

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[35]

A.E. Williams, R.C. Chambers

The mercurial nature of neutrophils: still an enigma in ARDS?

Am. J. Physiol. Lung Cell Mol. Physiol., 306 (2014), pp. L217-L230, 10.1152/ajplung.00311.2013

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[36]

R. Channappanavar, S. Perlman

Pathogenic human coronavirus infections: causes and consequences of cytokine storm and immunopathology

Semin. Immunopathol., 39 (2017), pp. 529-539, 10.1007/s00281-017-0629-x

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[37]

M.J. Cameron, J.F. Bermejo-Martin, A. Danesh, et al.

Human immunopathogenesis of severe acute respiratory syndrome (SARS)

Virus Res., 133 (2008), pp. 13-19, 10.1016/j.virusres.2007.02.014

ArticleDownload PDFView Record in ScopusGoogle Scholar

[38]

C.K. Min, S. Cheon, N.Y. Ha, et al.

Comparative and kinetic analysis of viral shedding and immunological responses in MERS patients representing a broad spectrum of disease severity

Sci. Rep., 6 (2016), p. 25359, 10.1038/srep25359

Google Scholar

[39]

E.J. Snijder, Y. van der Meer, J. Zevenhoven-Dobbe, et al.

Ultrastructure and origin of membrane vesicles associated with the severe acute respiratory syndrome coronavirus replication complex

J. Virol., 80 (2006), pp. 5927-5940, 10.1128/JVI.02501-05

View Record in ScopusGoogle Scholar

[40]

R. Channappanavar, A.R. Fehr, R. Vijay, et al.

Dysregulated type I interferon and inflammatory monocyte-macrophage responses cause lethal pneumonia in SARS-CoV-infected mice

Cell Host Microbe, 19 (2016), pp. 181-193, 10.1016/j.chom.2016.01.007

ArticleDownload PDFView Record in ScopusGoogle Scholar

[41]

R. Channappanavar, A.R. Fehr, J. Zheng, et al.

IFN-I response timing relative to virus replication determines MERS coronavirus infection outcomes

J. Clin. Invest., 130 (2019), pp. 3625-3639, 10.1172/JCI126363

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[42]

D. Niemeyer, T. Zillinger, D. Muth, et al.

Middle East respiratory syndrome coronavirus accessory protein 4a is a type I interferon antagonist

J. Virol., 87 (2013), pp. 12489-12495, 10.1128/JVI.01845-13

View Record in ScopusGoogle Scholar

[43]

Y. Yang, L. Zhang, H. Geng, et al.

The structural and accessory proteins M, ORF 4a, ORF 4b, and ORF 5 of Middle East respiratory syndrome coronavirus (MERS-CoV) are potent interferon antagonists

Protein Cell, 4 (2013), pp. 951-961, 10.1007/s13238-013-3096-8

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[44]

V.D. Menachery, A. Schafer, K.E. Burnum-Johnson, et al.

MERS-CoV and H5N1 influenza virus antagonize antigen presentation by altering the epigenetic landscape

Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A., 115 (2018), pp. E1012-E1021, 10.1073/pnas.1706928115

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[45]

V.M. Corman, O. Landt, M. Kaiser, et al.

Detection of 2019 novel coronavirus (2019-nCoV) by real-time RT-PCR

Euro Surveill., 25 (2020), 10.2807/1560-7917.ES.2020.25.3.2000045

Google Scholar

[46]

D.K.W. Chu, Y. Pan, S.M.S. Cheng, et al.

Molecular diagnosis of a novel coronavirus (2019-nCoV) causing an outbreak of pneumonia

Clin. Chem. (2020), 10.1093/clinchem/hvaa029

Google Scholar

[47]

K.K. To, O.T. Tsang, C. Chik-Yan Yip, et al.

Consistent detection of 2019 novel coronavirus in saliva

Clin. Infect. Dis. (2020), 10.1093/cid/ciaa149

Google Scholar

[48]

P.C. Woo, S.K. Lau, B.H. Wong, et al.

Differential sensitivities of severe acute respiratory syndrome (SARS) coronavirus spike polypeptide enzyme-linked immunosorbent assay (ELISA) and SARS coronavirus nucleocapsid protein ELISA for serodiagnosis of SARS coronavirus pneumonia

J. Clin. Microbiol., 43 (2005), pp. 3054-3058, 10.1128/JCM.43.7.3054-3058.2005

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[49]

X. Xie, Z. Zhong, W. Zhao, et al.

Chest CT for typical 2019-nCoV pneumonia: relationship to negative RT-PCR testing

Radiology (2020), Article 200343, 10.1148/radiol.2020200343

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[50]

W.C. Yam, K.H. Chan, L.L. Poon, et al.

Evaluation of reverse transcription-PCR assays for rapid diagnosis of severe acute respiratory syndrome associated with a novel coronavirus

J. Clin. Microbiol., 41 (2003), pp. 4521-4524, 10.1128/jcm.41.10.4521-4524.2003

View Record in ScopusGoogle Scholar

[51]

Y. Pan, H. Guan, S. Zhou, et al.

Initial CT findings and temporal changes in patients with the novel coronavirus pneumonia (2019-nCoV): a study of 63 patients in Wuhan, China

Eur. Radiol. (2020), 10.1007/s00330-020-06731-x

Google Scholar

[52]

H. Shi, X. Han, C. Zheng

Evolution of CT manifestations in a patient recovered from 2019 novel coronavirus (2019-nCoV) pneumonia in Wuhan, China

Radiology (2020), Article 200269, 10.1148/radiol.2020200269

Google Scholar

[53]

M. Chung, A. Bernheim, X. Mei, et al.

CT imaging features of 2019 novel coronavirus (2019-nCoV)

Radiology (2020), Article 200230, 10.1148/radiol.2020200230

View Record in ScopusGoogle Scholar

[54]

G.C. Ooi, P.L. Khong, N.L. Muller, et al.

Severe acute respiratory syndrome: temporal lung changes at thin-section CT in 30 patients

Radiology, 230 (2004), pp. 836-844, 10.1148/radiol.2303030853

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[55]

A.M. Ajlan, R.A. Ahyad, L.G. Jamjoom, et al.

Middle East respiratory syndrome coronavirus (MERS-CoV) infection: chest CT findings

AJR Am. J. Roentgenol., 203 (2014), pp. 782-787, 10.2214/AJR.14.13021

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[56]

A. Zumla, J.F. Chan, E.I. Azhar, et al.

Coronaviruses – drug discovery and therapeutic options

Nat. Rev. Drug Discov., 15 (2016), pp. 327-347, 10.1038/nrd.2015.37

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[57]

D.A. Groneberg, R. Hilgenfeld, P. Zabel

Molecular mechanisms of severe acute respiratory syndrome (SARS)

Respir. Res., 6 (2005), p. 8, 10.1186/1465-9921-6-8

Google Scholar

[58]

M.K. Lo, R. Jordan, A. Arvey, et al.

GS-5734 and its parent nucleoside analog inhibit Filo-, Pneumo-, and Paramyxoviruses

Sci. Rep., 7 (2017), p. 43395, 10.1038/srep43395

Google Scholar

[59]

T.P. Sheahan, A.C. Sims, S.R. Leist, et al.

Comparative therapeutic efficacy of remdesivir and combination lopinavir, ritonavir, and interferon beta against MERS-CoV

Nat. Commun., 11 (2020), p. 222, 10.1038/s41467-019-13940-6

Google Scholar

[60]

E. de Wit, F. Feldmann, J. Cronin, et al.

Prophylactic and therapeutic remdesivir (GS-5734) treatment in the rhesus macaque model of MERS-CoV infection

Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. (2020), 10.1073/pnas.1922083117

Google Scholar

[61]

M.K. Lo, F. Feldmann, J.M. Gary, et al.

Remdesivir (GS-5734) protects African green monkeys from Nipah virus challenge

Sci. Transl. Med., 11 (2019), 10.1126/scitranslmed.aau9242

Google Scholar

[62]

M.L. Holshue, C. DeBolt, S. Lindquist, et al.

First case of 2019 novel coronavirus in the United States

N. Engl. J. Med. (2020), 10.1056/NEJMoa2001191

Google Scholar

[63]

M. Wang, R. Cao, L. Zhang, et al.

Remdesivir and chloroquine effectively inhibit the recently emerged novel coronavirus (2019-nCoV) in vitro

Cell Res. (2020), 10.1038/s41422-020-0282-0

Google Scholar

[64]

E. De Clercq

New nucleoside analogues for the treatment of hemorrhagic fever virus infections

Chem. Asian J., 14 (2019), pp. 3962-3968, 10.1002/asia.201900841

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[65]

Y. Chen, Q. Liu, D. Guo

Emerging coronaviruses: genome structure, replication, and pathogenesis

J. Med. Virol., 92 (2020), pp. 418-423, 10.1002/jmv.25681

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[66]

L. Chen, C. Gui, X. Luo, et al.

Cinanserin is an inhibitor of the 3C-like proteinase of severe acute respiratory syndrome coronavirus and strongly reduces virus replication in vitro

J. Virol., 79 (2005), pp. 7095-7103, 10.1128/JVI.79.11.7095-7103.2005

View Record in ScopusGoogle Scholar

[67]

S. Jo, S. Kim, D.H. Shin, et al.

Inhibition of SARS-CoV 3CL protease by flavonoids

J. Enzym. Inhib. Med. Chem., 35 (2020), pp. 145-151, 10.1080/14756366.2019.1690480

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[68]

J.Y. Park, H.J. Jeong, J.H. Kim, et al.

Diarylheptanoids from Alnus japonica inhibit papain-like protease of severe acute respiratory syndrome coronavirus

Biol. Pharm. Bull., 35 (2012), pp. 2036-2042, 10.1248/bpb.b12-00623

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[69]

J. Mair-Jenkins, M. Saavedra-Campos, J.K. Baillie, et al.

The effectiveness of convalescent plasma and hyperimmune immunoglobulin for the treatment of severe acute respiratory infections of viral etiology: a systematic review and exploratory meta-analysis

J. Infect. Dis., 211 (2015), pp. 80-90, 10.1093/infdis/jiu396

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[70]

K.L. Koenig

Identify-Isolate-Inform: a modified tool for initial detection and management of Middle East Respiratory Syndrome patients in the emergency department

West. J. Emerg. Med., 16 (2015), pp. 619-624, 10.5811/westjem.2015.7.27915

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[71]

X. Tian, C. Li, A. Huang, et al.

Potent binding of 2019 novel coronavirus spike protein by a SARS coronavirus-specific human monoclonal antibody

Emerg. Microb. Infect., 9 (2020), pp. 382-385, 10.1080/22221751.2020.1729069

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar

[72]

L. Zhang, Y. Liu

Potential interventions for novel coronavirus in China: a systematic review

J. Med. Virol. (2020), 10.1002/jmv.25707

Google Scholar

[73]

R.L. Graham, E.F. Donaldson, R.S. Baric

A decade after SARS: strategies for controlling emerging coronaviruses

Nat. Rev. Microbiol., 11 (2013), pp. 836-848, 10.1038/nrmicro3143

CrossRefView Record in ScopusGoogle Scholar