Гмуркане след COVID-19?

Изменения в белите дробове

Източник: Tauchen nach Covid-19-Erkrankung?

Превод: Виолета Вичева

Авторът д-р Франк Хартих ръководител на спешна помощ в Инсбрук (Тирол) и като такъв работи в една от горещите точки на пандемията. Екипът му е изправен пред множество неизвестни, особено що се отнася до масивните изменения, които настъпват след болестта в белите дробове. Първите шестима оздравели водолази получават съкрушителна новина, свързана с рутинната им подготовка за гмуркане.

Спeциализираното списание за водолазен спорт WETNOTES предоставя статия от предстоящия си юнски брой за свободно сваляне от интернет на следния адрес:  Tauchen nach Covid-19 Erkrankung_WETNOTES-36

Ето какво гласи тя:

Скъпи читатели на WETNOTES,

Пандемията от коронавирус вече стана част от ежедневието ни, а стремежът към възможно най-бързо нормализиране на всички сфери от живота ‒ все по-неудържим. Бих искал обаче да подчертая няколко важи наблюдения от реалността и актуалните изследвания, които засягат нас водолазите. Както може би знаете, в момента не съм активен като лекар, обслужващ нуждите на гмуркачите, а от няколко седмици съм на първа линия в борбата с вируса като интензивен и спешен медик. Не бих искал да се самопровъзгласявам за експерт. Позволявам си да ви пиша само доколкото изобщо не съществуват експерти по корона вирус, защото всички ние всеки ден научаваме нещо ново по темата и тепърва трябва да бъдат изписани много книги. Вирусолозите и епидемиолозите също не могат да ни помогнат кой-знае колко сега, макар и да са цитирани ежедневно  в интервюта и статии. В момента всички се учим впоследствие. Многобройните доклади обхващат широка палитра от сериозна информация до теории на конспирацията.

Обезпокоителни факти

Като лекар, лекуващ пациенти с Covid-19, който в никакъв случай не е експерт, все пак бих искал да насоча вниманието ви към няколко интригуващи, но и обезпокоителни факта, които засягат нас водолазите. В последните седмици имахме пациенти от всички възрастови групи ‒ от безсимптомни разпространители до интензивни пациенти, поставени на апаратно дишане. Белите дробове са един от многото засягани от болестта органи, а това, разбира се, нас ни интересува.

Сред заболелите имаше и шестима активни водолази. След като в началото се налагаше да чакаме до 32 часа за резултатите от теста (т.нар. PCR тест) радиолозите наблюдаваха, че компютърната томография (CT) на дробовете показва типични изменения. Затова бързо се преориентирахме към практиката допълнително към PCR тестването да прилагаме и CT на гръден кош. Дори при пациенти без кашлица или затруднено дишане, а само с темпратура и предполагаемо контактни с covid беше прилагана компютърна томография. В случай на типични измения болният с пневмония биваше приеман в отделението за пациенти със съмнение за корона вирус, докато излязат резултатите. Междувременно това наблюдение вече е публикувано и за диагностиката невинаги е необходим позитивен PCR тест, а често е достатъчен само  томографски образ. Интересното е, че се наблюдава учудващо голямо несъответствие между находките и начина, по който пациентите се чувстват. Млади хора в най-добрата възраст за гмуркане идват на крака в спешното отделение, имат нормални жизнени показатели и не се нуждаят от кислород. И после се оказва, че имат тези забележителни двустранни инфилтрати в белите дробове, които изглеждат така, сякаш човек е накиснал кърпа в кофа с олио и след това я е прострял. Други пациенти са със същата картина и пристигат с линейка и с понижена кислородна сатурация. Като изключим повишена честота на дишането, която въпросните пациенти почти не забелязват, те се чувстват добре с оглед на обстоятелствата, въпреки че картината от кръвно-газовия им анализ е толкова лоша, че според учебниците задължително би трябвало да бъдат интубирани. Ако им се включат два литра кислород, сатурацията се подобрява, но след няколко часа много от тях се оказват в интензивното интубирани и с тежка белодробна недостатъчност. Много колеги споделят чувството, че кислородът предизвиква някаква каскада. Никой от нас не знае какво точно се случва. Често всичко изглежда твърде странно. Но нека не забравяме около 80% от пациентите, които прекарват всичко това, сякаш е нищо.

Повод за този междинен доклад е и статията на един световнопризнат водолаз и експерт по водолазна медицина и един от главните учени в областта, според когото коронавирусът може да се лекува, ако пациентите се подлагат на хипербарна оксигенация. Това показва колко отдалечени от пациентите са онези колеги, които се трудят на бюрото и ни мислят само най-доброто.

Интерес представляват първите контролни прегледи на тези шестима гмурци след 5-6 седмици клинично здраве. При двама от тях по време на натоварване наблюдавахме ясно изразен недостиг на кислород като типичен симптом на персистиращ белодробен шънт. При други двама при натоварване се установиха все още твърде въбудими бронхи като при астматици. При четирима от шестимата водолази на компютърната томография все още се наблюдаваха ясни белодробни изменения.

Как ще се развие всичко това изобщо не е ясно, но читателите на WETNOTES вече разбират какво се опитвам да кажа: на никого от шестимата гмурци, било то и да се чувстват добре, не може да се позволи гмуркане.

Бронхиалната свръхвъзбудимост/астмата не са добри за гмуркане.

Хипоксемията при натоварване не е добра за гмуркане.

Повишена риск от пулмонална кислородна токсичност не е добър за гмуркане.

А инфилтрати/консолидации (части от белия дроб, които не са добре снабдени с кислород) така или иначе са категорични контрапоказания за всякакъв вид гмуркане.

Тези ефекти, разбира се, важат и за свободно и спортно гмуркане.

Последствия?

Доколко има трайни щети за белите дробове не е ясно и за момента може само да се предполага. Не знаем колко от измененията остват. Често на базата на първоначалните резултати трудно можем да си представим пълно излекуване. Установено е, че прегледите на онези водолази, които като цяло се чувстват отново здрави, дори след няколко седмици все още показват значителни изменения, които при никакви условия не позволяват гмуркане.

В кръга на специалистите по водолазна медицина в следващите месеци ще трябва да бъде подробно обсъдено дали водоалзи, прекарали Covid -19 подлежат на различни или по-подробни изследвания. В настоящата ситуация и при този малък брой случаи всичко все още е хипотетично и през следващата година се очаква да бъдат публикувани още научни данни, които да внесат яснота. Но сме нащрек.

Да не сме лекомислени

Според личната ми преценка активни водолази, прекарали Covid-инфекция трябва да биват преглеждани много основно от опитни лекари по водолазна медицина. А още по-добре ‒ един професионален водолаз е длъжен да направи всичко възможно, за да не се разболее лекомислено от Covid-19, ето защо групови гмуркания с указанието да се тренира „всичко освен маневри при изразходване на кислорода“ не са изобщо препоръчителни, нито професионални.

При нас в Тирол за съжаление има много млади пациенти в интензивното отделение. Тук не става въпрос за гмуркане, а на пъво място за оцеляване.

Наблюденията ни тъкмо започват да се отразяват в публикациите и със сигурност ще разберем още по този въпрос от учените в рамките на година. Читателят на WETNOTES няма да се откаже.

Може би ще ни помогне мисълта, че стриктното въздържание от гмуркане или дори финансовият крах в крайна сметка ще ни спасят от още по-голяма катастрофа.

На добър час, където и да сте!

Франк Хартих

Д-р Франк Хартих е завеждащ лекар в инсбрукската Uniklinikum (шокова зала, спешно отделение) и отговорен кризисен координатор за пациенти със SARS-Covid-19.

Томография на бял дроб на 40-годишен пациент,
6 седмици след прекарана Covid-инфекция, субективно
се чувства добре, при натоварване (5 клякания)
се наблюдава спад на сатурацията като признак на белодробен
шънт. Двустранни масивни консолидации и инфилтрати.