Експозиция на сурогатно контаминиране от манекени на медицински екип от Спешно отделение, оборудван с лични предпазни средства

Oren Feldman, MD1Michal Meir, MD2Danielle Shavit, BSc3; et alRavit Idelman, MD1Itai Shavit, MD1

Изследователстко писмо
27 април 2020
JAMA. Онлайн публикация на 27 април 2020.

Източник: doi:10.1001/jama.2020.6633
Превод: Боряна Маринкова

Основно предизвикателство при пандемията на тежкия остър респираторен синдром коронавирус 2 (SARS-CoV-2) е ефективната защита на медицинските екипи.1 Препоръките за използване на лични предпазни средства за защита от излагане на SARS-CoV-2 от медицински екипи бяха публикувани наскоро от Световната здравна организация и центровете за контрол и профилактика на заболяванията в САЩ. За процедурите с висок риск от генериране на аерозол се препоръчват респиратори N95, защита на очите, изолационни мантии и ръкавици. Комбинезони, ботуши с калцуни и покрития за коса не бяха част от препоръчаното защитно облекло.2,3

Ние оценихме защитата на лекарите и медицинските сестри от Спешно отделение, носещи препоръчителните лични предпазни средства, докато се грижат за манекен – пациент с респираторен дистрес.

Методи

На 21 март 2020 г. в спешното отделение на кампуса за здравни грижи Rambam в Хайфа, Израел беше проведено симулационно проучване, което изследва наличието на сурогатна мярка за контаминиране върху откритата кожа на участници, носещи лични предпазни средства за защита от SARS-CoV- 2 експозиция.4 Два сценария на пациенти с респираторен дистрес, изискващи менажиране на дихателните пътища, подобни на често срещаните в спешното отделение, са проведени с помощта на висококачествени манекени на възрастни и деца (SimMan и SimJunior, Laerdal). Атомизиращо устройство (MAD Nasal, Teleflex) се използва за симулиране на капчици, издишани по време на епизоди на кашлица.5

Сценарият за възрастни е за 74-годишен мъж с повишена телесна температура и задух с понижение на нивото на кислородна сатурация, което изисква ендотрахеална интубация и периферна интравенозна канюлация. Симулацията продължи 20 минути. Манекенът има 2 епизода на кашлица, по време на които капчиците бяха изхвърлени от ноздрите на манекена.5 Участващите медицински екипи бяха инструктирани да осигурят менажиране на дихателните пътища и вентилационна поддръжка, отговарящи на стандарта за грижа за пациенти с новата коронавирусна болест 2019.6

Интубацията е извършена от най-високо квалифицирания лекар, използващ техниката на интубация с бърза последователност и е подпомагана от втори лекар. Тъй като вентилацията с амбу преди интубацията може да генерира аерозоли, участниците имат право да я използват само когато преоксигенацията е неефективна. Една медицинска сестра отговаря за интравенозен достъп и приложение на лекарства, а втора медицинска сестра записва и подпомага всички процедури.

Педиатричният сценарий беше подобен. Преди симулацията, невидимо флуоресцентно съединение (Glo Germ), което служи като маркер на контаминиране, се прилага върху предварително определени повърхности (около носа и устата, дланите и горната част на гърдите) на манекена и се добавя към симулираните зони на секреция. След завършване на симулацията и преди разекипиране, флуоресцентните маркери на участниците се визуализират и снимат под UV светлина. Симулациите бяха заснети на видеозапис, за да се документират всички физически контакти между всеки участник и манекена, за да се оцени възможният риск от инфекция.

Етичната комисия на Rambam Health Care Campus се отказа от необходимостта от одобрение и съгласие, тъй като проучването се счита за проект за контрол на качеството.

Резултат

Във всяка симулация (манекени за възрастни и деца) участваха 2 лекари и 2 медицински сестри (8 участници общо). Всички участници са с опит в спешното отделение и са участвали в реанимационни процедури.

В сценария за възрастни интубацията е била успешна по време на втория видеоларингоскопски опит. В педиатричния сценарий интубацията е успешна с помощта на директна ларингоскопия след 1 неуспешен видеоларингоскопски опит. Седем от 8 участници имат флуоресцентни маркери на откритата си кожа, 6 на шията и 1 на ухото (фигура).

Всички членове на екипа имат флуоресцентни маркери на косата си, а 4 са поставили маркери на обувките си. По време на сценариите за възрастни и педиатрични, контактите между участниците и манекените са били съответно 102 и 88.

Обсъждане

Въпреки личните предпазни средства, флуоресцентните маркери са открити върху непокритата кожа, коса и обувки на участниците след симулации на менажиране в спешното отделение на пациенти, преживели респираторен дистрес. Констатациите показват, че настоящите препоръки за лични предпазни средства може да не предотвратят напълно експозициите в отделението за спешни случаи. Облеклото, покриващо цялата кожа, може допълнително да намали риска от излагане на инфекцията.

Вдишването на аерозоли и рисковете от експозиция, свързани с разекипирането, не са оценени в това проучване. Малкият брой участници, симулираната медицинска помощ и сурогатните мерки за експозиция са основните ограничения. Тъй като това беше симулационно проучване, използващо манекени, не е сигурно как резултатите могат да се прилагат за действителната медицинска помощ за пациентите.

Редактор на раздела: Jody W. Zylke, MD, Deputy Editor.

Информация за статията
Автор за кореспонденция: Itai Shavit, MD, POB 274, Kibbutz Maayan Tzvi 3080500, Israel (itai@pem-database.org).
Онлайн публикация: 27 април 2020. doi:10.1001/jama.2020.6633
Принос на авторите: Dr Shavit had full access to all of the data in the study and takes responsibility for the integrity of the data and the accuracy of the data analysis. Drs Feldman and Meir contributed equally.
Концепция и дизайн: Feldman, Meir, I. Shavit.
Анализ и интерпретация на данните: Всички автори.
Автори на ръкописа: Feldman, Meir, I. Shavit.
Критичен преглед на ръкописа и приноса на съдържанието: Feldman, Meir, D. Shavit, Idelman.
Административна, техническа и материална подкрепа: Feldman, D. Shavit, Idelman, I. Shavit.
Наздор: Meir.
Няма конфликт на интереси.

Литература

1. Adalja  AA, Toner  E, Inglesby  TV.  Priorities for the US health community responding to COVID-19.   JAMA. Published online March 3, 2020. doi:10.1001/jama.2020.3413
ArticlePubMedGoogle Scholar

2. World Health Organization. Rational use of personal protective equipment for coronavirus disease 2019 (COVID-19). Published February 27, 2020. Accessed March 21, 2020. https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/331215/WHO-2019-nCov-IPCPPE_use-2020.1-eng.pdf

3. US Centers for Disease Control and Prevention. Interim infection prevention and control recommendations for patients with suspected or confirmed coronavirus disease 2019 (COVID-19) in healthcare settings. Accessed March 21, 2020. https://www.cdc.gov/coronavirus/2019-ncov/infection-control/control-recommendations.html

4. Verbeek  JH, Rajamaki  B, Ijaz  S,  et al.  Personal protective equipment for preventing highly infectious diseases due to exposure to contaminated body fluids in healthcare staff.   Cochrane Database Syst Rev. 2019;7:CD011621. doi:10.1002/14651858.CD011621.pub3PubMedGoogle Scholar

5. Lockhart  SL, Naidu  JJ, Badh  CS, Duggan  LV.  Simulation as a tool for assessing and evolving your current personal protective equipment: lessons learned during the coronavirus disease (COVID-19) pandemic.   Can J Anaesth. Published online March 27, 2020. doi:10.1007/s12630-020-01638-zPubMedGoogle Scholar

6. Wax  RS, Christian  MD.  Practical recommendations for critical care and anesthesiology teams caring for novel coronavirus (2019-nCoV) patients.   Can J Anaesth. Published online February 12, 2020. doi:10.1007/s12630-020-01591-xPubMedGoogle Scholar